Решение № 12875 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5040/2020 г.

Решение № 12875 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5040/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 323 във връзка с чл. 314, ал. 7 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от ЗСВ. Образувано е по жалба на Б. Памукова, съдия в Софийския районен съд (освободена от заеманата длъжност, считано от 3.02.2020 г.), срещу решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) по допълнителна точка 30 от протокол № 42/17.12.2019 г., с което на основание чл. 314, ал. 4 от ЗСВ е потвърдено наложеното й със заповед № АС-101/7.03.2019 г. на административния ръководител на Софийския районен съд, дисциплинарно наказание по 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ – "забележка". По съображения за незаконосъобразност, относими към отменителните основания по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, жалбоподателката моли оспореното решение и потвърдената с него заповед да бъдат отменени. Подробни аргументи в подкрепа на твърденията й са изложени в молба от 27.05.2020 г. Жалбоподателката счита, че оспореното решение е недопустимо, поради приемането му при неприключило дисциплинарно дело срещу нея № 29/2018 г., като част от делата са предмет на разглеждане в същото. Релевира доводи за изтекъл давностен срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, както и че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание й е връчена по време на ползван отпуск по болест. Допълнителни аргументи са изложени лично от жалбоподателката и от повереника й адв. Тренев в съдебно заседание и в писмена защита. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрк. Атанасова, оспорва жалбата като неоснователна, поради което моли същата да бъде отхвърлена поради липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Заинтересованата страна - административният ръководител на Софийския районен съд /СРС/, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, счита жалбата за допустима като подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК съд. За да се произнесе по същество, след като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, съдът съобрази следното: Б. Памукова е работила като съдия в Софийски районен съд, като с решение на СК на ВСС е освободена от заеманата длъжност, считано от 3.02.2020 г. Със заповед № АС-367/11.12.2018 г. на административния ръководител на Софийския районен съд спрямо съдия Б. Памукова е образувано дисциплинарно производство за проверка на евентуалното извършване на дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Закона за съдебната власт. Заповедта е издадена въз основа на доклад от заместник-председателя и ръководител на Наказателно отделение на СРС, към който са приложени справка и докладна записка от Началник АС "Съдебно деловодство", относно обявените за решаване дела от председателя на 9-ти състав при СРС, НО, съдия Б. Памукова към 30.11.2018 г., по които е изтекъл повече от тримесечен срок и няма постановен краен съдебен акт. Доклада и другите два документа са от дата 3.12.2018 г., като от същите се установява, че по 256 броя дела /НОХД, НАХД/ мотивите не са изготвени в законовия срок по чл. 308, ал. 2 от НПК, респективно мотивите или решенията не са изготвени в тримесечния разумен срок, възприет с оглед натовареността на съдиите в СРС. Със заповедта за образуване на дисциплинарно производство съобразно чл. 313, ал. 1 от ЗСВ са изискани писмени обяснения от съдия Б. Памукова в 7-дневен срок от получаването й, като такива дисциплинарно привлеченото лице е подало в срока – на 18.12.2018 г., в които е посочила, че забавянето се дължи на обективни причини, както и на субективна такава - влошеното здравословно състояние, за което е приложила и писмени доказателства. Със заповед № АС-101/7.03.2019 г., издадена от административния ръководител на Софийски районен съд, на съдия Б. Памукова на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт е наложено процесното дисциплинарно наказание "забележка". В мотивите на наказващата заповед е посочено, че от изготвената справка за индивидуална натовареност на съдия Б. Памукова е установено, че в СИНС коефициентът на натовареност за 2018 г. на магистрата е 152, 78, но същият е определен на основа разпределените дела, без да са взети предвид приключените, като за периода 1.01.2018 г. до декември 2018 г. е публикувала общо 100 бр. крайни съдебни актове и е провела общо 332 бр. открити съдебни заседания. Според органа, наложил дисциплинарното наказание, не се констатира натовареност, обуславяща невъзможност за произнасяне в сравнително разумни срокове и липсват доказателства за наличие на уважителна причина за неизпълнение на служебните й задължения. На основание чл. 314, ал. 3 от