Решение № 197 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 281/2012 г.

Решение № 197 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 281/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Образувано е по молба, вх. № 3805/15.04.2013 г., подадена от Г. Л. Р. от [населено място]. Като основания на молбата се сочат разпоредбите на чл. 247, чл. 248 и чл. 250 ГПК. Иска се поправка на очевидна фактическа грешка и изменение и допълване на касационно решение № 558/11.03.2013 г. по настоящото дело, постановено по чл. 290 ГПК, както и изменение на посоченото решение в частта за разноските. В молбата се твърди, че в петитума на касационната жалба е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, както и законните лихви върху претендираните суми от деня на завеждане а исковата молба до окончателното им изплащане. Застъпва се становище, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е главен спрямо иска за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, а в случая последният е предявен като обективно евентуално съединен, поради което когато се уважава главният иск, то съдът следва да разгледа и да се произнесе по евентуалния и се твърди, че процесния случай е именно такъв, поради което при уважаване на главния иск съдът следва да разгледа по същество и обусловения такъв, предявен като евентуален. Сочи се, че относно искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ не следва да се излагат отделни оплаквания. Ответникът по молбата [фирма] -, не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа молбата намира за установено следното: Молбата е по естеството си представлява молба за поправка на очевидна фактическа грешка, за изменение и за допълване на касационното решение в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, и за изменение в частта за разноските. Поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК представлява всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Не е допустимо чрез искане за поправка на очевидна фактическа грешка да се замести формираната воля на съда. В процесния случай молбата на касационния жалбоподател представлява именно такова искане по отношение произнасянето на съда по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Волята на съда както в диспозитива, така и в мотивите му не разкрива наличие на очевидна фактическа грешка, тъй като решението на въззивната инстанция по този иск е оставено в сила, въз основа на мотивите по същия, че в касационната жалба не са наведени оплаквания за неправилност по него. Като такова следва да се приеме и искането за изменение на решението по горепосочения иск. Съгласно разпоредбата на чл. 246 ГПК "След като обяви решението по делото, съдът не може сам на го отмени или измени". Тълкуването на посочената правна норма сочи на окончателност/неоттегляемост/ на решението, което означава, че след обявяване му от постановилия го съд, последният не може сам да го изменя или отменя. Поради това искането е неоснователно. С молбата се иска и допълване на касационното решение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК допълване на решение може да се поиска, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане/целия спорен предмет/. Непълно е решение, по което липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, или по един или по няколко от съединените искове, относно допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. В процесния случай се иска допълване на касационното решение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Искането е неоснователно, тъй като не е налице хипотезата на чл. 250, ал. 1 ГПК, тъй като с касационното решение съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, оставяйки в сила въззивното решение в тази част. Относно искането за изменение и допълване на касационното решение в частта за разноските, съдът приема следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е основателна. Действително в касационната жалба е направено искане за присъждане и на разноски за въззивната инстанция, каквито касационният съд не е присъдил с решението си, което налага уважаване на молбата в тази й част. Поради това и на основание чл. 250, ал. 3 ГПК основното касационно решение следва да се допълни с присъждане на разноските и за въззивната инстанция в размер на 2300 лева. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,