Решение № 13210 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6182/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, чрез юрк. Сотирова, срещу Решение 2241/05.04.2024 г., постановено по адм. дело 5477/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на Авеста трейд" АД е отменен Ревизионен акт /РА/ изх. СФД23-РД77-8/06.02.2023 г., издаден от органи по приходите при дирекция Общински приходи" на Столична община, в частта, с която върху установените задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) са установени задължения за лихва в общ размер на 11137.02 лв., както и в частта на присъдените в полза на Столична община разноски. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на съда за материална незаконосъобразност на акта в частта на установените задължения за лихви, мотивиран с приложението на чл. 17, ал. 3 от ДОПК. Сочи се, че представените по делото съобщения, изпратени от Столична община до данъчно задълженото лице, не са административни актове, с които са определени по основание и размер задължения по Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, а единствено имат уведомителен характер. Няма законова пречка посочените в съобщения задължения да бъдат установени в различен размер с акт за установяване на задължения по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК или с ревизионен акт, какъвто е настоящият случай. Твърди се също, че с решението неправилно в полза на Столична община е присъдено юрисконсултско възнаграждение по реда на Наредбата за правната помощ, вместо на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. В съдебно заседание касаторът, представляван от юрк. Ангелова, моли за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Авеста трейд" АД, чрез адв. Панева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. С РА изх. СФД23-РД77-8/06.02.2023 г., издаден от органи по приходите при дирекция Общински приходи" на Столична община, потвърден с решение СОА23-РД28-19/28.04.2023г. на кмета на Столична община, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на Авеста трейд" АД за периода 01.01.2017г.-31.12.2021г. са установени задължения в общ размер на 79 060,76 лв., в т.ч. за ДНИ -25 586,93 лева, заедно с лихви за забава - 6 812,43 лева; за ТБО - 36 898,33 лева; заедно с лихви 9 763,07 лева. В настоящото производство първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която спорният РА е отменен в частта, с която за установените задължения за ДНИ и ТБО са начислени лихви за забава в общ размер на 11 137,02лв., както и в частта на присъдените в полза на Столична община разноски в размер на 540 лева. В останалата част, с която жалбата на Авеста трейд" АД срещу РА е отхвърлена, решението не се обжалва и е влязло в сила. За да постанови отмяна на РА в посочената част, АССГ е формирал извод за противоречието му с материалния закон. В тази насока е съобразил, че с РА са установени различия между коефициентите за овехтяване и площта на нежилищния недвижим имот, представляващ сграда - фитнес център, и тези, заложени от отдел Общински приходи (ОП) Средец и Триадица. Въз основа на нотариалния акт за придобиване на сградата, е констатирано, че същата е построена и въведена в експлоатация през 2005г., въз основа на което с РА са преизчислени коефициентите и е определена данъчната основа за облагане. Съдът е посочил, че посоченият имот е деклариран своевременно от дружеството още през 2005г., а промяната в данъчната основа, извършена в хода на ревизията, е оправдана с предходни действия на районната приходна администрация, която неправилно е приложила коефициент за овехтяване и площта на сградата. Аналогично, по отношение на недвижим имот, представляващ сграда магазин, находящ се в гр. София, [улица], е установено, че коефициентът базисна стойност на 1 кв.м. и коефициентът КО, изчислени в отдел ОП Оборище и тези, определени при ревизията, се разминават. От отдел ОП Оборище е приложена БС в размер на 11 лв. и е приета конструкция за магазина M1, а не както е посочило задълженото лице в декларацията си по чл. 14 - конструкция M3, поради това от ревизиращите органи е прието, че коефициентът за овехтяване е изчислен върху погрешната основа. В тази връзка съдът е приел, че в случая задълженото лице е действало и заплатило дължимите публични задължения съобразно указаното му от районната приходна администрация, поради което към процесните задължения за ДНИ и ТБО следва да се приложи нормата на чл.17, ал. 3 ДОПК, предвиждаща, когато задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага. На това основание е постановена отмяна на акта, в частта на установените задължения за лихви в общ размер на 11137.02 лв. По отношение на разноските, дължими в полза на ответника в първоинстанционното производство, като се е позовал на Решението на Съда на ЕС от 25 януари 2024г. по дело С-438/22, АССГ е приел, че нормативите по Наредба 1/2004 не следва да се прилагат без конкретна обосновка, както спрямо адвокатите, така и спрямо ответника - приходната администрация. В случая, според съда, конкретни съображения как и защо е формирана себестойността на труда, обективиран в процесуалното представителство на ответника - липсва. Поради това е приел, че при определяне на дължимото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение приложение следва да намерят разпоредбите на Наредбата за правната помощ. Решението е правилно. Правилен е изводът на АССГ за недължимост на лихвите за забава, начислени върху установените с процесния РА задължения за ДНИ и ТБО. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗМДТ данъкът се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител. Аналогична е и разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗМДТ относно определянето и съобщаването на дължимите от лицата ТБО. Действително, както сочи касаторът, в практиката на ВАС безпротиворечиво се приема, че съобщението по чл. 23 ЗМДТ не е индивидуален административен акт за установяване на размера на задълженията, а има само информативен характер. В случая обаче, въз основа на приетите по делото доказателства, е установено, че ревизираното дружество е платило всички задължения за процесните недвижими имоти за ревизираните периоди, които са определени от служители на общинската администрация и са му съобщени по реда на чл. 23 ЗМДТ и чл. 69, ал. 2 ЗМДТ. Това обстоятелство е изрично констатирано и от ревизиращите органи (стр. 145 и стр. 263 от РД). Установено е също, че дружеството е подало своевременно декларации по чл. 14 ЗМДТ за недвижимите имоти, в които се съдържат коректни данни, относими към облагането с ДНИ и ТБО, въз основа на които са извършени корекции на данъчната основа, спрямо тази възприета от служителите на общинската администрация при определянето на задълженията за ДНИ и ТБО. Следователно, дружеството е платило в срок задълженията за данък и такса битови отпадъци в изпълнение на връчените му съобщения от общинската администрация, поради което в случая не е налице хипотезата на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ, предвиждаща дължимост на лихви за невнесени в срок данъци по ЗМДТ (в този смисъл и Решение 6473/28.05.2024 г., постановено по дело 698/2024 г. по описа на ВАС, VII отд.). Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 17, ал. 3 ДОПК, доколкото дружеството е платило изцяло задълженията за ДНИ и ТБО съобразно уведомленията по чл. 23 ЗМДТ и чл. 69, ал. 2 ЗМДТ, които впоследствие са коригирани, като неправилни, с процесния РА. По отношение на разноските: Първоинстанционното производство е по реда на чл. 156 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, поради което принципно правилно касаторът сочи, че е приложима разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК и размерът на адвокатското (в случая юрисконсултско) възнаграждение се определя съобразно Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Независимо от това, АССГ правилно е съобразил тълкуването, дадено с т. 3 от Решение на СЕС по дело С-438/22, според което чл. 101, пар. 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, пар. 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед обема на осъществената процесуална защита на ответника (в първоинстанционното производство) и при съобразяване на правна сложност на делото, настоящият касационен състав приема, че присъденото на страната юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция е справедливо определено в посочения размер. По гореизложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 1 200 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,