Решение № 14262 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5132/2017 г.

Решение № 14262 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5132/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Г. чрез процесуален представител срещу решение № 54 от 24.02.2017 г., постановено по административно дело № 707/2016 г. от Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата ? против разпореждане № 1795 Р-25312/05.12.2016 г., издадено от полицейски орган – полицейски инспектор при Районно управление Враца. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Полицейски инспектор при Районно управление Враца не взема становище и не изпраща представител. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд след надлежното му сезиране с жалба против индивидуален административен акт, като същото е и правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. В случая полицейския орган след извършена проверка по жалба на Ц. Г. в Районна прокуратура Враца установява, че са налице предпоставките по чл. 66 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), при което в рамките на правомощията си по чл. 64, ал. 1 ЗМВР издава оспореното разпореждане, с което се осъществява индивидуална превенция на правонарушения. Обоснован и съответен на събраните доказателства е изводът в обжалваното решение, че макар фактическите основания за издаване на акта да не са посочени, доколкото същите се съдържат в материалите по преписката разпореждането е постановено при наличие на материалноправните основания посочени в него. Правилни са и изводите, че административният акт съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 64, ал. 5 ЗМВР, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалния закон. За осъществяване на индивидуалната превенция на правонарушенията полицейските органи извършват действия по отношение на лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред. Правилно в случая съдът е кредитирал показанията на свидетеля, който единствен има преки и непосредствени впечатления от поведението на жалбодателя и съпругата му. Действително органът, издал разпореждането е приключил проверката с мнение за прекратяване, което обаче обосновава единствено извод за констатацията му за липса на вече извършено противоправно деяние, което не води до извод за незаконосъобразност на разпореждането, което има за цел да предотврати извършването на такова. Неотносими към законосъобразността на обжалваното решение са и представените от процесуалния представител на касационния жалбодател съдебни решения, които касаят други лица и разпореждания, касаещи поведението на последните и нямащи отношение към поведението на доверителката му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение