Решение № 14077 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9180/2010 г.

Решение № 14077 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9180/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба на Началника на Общинска служба по земеделие - Мездра /неправилно наименована като въззивна/, против решение № 13 от 20.05.2010 г., постановено по адм. дело № 133/2010 г. на Административен съд - Враца,, с което е отменен неговия мълчалив отказ да се произнесе по направено с молба вх. № ВС-02/14.01.2010 г. искане от Цветанка Цекова Иванова, Маргарита Ангелова Иванова и Теменужка Ангелова Любомирова за издаване на скици на земеделски имоти и е задължен да извърши исканата административна услуга. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основния по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. В откритото съдебно заседание на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответниците: Цветанка Цекова Иванова, Маргарита Ангелова Иванова не се явяват и не изпращат представител, в писмен отговор оспорват жалбата. Теменужка Ангелова Любомирова лично и чрез адв. Тачева, неин процесуален представител, както и в писмена защита заявява становище за неоснователност на касационната жалба, моли за отхвърлянето й и претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, по съображения, че поисканата административна услуга от жалбоподателките, като наследници на Георги Хайтов, с признато право на собственост на земеделски земи в землището на с. Зверино е неправилно отказана. По съображения, изведени от разпоредбата на чл. 18ж от ППЗСПЗЗ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49 на поддържане на картата за възстановената собственост предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по реда на чл. 145, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 от АПК по жалба /наименована иск по чл. 256 и чл. 257 АПК/ на Цветанка Цекова Иванова, Маргарита Ангелова Иванова и Теменужка Ангелова Любомирова като наследници на Георги Хайтов, срещу мълчалив отказ за извършване на административна услуга, издаване на скици относно земеделски земи в землището на с. Зверино, а именно: нива местността "Жижнейно" с площ от 1500 кв. м, ливада в местността"Бачова лака" с площ от 1600 кв. м., нива в местността "Марльовец" с площ от 100 кв. м. и ливада в местността "Йовкова гора" с площ от 1000 кв. м, по тяхна молба вх. № ВС-02/14.01.2010 г. /л. 60 от делото/, адресирана до Началника на Общинска служба по земеделие - Мездра. С предходно заявление до ОСЗ гр. Мездра те представили Решение № 18 от 23.11.1992 г. издадено на основание чл. 18ж от ППЗСПЗЗ, с което на наследниците на Георги Хайтов е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на посочените по-горе имоти, решение № 01/12.10.1994 г. на ПК гр. Мездра, нотариален акт № 16 том I, рег. № 319, дело № 146/1946 г./л. 16 от делото/ удостоверение за наследници и удостоверение за идентичност на имена. При тези данни по делото съдът съобразил, че фактическата обстановка сочи не на хипотезите по чл. 256 и чл. 257 от АПК, а с оглед непроизнасяне от началника на ОС "Земеделие" - Мездра по отправено до него искане за издаване на скици, което по същество е искане за извършване на административна услуга, в случая е налице оспорване на отказ, като вид индивидуален административен акт, представляващ волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Обосновал извод, че отказът да се издаде скица в настоящия случай съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, поради това и подадената жалба срещу него има предмет, годен да бъде обект на съдебен контрол. На следващо място я е разгледал по същество. Съобразил разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост и преценил, че заявителите попадат в кръга на лицата, които имат правен интерес да искат издаване на скица. На следващо място посочил, че с решение № 18/23.12.1992 г., постановено от ОСЗГ - Мездра на жалбоподателите, като наследници на Г. Хайтов е признато право на собственост на земеделски земи, като с него е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници, както и че поисканата услуга - издаване на скици за тези имоти, не е била извършена, т. е. е налице мълчалив отказ. По тези съображения е приел оспорения отказ за незаконосъобразен и го отменил, върнал преписката на административния орган за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона - задължил компетентния административен орган да извърши поисканата административна услуга и определил срок за това. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че не е следвало да се издават исканите скици. При тези данни по делото съдът правилно е приел, че отказът да се издаде скица съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, поради което подадената жалба срещу него има предмет, годен да бъде обект на съдебен контрол. Правилно е посочил, че правото на заявителите да поискат издаване скица на недвижимите имоти се обуславя от съществуването на определени права по отношение на самия имот - право на собственост върху тях, както и че исканата административна услуга се предоставя на лице, което е представило доказателства за собственост върху него. Обоснован е изводът на съда, че след като се легитимират като собственици, на оспорващите няма основание да им бъде отказано издаването на скица за този имот. Следва да се допълни, че оспорващите, в изпълнение на задължението си по чл. 170, ал. 2 АПК, са доказали условията за поисканата услуга. Законосъобразен е и другият правен извод на първостепенния съд, че в случая административния орган действа при условията на обвързана компетентност и е следвало да издаде исканите скици. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49/05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, издадена от министерство на земеделието и горите, обн. ДВ. бр. 102 от 19 Ноември 2004 г., попр. ДВ. бр. 113 от 28 Декември 2004 г., съгласно която Общинската служба по земеделие и гори (сега ОСЗ) по писмено искане на собствениците, съда или на други оправомощени органи и заинтересувани лица издава и заверява скици на поземлените имоти и заверява проекти за разделяне и обединяване на поземлени имоти от картата на възстановената собственост. Затова мълчаливият отказ е незаконосъобразен и правилно е бил отменен. По тези съображения доводът, че решението страда от порока материална незаконосъобразност е неоснователен. Последното възражение-че за имотите, за които е поискано издаване на скици, е взето решение № 01/12.10.1994 г. на ПК гр. Мездра за възстановяване на правото на собственост върху тях и то е "придружено със скици", е също неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 3. ал. 2 от същата наредба, дефинираща скицата на поземления имот като копие от картата на възстановената собственост, отразяваща състоянието на имота към датата на издаването й съгласно данните в регистъра. Възражението не намира опора и в изр. 1 на следващата ал. 3, съгласно която скицата е валидна за срок 6 месеца, като може да се презаверява от ОСЗ при липса на изменения в данните за имота. По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба. При извършената служебна проверка съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а с оглед на изложеното по-горе и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за разноски, направено от ответника по касация Теменужка Ангелова Любомирова чрез адв. Тачева за защита пред ВАС е основателно, по арг. от чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да й ги заплати в доказания размер на 150 лева, видно от приложеното на л. 19 от настоящото дело адв. пълномощно, установяващо, че тази сума действително е внесена за адвокатски хонорар на упълномощения адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 - 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение