Решение № 6661 от 31.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4224/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по две касационни жалби, както следва:

1. от П. И. Ц. от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. Димова, против решение 1307 от 07.02.2024г., постановено в адм.д. 2324/2023г. по описа на Административен съд /АС/ - гр. Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 294 от 08.08.2023г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация /ИА АА/, с която на основание чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжност директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация Варна /РД АА - Варна/, считано от 08.08.2023г. и

2. от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, чрез процесуалния му представител юрк. Грозданов, против решение 1307 от 07.02.2024г., постановено в адм.д. 2324/2023г. по описа на Административен съд /АС/ - гр. Варна, В ЧАСТТА, с която е отменена като незаконосъобразна Заповед 293 от 08.08.2023г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация /ИА АА/, с която на основание чл. 82а ал. 2 ЗДСл е прекратено действието на заповед 342 от 01.09.2022г., с която П. Ц. временно е преназначен на длъжност главен секретар на ИА АА на основание чл. 82а ал. 1 ЗДСл и с която е възстановен на заеманата преди това длъжност директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация Варна, считано от 08.08.2023г.

В касационната си жалба П. Ц. твърди неправилност на оспореното решение в оспорената му част като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че реално не е бил възстановен на заеманата от него длъжност на основание чл. 82а ал. 2 ЗДСл, за да може след това да му бъде прекратено правоотношението, тъй като посочва, че заповедта за възстановяването му на заеманата длъжност не е влезнала в сила. Твърди, че по този начин административния орган е постановил и заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение при неизяснени факти и обстоятелства, при нарушение на чл. 35 АПК, както и принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, като навежда съображения, че изводът в обратен смисъл на съда при постановяване на оспореното решение в оспорената му част е неправилен. Иска оспореното решение в оспорената му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение. Претендира разноски за касационната инстанция.

В касационната жалба на изпълнителния директор на ИА АА се твърди неправилност на оспореното решение в частта, с която е отменена негова заповед 293 от 08.08.2023г., като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост. Навежда съображения, че са били налице предпоставките по чл. 82а ал. 2 ЗДСл за възстановяването на Ц. на заеманата от него предишна длъжност. Навежда индикации за недопустимост на оспореното решение, като постановено по просрочена жалба. Иска оспореното решение в оспорената му част да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на П. Ц. и правилност на оспореното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед 294 от 08.08.2023г. Дава мотивирано заключение и за основателност на касационната жалба на изпълнителния директор на ИА АА, като в оспорената от него част намира съдебното решение за неправилно. Като краен резултат предлага оспореното съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационните жалби и от двамата касатори са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни в съответните части на съдебното решение, което е неблагоприятно за всеки един от касаторите и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради и което са процесуално допустими.

Разгледана по същество касационната жалба на П. Ц. е основателна, а касационната жалба на изпълнителния директор на ИА АА е неоснователна по следващите съображения.

Производството пред АС гр. Варна е образувано по жалба на П. И. Ц. срещу заповед 293 от 08.08.2023г. на изпълнителния директор на ИА АА, с която на основание чл. 82а ал. 2 ЗДСл е прекратено действието на заповед 342 от 01.09.2022г., с която П. Ц. временно е преназначен на длъжност главен секретар на ИА АА на основание чл. 82а ал. 1 ЗДСл и с която е възстановен на заеманата преди това длъжност директор на РД АА Варна, считано от 08.08.2023г. и срещу Заповед 294 от 08.08.2023г. на изпълнителния директор на ИА АА, с която на основание чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжност директор на РД АА Варна, считано от 08.08.2023г.

