Решение № 11173 от 30.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 473/2010 г.

Решение № 11173 от 30.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 473/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Делтакар " ООД, гр. Варна против решение № 1894 от 11.11.2009 г. постановено по адм. д. № 2049/2009 г. по описа на Варненския административен съд. Иска отмяна на решението като неправилно. Развива подробни съображения, че заплатеният от ответника адвокатски хонорар за изготвяне на жалба на дружеството е вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е основание за ангажиране на отговорността на държавата по този закон. Моли решението да бъде отменено и делото решено по същество с уважаване на исковата претенция. Ответната страна не се представлява и не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред съда е с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ. Съдът е отхвърлил иска, като неоснователен. За да се постанови този резултат, е прието, че не са налице кумулативните предпоставки на закона за да се ангажира отговорността на държавата. Решението е правилно. За да е налице основание по чл. 1 от ЗОДОВ за уважаване на предявен иск трябва да са налице няколко кумулативно дадени от законодателя в чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ условия: вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, настъпило от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Заплатения от дружеството хонорар не е вреда по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ и изложените в този смисъл правни изводи непротиворечат на материалния закон - чл. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. Разноските, направени от търговското дружество за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на административния акт пред съда, който е отменен от него, като незаконосъобразен, не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4, връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обоснован и правилен е извода на съда, че претенцията за вреда, във връзка с направените разноски за адвокатско възнаграждение по делото, завършило с позитивен за жалбоподателя резултат, но без произнасяне за разноските, не може да бъде подведена под хипотезата на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, защото претендираната от жалбоподателя материална вреда не е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Както се посочи по-горе в мотивите липсата на всеки един от кумулативно предвидените елементи от хипотезата на чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, води до неприложимост на материалноправната норма. Заплащането на адвокатско възнаграждение е израз на доброволен акт и е резултат на свободно договаряне на две равнопоставени страни за осъществяване на адвокатска защита, което действие по начало не е задължително и неизбежно. Съдът основателно е приел, че конкретния казус не попада в приложното поле на претендираната от жалбоподателя хипотеза за правна защита срещу непозволено увреждане от действие на орган на държавна власт и законосъобразно е отхвърлил иска по чл. 203 АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като неоснователен. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение