Решение № 6464 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2724/2026 г.

Производството e по реда на Глава дванадесета, чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община (СО) - Район „Овча купел“, срещу Решение № 3255 от 26.01.2026 г., постановено по административно дело №10621/2025 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменена Заповед №РОК25-РД55-136/23.09.2025 г., издадена от кмета на СО-район „Овча купел“, като преписката е изпратена на органа за провеждане на ново производство, съобразно даденото в мотивите на съдебното решение тълкуване по прилагане на закона. Присъдил разноски. Наведените в жалбата пороци са свързани с липсата на допуснати в административното производство съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл.209, т.3 АПК. Излагат се подробни съображения относно законосъобразността на процесния административен акт. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жабата срещу издадения административен акт. Претендира разноски в производството.

Ответникът – Н. А. Л. в писмен отговор от А. А. Л., като родител на малолетното дете и проведеното открито съдебно заседание по делото оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е Заповед № РОК25-РД55-136/23.09.2025 г., издадена от кмета на СО - район „Овча купел“, с която е постановен отказ за изплащане на компенсация по искане с вх. №РОК25-КМ01-53/29.08.2025 г.

За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд приема, че е необоснован и в противоречие с приложимите материалноправни норми. Административен съд София-град формирал решаващ извод, че срокът на договора за педагогически услуги е бил изменен с подаването на писмено уведомление от възложителя на 06.06.2025 г. преди изтичането на срока му на действие на 30.06.2025 г., което е в пълно съответствие с договореното между страните в чл.5, ал.12 от същия. Като отделно основание за отмяна на административния акт е посочено и наличието на такова по чл.146, т.3 от АПК във връзка с необсъдено възражение на жалбоподателя на л. 26 по дело №10621/2025 г.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК, като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК.

Условията и редът за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите на родителите на деца от тригодишна възраст до постъпването им в I клас, пряко свързани с отглеждането и обучението им, когато децата не са приети в държавни или общински детски градини и училища поради липса на места за предучилищно образование в тях са посочени в Наредбата със същото наименование, приета с ПМС № 76 от 05.03.2021 г., обн. ДВ. бр.20 от 9 март 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.79 от 21 септември 2021г. (Наредбата).

Родителите имат право да получат средства за компенсиране на разходите им, пряко свързани с отглеждането и обучението на децата им, ако едновременно са изпълнени следните условия: 1. детето е кандидатствало за прием съгласно съответните изисквания, определени по реда на чл. 59, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, в целодневна или полудневна организация на предучилищното образование в държавна или общинска детска градина или училище, в чийто прилежащ район се намира настоящият адрес на детето, и не е прието поради липса на свободни места за съответната учебна година;

2. детето да не е записано в целодневна, полудневна или почасова организация на предучилищното образование в нито една държавна или общинска детска градина или училище;

3. общината по настоящия адрес на детето не е предложила на родителите друго равностойно място за предучилищно образование на детето в общинска детска градина или училище за съответната учебна година поради липса на свободни места във всички детски градини и училища в прилежащия район;

4. за съответната учебна година детето е записано в самостоятелна организация на предучилищното образование в държавна или общинска детска градина или училище или в самостоятелна, целодневна, полудневна или почасова организация в частна детска градина или училище;

5. ако детето е в задължителна предучилищна възраст и е записано за задължително предучилищно образование в частна детска градина или в частно училище - частната институция да не е включена в системата на държавно финансиране;

6. родителите да не получават подпомагане от държавния бюджет или за сметка на оперативни програми за същите дейности на друго основание за периода, за който се изплащат средства за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждането и обучението, по реда на тази наредба.

Обстоятелствата по т.1-3 се установяват служебно от общината.

Съобразно чл. 5 от Наредбата, разходите за заплащане на такси по договори за обучение по чл. 4, ал. 2, т. 1, сключени с частна детска градина или частно училище, се удостоверяват със следните документи:

1. договор за обучение между родителя и частната детска градина или училище;

2. платежен документ за извършено плащане на таксата за обучение за съответния месец - фактура и платежно нареждане или фискален бон.

Правното основание за издаване на оспорения административен акт е липсата на условието по чл.5, т.1 от Наредбата, тъй като според органа при извършената проверка на подадените документи е установено, че договорът с Частна детска градина [заличен текст] е изтекъл на 30.06.2025 г.

Настоящият състав на Върховният административен съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че срокът на договора от 30.04.2025 г. за предоставяне на педагогически услуги, сключен между Частна детска градина [заличен текст] и родителят А. А. Л. на детето Н. А. Л. не е изтекъл и е изпълнено условието по чл.5, т.1 от Наредбата.

Детето Н. А. Л. е кандидатствало за прием в общинска детска ясла/яслена група на общинска или държавна детска градина и същото не е прието в такава за учебната [години].

Обстоятелството, че срокът на действие на договора не е новиран с отделен анекс към него, а със заявление от 06.06.2025 г., в което се съдържа уведомление от родител, че детето ще посещава заниманията, провеждани в [заличен текст] не дава отражение върху обвързаността на страните и задълженията им във връзка с изпълнението му.

По своята правна същност договорът, сключен между [заличен текст] и родителят А. Л. е консенсуален. Като негова основна характеристика във връзка с действието му може да бъде посочено, че поражда обвързваща сила веднага щом страните се съгласят, дори предметът на договора да бъде предаден на по-късен етап. За да бъде продължено действието на конкретния договор е достатъчно страна по него да отправи уведомление за продължаване на обвързаността и след като няма данни насрещната страна да не е получила или отказала изпълнение, задълженията на страните по договора са със същите условия. В случая в чл.12, т. 1 от договора е уговорено, възложителя да уведоми за дните през месеците юли и август, в които детето ще посещава учебното заведение. Такова уведомление е налично на л. 18 от дело № 10621/2025 г. на Административен съд София-град, съдържащо заявление от А. Л. за присъствените периоди на детето Н. в [заличен текст].

Изложените съображения в касационната жалба относно договора за изработка са несъстоятелни, тъй като в случая е налице договор за педагогически услуги чрез организирането и провеждането на обучението и възпитанието на детето Н. Л. срещу уговорено възнаграждение.

Аргументите в касационната жалба касаещи сключени други договори за педагогически услуги с различни лица не обосновават касационно основание за отмяна на оспорения съдебен акт.

Гореизложените фактически и правни обстоятелства водят до извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и поради съществено нарушение на административно производственото правило по чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата в администратиното производство.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,