С оспореното съдебно решение АС гр. Варна е отменил заповед 293 от 08.08.2023г. на изпълнителния директор ИА АА, с която на основание чл. 82а ал. 2 ЗДСл е прекратено действието на заповед 342 от 01.09.2022г., с която П. Ц. временно е преназначен на длъжност главен секретар на ИА АА на основание чл. 82а ал. 1 ЗДСл и с която е възстановен на заеманата преди това длъжност директор на РД АА Варна, считано от 08.08.2023г. и е отхвърлил жалбата на П. Ц. срещу Заповед 294 от 08.08.2023г. на изпълнителния директор на ИА АА, с която на основание чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжност директор на РД АА Варна.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че жалбите на Ц. срещу двете оспорени заповеди са подадени в срок, тъй като липсват данни за редовното им връчване на жалбоподателя, поради и което е кредитирал наведените възражения, че същият е разбрал за издадените заповеди на 09.10.2023г., когато се е явил в НАП и е представил болничен лист за престоя му на болнично лечение в периодите от 08.08.2023г. до 28.09.2023г. сумарно в клиника по кардиология на УМБАЛ Света Марина, съответно му е отказано приемането на болничния лист поради прекратено служебно правоотношение. Извел е извод в тази връзка, че подадената на 12.10.2023г. жалба срещу двете заповеди е подадена в срок. Съдът е приел, че и двете оспорени заповеди са издадени от компетентен орган, съгласно чл. 7 т. 13 и чл. 8 от Устройствения правилник на ИА АА, а именно от органа по назначаването. Достигнал е до извод, че при издаването на заповед 293 от 08.08.2023г. е допуснато нарушения на закона, тъй като срокът за преназначаването на жалбоподателя по заповед 342 от 01.09.2022г. съответства на изискването на чл. 82 ал. 1 ЗДСЛ, бил е определен срок за преназначаване от две години, но към момента на издаване на заповедта за възстановяването на старата му длъжност не е бил изтекъл, а именно към момента на издаване на заповед 293 от 08.08.2023г. Приел е, че в оспорената заповед 293 липсват мотиви за предсрочното прекратяване на преназначаването му и съответно за предсрочното възстановяване на предходната длъжност, което пък е счел за нарушение на изискването на чл. 59 ал. 1 и до неяснота на волята по чл. 59 ал. 2 т. 5 АПК, както и е в разрез с принципите на последователност, предвидимост, съразмерност, гарантиращи върховенството на закона. Поради това е приел, че оспорената заповед 293 от 08.08.2023г. е незаконосъобразна и я е отменил.

Съдът е достигнал, че втората оспорената заповед 294 от 08.08.2023г. е издадена в съответствие със закона, тъй като е обосновал извод за наличието на предпоставките по чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за жалбоподателя, а именно приел е, че не се оспорва, че то е упражнено още на 30.10.2012г., за което имало данни към м. юли 2023г., още преди първоначалното му назначаване на длъжност директор на РД АА Врана от 25.11.2020г. Приел е, че фактът, че с тази заповед 294 се прекратява служебното правоотношение на Ц. за длъжността регионален директор на РД АА, вместо за длъжността главен секретар на ИА АА не обуславя нейната незаконосъобразност, тъй като посочването на длъжността, за която се прекратява служебното правоотношение е приел, че не е сред реквизитите, а именно сред задължителното съдържание на акт за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108 ал. 1 ЗДСл. Приел е, че съответствието на изискващия се ранг и еднаквия код по НКПД за двете длъжности, на която е възстановен и за която е прекратено служебното правоотношение са достатъчно основание да се приеме, че прекратяването на служебното правоотношение е извършено законосъобразно и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. По тези съображения е отхвърлил оспорването срещу заповед 294 от 08.08.2023г., с която е прекратено служебното правоотношение на Ц..