ЗСВ материалите по дисциплинарната преписка са изпратени на председателя на Комисията "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС" към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет /Комисията/. С решение по протокол № 30/21.11.2019 г. Комисията е изискала от административния ръководител на Софийски районен съд справка за индивидуалната натовареност на съдия Памукова за периода 3.06.2018 г. – 3.12.2018 г., справка за ползвания от нея законоустановен отпуск, справка за натовареността на всички съдии в СРС за посочения период, информация за изготвените съдебни актове от съдия Памукова по всички дела, описани в справката от 3.12.2018 г., информация за друга професионална дейност от съдия Памукова, извън разглеждането и решаването на делата, с които е ангажирана през посочения период. Изискана е и информация от дисциплинарния състав по воденото срещу съдия Памукова дисциплинарно дело № 29/2018 г. по описа на ВСС да се представи копие от писмо изх. № 9002176/23.11.2017 г., съдържащо информация за броя разпределени и приключили дела за периода октомври 2012 г. – 1.10.2017 г., в която са посочени датите на приключване на делата и датите на изготвените по тях съдебни актове от съдиите в СРС. След получаване на изисканите справки Комисията е внесла мотивирано предложение до посочената колегия на ВСС да потвърди наложеното с обсъжданата заповед дисциплинарно наказание "забележка". На заседанието на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 17.12.2019 г., наложеното дисциплинарно наказание е потвърдено с процесното решение по допълнителна точка 30. Решението е прието след проведено явно гласуване единодушно с 10 гласа "за", като са изложени мотиви за допуснатите нарушения, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на магистрата. При така установените фактически обстоятелства от правна страна настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Оспореното решение на СК на ВСС е издадено от компетентния по смисъла на чл. 314, ал. 4 от ЗСВ орган, прието при необходимия кворум и изискуемо мнозинство и при спазване изискванията за форма. Съображенията за постановяването му са изложени в наказващата заповед и материалите по дисциплинарната преписка и се съдържат и в изказванията на членовете на съдийската колегия, които са го подкрепили, които по своята същност са мотиви за издаване на акта, в съответствие с нормата на чл. 320, ал. 7 от ЗСВ. Неоснователни са изложените в жалбата доводи, относно изтичането на шестмесечният срок за образуване на дисциплинарното производство по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Съгласно чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, в приложимата редакция (изм., ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09 август 2016 г.), дисциплинарното производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Първият срок е шестмесечен и започва да тече от откриване на дисциплинарното нарушение, тоест от получаването на достатъчно данни от компетентния орган за състава на нарушението. Вторият срок е тригодишен и започва да тече от извършване на нарушението, тоест от осъществяване на противоправното поведение, свързано с неизпълнение на служебни задължения. В чл. 310, ал. 3 от ЗСВ е уредено, че когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете започват да текат от откриването му. Дисциплинарното нарушение, изразяващо се в бездействие, се счита за извършено в момента, когато е следвало да бъде изпълнено съответното задължение, в случая двумесечен за изготвяне на мотивите след обявяване на присъдата по чл. 308, ал. 2 от НПК или тримесечния разумен срок за постановяване на решение, респ. изготвяне на мотиви към присъдата. Съгласно мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1/18.04.2006 г., постановено по тълк. дело № 1/2006 г. на ОСС на Върховния административен съд сроковете за образуване на дисциплинарно производство са преклузивни и целят своевременното откриване на дисциплинарните нарушения и срочното реализиране на дисциплинарната отговорност спрямо магистратите, като изтичането на всеки от тях се погасява правото да наложи дисциплинарно наказание на магистрата. Доколкото откриването на дисциплинарното нарушение, изразяващо се в бездействие, включва субективен елемент - узнаване на съществените елементи на дисциплинарното нарушение от обективна и субективна страна, за да не се наруши принципа за еднократност, се приема, че дисциплинарното нарушение е открито на датата, на която, който и да е от оправомощените вносители на предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ е узнал за съществените признаци на нарушението. Под "узнаване" се разбира, че нарушението (действие или бездействие) в неговите съществени признаци е станало известно на някое от оправомощените субекти да правят предложение за налагане на дисциплинарно наказание на магистрат. В случая дисциплинарното нарушение е открито от административния ръководител на СРС, като меродавен за броенето на срока е моментът на узнаване, т. е. на получаване на информацията за извършване на нарушенията. В ЗСВ не е регламентирано по какъв начин може и следва да бъде открито извършеното нарушение, което налага да се приеме, че откриването на нарушението може да бъде осъществено по всички възможни начини, стига тези начини да осигуряват на наказващия орган необходимата информация относно релевантните факти и обстоятелства. В конкретния случай откриването на нарушението от административния ръководител на СРС се установява по категоричен и безспорен начин с получаването и запознаването с данните, съдържащи се в доклада от заместник-председателя и ръководител на Наказателно отделение на СРС и приложените към него справка и докладна записка от Началник АС "Съдебно деловодство", всичките от 3.12.2018 г. Същите са достатъчни за да бъде прието, че органът е запознат със забавянето на съдията при изпълнение на задълженията му в законоустановените срокове. Именно посочената дата е първият възможен момент, в който в компетентния орган са изградени цялостни трайни представи за противоправното поведение на магистрата по осъществяване на конкретните нарушения, определени с техните обективни и субективни параметри. Съдържащата се в горепосочените справки подробна информация е в необходимите степен и количество, за да може органът или лицето да установи субектът на нарушението, времето и мястото на извършване на нарушението, както и съществените признаци на деянието, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. Заповед № АС-367 на административния ръководител на Софийски районен съд, с която спрямо съдия Б. Памукова е образувано дисциплинарно производство, е издадена на 11.12.2018 г., като с оглед този факт са спазени сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. По отношение на друго релевирано в жалбата твърдение за нарушение на административнопроизводствените правила, касателно идентичност на част от делата, предмет на настоящото дисциплинарно дело, и на образуваното срещу съдия Памукова дисциплинарно дело № 29/2018 г., настоящият тричленен състав приема, че изложените в негова подкрепа доводи са неоснователни. В диспозитива на заповед № АС-101/7.03.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание е изрично посочено, че образуваното дисциплинарно производство е за нарушения, изразяващи се в бездействия по посочените съдебни дела за периода 3.06.2018 г. - 3.12.2018 г., тоест извън периодите на нарушенията, предмет на дисциплинарно дело № 29/2018 г., които видно от материалите по дисциплинарното производство, са за срокове преди 2018 г. Въз основа на данните по преписката СК на ВСС обосновано е приела, че съдия Памукова виновно не е изпълнила служебните си задължения, като системно е допускала нарушаване на сроковете за постановяване на решения и за изготвяне на мотивите към постановени присъди, както и действия и бездействия, неоправдано забавящи производствата по делата, с което е осъществила нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ. Съставомерно по смисъла на цитираната разпоредба е бездействието на магистрата, т. е. липсата на задължително действие, когато правните норми изискват или предполагат извършването на такова. Всеки период на бездействие по конкретно дело е със самостоятелно правно значение. При хипотезата на образувано дисциплинарно производство за бездействие за определен период от време по конкретно дело/дела, което продължава след проверявания период, не се преклудира възможността да се ангажира отговорността на лицето за последващия проверката период на продължаващо нарушение. Приемането на обратното би означавало, че след констатиране на нарушението и образуването на дисциплинарно производство по него магистратът повече не е отговорен за работата си по това дело, т. е. да бъде поставено в рамките на неговата самостоятелна преценка как и дали да изпълнява служебните си задължения по конкретното дело. Дори и при сходство на деянията и фактическата обстановка нарушенията, предмет на двете дисциплинарни дела, са различни, с оглед различното време на извършването им. Противно на инвокираните от жалбоподателката оплаквания, периодът, за който се ангажира отговорността на магистрата, е ясно и недвусмислено определен в диспозитива на заповедта за налагане на дисциплинарното производство, където е посочено, че "наказанието касае забавянията по всички включени в справката дела в период 3.06.2018 г. – 3.12.2018 г.". Във връзка с гореизложеното не може да се възприеме тезата, че административният ръководител на СРС е открил нарушенията при получаването на изготвени на основание заповед № АС-97/20.03.2018 г. на председателя на СРС ежемесечни справки. На първо място, доказателства в подкрепа на това твърдение не са представени от жалбоподателката. От друга страна, както вече беше разяснено запознаването на компетентния по смисъла на чл. 312, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и дисциплинарнонаказващ орган – административния ръководител на СРС, с всички необходими съществени обективни и субективни признаци на конкретните нарушения, осъществени през посочения релевантен период 3.06.2018 г. - 3.12.2018 г., е възможно едва към момента на получаването на трите горепосочени документи и съдържащата се в тях информация. Неотносимо към предмета на спора е оплакването за връчване на заповедта по време на ползване на отпуск, включително такъв по болест, тъй като връчването на заповедта не е част от фактическия състав по издаването й и спазването на правилата за връчването не рефлектират върху нейната законосъобразност, а имат значение единствено за действието на заповедта, както и за обжалването й (при различна хипотеза). Освен това, следва да бъде посочено, че в специалния Закон за съдебната власт липсва изрична забрана за връчване на заповедта по време на ползване на отпуск. Разпоредбите на чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСВ, определят като дисциплинарно нарушение системното неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, и действие или бездействие, което неоправдано забавя производството. Тези две нарушения са частен случай на неизпълнение на служебните задължения на магистрата. За да е налице нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ е необходимо от фактическа страна да е установено, че жалбоподателят е нарушил предвидените процесуални срокове и нарушението е системно. Нарушението е формално, за да е осъществено е достатъчно формалното неспазване на срока, не е необходимо настъпването на противоправен резултат. Съгласно чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, дисциплинарно нарушение е и действие или бездействие, което неоправдано забавя производството. Това са деяния, свързани с обезпечаване движението на съдебното производство. Преценката се прави с оглед данните за образуване на делото, насрочване на съдебните заседания и постановяване на съдебните актове по същото в рамките на разписаните процесуални срокове. От съдържащите се по делото справки безспорно се установят обективните признаци на посочените два вида нарушения. От представената при образуването на дисциплинарното дело справка е видно, че към 3.12.2018 г. по 256 наказателни дела, възложени на съдия Памукова, не е спазен срокът за изготвяне на съдебни решения или мотиви, като всички дела са със забава от повече от три месеца. Дисциплинарните нарушения се характеризират със системност, доколкото са налице повече от две нарушения и деянията са извършвани редовно. Същите пораждат като своя неблагоприятна последица създаването на условия и предпоставки за накърняване на правото на гражданите на правосъдие в разумни срокове. От жалбоподателката са изложени твърдения и доводи за липса на виновно осъществяване на елементите от фактическия състав на нарушенията, с оглед прекомерността на броя на възложените дела, вкл. заварените от състава дела, с оглед което са налице обективни причини за допуснатото забавяне при постановяване на съдебните актове, както и субективна причина- влошеното й здравословно състояние, включително за период от 3 години преди образуване на дисциплинарното производство. Посочените твърдения не се подкрепят от представените писмени доказателства по делото, касаещи процесния период 3.06.2018 г. – 3.12.2018 г., видно от които привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е забавило разглеждането и решаването на 256 броя дела, като натовареността на магистрата за релевантния период на конкретните нарушения е с коефициент 87. 3 %. Установената натовареност не е прекомерна, а около средния размер на коефициентите за натовареност, съгласно Системата за измерване на натовареността на съдилищата. Отделно, съгласно справката 237 от общо 256 дела са от административно-наказателен характер и не предполагат значителна фактическа и правна сложност при решаването им. Видно от представените доказателства жалбоподателката през посочения период е ползвала отпуск в размер на 37 календарни дни, от които 20 календарни дни отпуск по болест, което обстоятелство не води до извод за наличие на претендираната от страната обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения в установените срокове. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че липсват изключващи вината обстоятелства. За осъществяването на фактическия състав на дисциплинарното нарушение е достатъчно, че е извършено виновно, като конкретната формата на вината има значение за вида на наказанието. Следва да бъде взет предвид и факта, че съгласно представената от СРС информация през релевантния период съдия Памукова не е била ангажирана с друга професионална дейност извън разглеждане и решаване на делата. Посочените от жалбоподателката обстоятелства очевидно са възприети от дисциплинарнонаказващия орган и СК на ВСС като смекчаващи обстоятелства, предвид наложеното най-леко по степен наказание - "забележка". Само по себе си това наказание сочи, че компетентните органи са взели предвид тежестта на нарушенията и на настъпилите от бездействията неблагоприятни правни последици, като обосновано са преценили, че същите не предполагат налагането на по-тежко наказание. Видно от мотивите на акта административният ръководител на СРС и СК на ВСС са преценили в цялост обстоятелствата, при които са извършени нарушенията. Именно с оглед мотивите на акта и вида на наказанието се приема, че са взети предвид цялостното поведение на магистрата и начина на изпълнение на правомощията му, в т. ч. коефициента на натовареност за 2018 г., комплексните оценки от атестиране, и фактът, че след налагане на наказанието жалбоподателката значително е подобрила срочността при изпълнението на служебните си задължения. Въз основа на това органите са приели, че най-лекото наказание "забележка" би било достатъчно, за да постигне целта на закона. Предвид гореизложените обстоятелства наказанието е определено при спазване на изискванията на чл. 309 от ЗСВ. Оспореното понастоящем наказание "забележка" съответства на характера и тежестта на констатираните дисциплинарни провинения и на цялостното поведение на магистрата. СК на ВСС е обсъдила тежестта на нарушенията, обективните и субективни причини за извършването им и в рамките на предоставената й от закона дискреционна власт е потвърдила оспореното дисциплинарно наказание "забележка", наложено със заповед № АС-101/7.03.2019 г. на административния ръководител на Софийски районен съд. Към решението на СК на ВСС, както и в дисциплинарната преписка, са изложени подробни мотиви, от които е видно, че размерът на следващото се наказание е съобразен с продължителността на дисциплинарните нарушения, както и с липсата на обстоятелства, възпрепятстващи изпълнението на едни от основните служебни задължения на магистрата. Тези изводи на дисциплинарнонаказващия орган и СК на ВСС се споделят изцяло и от съдебния състав, тъй като почиват на обективни данни по делото. Същите не се променят и от събраните в хода на производството гласни доказателства при разпита на допуснатия свидетел в съдебно заседание на 21.09.2020 г. Получените при разпита сведения касаят периоди, предхождащи процесния, и са неотносими към конкретните нарушения, като единствено могат да бъдат взети предвид при оценката на цялостното служебно и професионално поведение на магистрата. На същото основание като неотносими се приемат подробно описаните в писмената защита на жалбоподателката аргументи, относно съществуващите несъответствия между приложените по делото справки за отработените дела. Не се споделя и тезата за субективно и тенденциозно поведение от страна на наказващия орган спрямо магистрата. Липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на това твърдение. Данните, послужили за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата, са обективни и се съдържат в писмени доказателства, събрани вследствие на извършена проверка и в хода на производството. Посочените обстоятелства изключват в необходимата степен субективизмът при преценката им. На жалбоподателката е предоставена възможност за представяне на писмени обяснения, които тя е депозирала с писмо вх. № 9009123/18.12.2018 г. по описа на СРС, същите са обсъдени и предвид конкретното наказание, очевидно са взети предвид от наказващия орган. Постановеното решение на СК на ВСС е в съответствие с целта на закона за всяко дисциплинарно нарушение да се налага съответстващо му дисциплинарно наказание, като чрез налагането му се осигури специалната и генерална превенция. Фактът, че след налагане на наказанието жалбоподателката значително е подобрила срочността при изпълнението на служебните си задължения доказва, че целта на специалната превенция е постигната. Изложеното по-горе обосновава законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание. При тези съображения решението не съдържа пороци, съставляващи основания за отмяната му, поради което жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора няма основание да бъде уважена и акцесорната претенция на жалбоподателката за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Ответникът - Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет не е претендирал разноски, поради което такива не му се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,