Решението е правилно в частта, с която е отменена заповед 293 от 08.08.2023г. на изпълнителния директор на ИА АА по следващите съображения. С тази заповед, издадена на основание чл. 82а, ал. 2 ЗДСл е прекратено действието на заповед 342 от 01.09.2022г. и Ц. е възстановен на предишната си длъжност директор на РД АА - Варна. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че заповедта не е мотивирана и не е съответна на целта на закона и принципа на чл. 6 АПК. Действително жалбоподателят в първата инстанция е бил преназначен на длъжност главен секретар на ИА АА за срок до две години, като към момента на издаване на заповед 293 от 08.08.2023г. този срок не е изтекъл. Правилен е извода на съда, че в случая административния орган действа при условията на оперативна самостоятелност, което правото на органа по назначаване на оперативна самостоятелност не е абсолютно и самоцелно. Основа за качествено и добросъвестно изпълнение на служебните задължения е стабилитета на служебното правоотношение, неподвластно на конюнктурни събития, и неговата подчиненост единствено на закона. В случая, съответен на закона е извода на АС гр. Варна, че липсват мотиви за взетото управленско решение рефлектиращо върху служебното правоотношение на жалбоподателя, което пък представлява нарушение на чл. 6 ал. 1 АПК. Самоволната, немотивирана промяна в служебното правоотношение от страна на органа по назначаването е в разрез с принципите на "последователност, "предвидимост" и "съразмерност", както правилно е приел и първоинстанционния съд /В този смисъл решение 5241 от 30.04.2020г. по адм.д. 8900/2018г. ВАС, решение 3671 от 26.03.2024г. по адм.д. 1966/2023г. на ВАС, решение 5914 от 15.06.2022г. по адм.д. 1853/2022г. на ВАС/. В частта, с която е отменена заповед 293 от 08.08.2023г. на изпълнителния директор на ИА АА, оспореното съдебно решение на АС гр. Варна следва да бъде оставено в сила.

Следва да се посочи, че са неоснователни възраженията на касатора изпълнителният директор на ИА АА за недопустимост на оспореното съдебно решение. Правилни са изводите на пръвонистнационния съд, че от събраните доказателства не се установява редовно уведомяване на жалбоподателя Ц. заоспорените административни актове, съответно настоящата инстанция споделя изложените съображения от състава на АС гр. Варна, че оспорването не е просрочено.

Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на П. Ц. срещу заповед 294 от 08.08.2023г. на изпълнителния директор на ИА АА по следващите съображения. Посочената заповед е издадена на основание чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗДСЛ за прекратяване на служебното правоотношение между ИА АА и П. Ц. на длъжност директор на РД АА Варна. Служебното правоотношение по ЗДСл възниква въз основа на съответен административен акт, в който се посочва е длъжността, за която възниква съответното правоотношение. Съответно прекратяването на служебното правоотношение следва да бъде по отношение на длъжност, която служителят заема. В случая предвид приетата от съда незаконосъобразност на заповедта за възстановяване на жалбоподателя на предишната заемана длъжност, която съответно не е била влезнала в сила, поради оспорването, то към дата 08.08.2023г. жалбоподателят е заемал длъжността главен секретар на ИА АА. С оспорената заповед 294 от 08.08.2023г. е прекратено негово служебно правоотношение за длъжността регионален директор на РД АА Варна, каквато длъжност обаче той не заема към момента на издаване на посочената заповед. Не може да бъде прекратено служебно правоотношение за длъжност, която жалбоподателят не заема към момента на прекратяването на служебното правоотношение. Този извод следва и по аргумент от другите основания по чл. 106 ал. 1 ЗДСЛ, например при съкращаване на длъжността. Не може да се приеме тезата на първоинстанционния съд, че е без значение за коя длъжност е прекратено служебното правоотношение, тъй като в чл. 108 ал. 1 ЗДСЛ нямало изискване за посочване на длъжността. Напротив служебното правоотношение възниква за точно определена конкретна длъжност и съответно прекратяването на правоотношение следва да бъде именно за тази длъжност. Поради това е неправилен извода на съда за законосъобразност на заповед 294 от 08.08.2023г. на изпълнителния директор на ИА АА, като напротив същата е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие със закона. По изложените съображения в частта, с която е отхвърлена жалбата на П. Ц. срещу заповед 294 от 08.08.2023г. на изпълнителния директор на ИА АА, оспореното съдебно решение на АС гр. Варна като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което се отменя заповедта.

Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора Ц. за присъждане на разноски, като са представени доказателства за строени такива два броя договори за правна защита и съдействие с отбелязване за заплащане на договорената сума при подписване на същите, както и внесена държавна такса. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора изпълнителния директор на ИА АА за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,