Решение № 7196 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 602/2017 г.

Решение № 7196 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 602/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на "Водоснабдяване- Дунав" ЕООД- гр. Р. срещу Решение № 2306 от 16.11.2016 г., постановено по административно дело № 1630/2016 г. на Административен съд - В. (АС В.), с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 10/2016 от 10.05.2016 г., издаден от Директора на Б. Д. "Черноморски район" /БД ЧР/ - В.. С жалбата са релевирани доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от АС В., че правилно от Директора на Басейнова дирекция Черноморски район В. е изчислена таксата за заустване на отпадни води в повърхностни води, която от "Водоснабдяване- Дунав" ЕООД се дължи за ползване на воден обект- река Лознишко дере, на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за водите (ЗВ), а именно въз основа на реално заустените такива. Счита се, че за заустване на отпадъчни води се дължи такса, чиито размер съгласно чл. 12 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване следва да се вземе предвид фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателите- куб. метра. Обръща се внимание на това, че дружеството експлоатира смесена канализационна система, което намира за аргумент, че определянето на дължимата такса следва да се изчисли на база фактурирани количества, а не на реално заустени. Предвид тези съображения се моли за отмяна на обжалваното решение. Ответникът- Директор на Басейнова дирекция Черноморски район В. не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че липсва спор по установените по правилата на чл. 170 АПК факти, в т. ч. липсата на измервателни устройства. Няма отклонения от критериите за валидност и законосъобразност на оспорения АУПДВ по чл. 194, ал. 1, т. 3 ЗВ за дължими такси за реално заустени количества вода за периода 2013 г. - 2014 г. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на "Водоснабдяване- Дунав" ЕООД, гр. Р., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 10/10.05.2016 г., издаден от Директора на БД "Черноморски район"- В., с който на оспорващия са установени публични задължения в размер на 1863, 08 лв главница, представляваща остатъчната стойност на такса за право на ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти за периода 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г., ведно със законна лихва, считано от 1.04.2014 г. и задължение в размер на 1309,91 лв. главница, представляваща остатъчната стойност на такса за право на ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти за периода 1.01.2014 г. -31.12.2014 г., ведно със законна лихва, считано от 1.04.2015 г. С обжалваното решение на АС В. е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на "Водоснабдяване - Дунав" ЕООД, гр. Р., подадена срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 10/2016 от 10.05.2016 г., издаден от Директора на Б. Д. "Черноморски район" - В.. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден в рамките на материалната /предметната/ компетентност на директора на БДЧР. Същият е издаден в писмена форма и е с изискуемото съдържание по чл. 59 от АПК. Счита, че не се установяват и съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да обосновават отмяната на оспорения АУПДВ. Посочва, че по делото не е спорно, че измервателното устройство не е било налице за периода 1.01.2013 г. - 31.05.2013 г., т. е. при определяне на количеството заустени води по аргумент от чл. 194а, ал. 1 от ЗВ, следва да се вземат предвид разрешените количества отпадъчни води за заустване. С. Р. № 983/9.10.2012 г. за изменение на първоначалното разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, на оспорващото дружество е определено максимално разрешено зауствано водно количество - 630 000 куб. м. Приема, че с оглед на изложеното определените размери на дължимите такси на база реално заустеното количество вода за 2013 г. и 2014 г. са законосъобразно определени. Правилно таксата за заустване на отпадъчни води е изчислена въз основа на реално заустените такива. Намира, че определените размери на дължимите такси на база реално заустеното количество вода за 2013 г. и 2014 г. са правилно и законосъобразно определени, което сочи и на съблюдаване на целта на Закона за водите при издаване на оспорения АУПДВ. Предвид това се приема, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Настоящата инстанция на ВАС трето отделение счита, че решението на АС В. е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Детайлно и подробно АС В. е разгледал всички възражения от подадената жалба, като е отговорил на спорните въпроси изчерпателно и в съответствие със закона. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорвания административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на фактите по делото. На основание чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, индивидуално използване на водите и водните обекти е налице, когато съответното право се осъществява от определен титуляр. Целите на разрешителните за ползване са посочени в чл. 46, ал. 1, т. 1- т. 10 от ЗВ и имат обуславящ характер, при определяне на дължимата такса по чл. 194 от ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ и § 9 от ПЗР на ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за замърсяване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. В съответствие с приложимия закон и доказателствата по делото съдът е преценил, че в случая с оспорения АУПДВ правилно е определен размерът на дължимата такса. Настоящият съдебен състав счита, че при издаване на процесния АУПДВ на основание чл. 195в от ЗВ, не е допуснато съществено процесуално нарушение. Спорът по делото е дали по отношение изчисляването на дължимата от оспорващия такса за периода 1.01.2013 г. -31.12.2014 г., следва да е въз основа на реално заустеното годишно количество отпадъчни води или да е въз основа на фактурираното количество вода, доставено от оператора на ползвателите, доколкото оспорващият се явява В и К оператор. В рамките на спора, е и въпроса ако няма монтирани измервателни устройства - как следва да се изчисли таксата замърсяване- по фактурирани към потребителите количества или съгласно максимално разрешеното годишно водно количество в разрешителното за заустване. Останалите обстоятелства не са спорни по делото. В случая, на основание приложимата нормативната база, правилно от административния орган е определен размерът на дължимата такса за ползване на води. Съобразно чл. 194, ал. 5, т. 1 от ЗВ (ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Таксата по ал. 1, т. 3: по буква "а" се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения. При изчисляването на таксата за периода 1.01.2013 г. до 31.05.2013 г., правилно от административния орган е съобразена разпоредбата на чл. 194а, ал. 2 от ЗВ (ДВ, бр. 65/2006 г.) и чл. 13 от Тарифата (Обн., ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.), съгласно която в случаите на повреда на измервателните устройства за изчисляване на таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3 се вземат предвид разрешените в разрешителното количества. Това правило е изрично посочено в т. 4 от раздел Такса водоползване на Решение № 983 от 9.10.2012 г. на БДЧР (л. 19 от делото). Липсата на измервателно устройство обуславя изчисляване на годишната такса на база посоченото в разрешителното максимален годишен воден обем за заустваните отпадни води. При изчисляването на таксата за периода 1.06.2013 г. - 31.12.2013 г., и за периода 1.01.2014 г. - 1.12.2014 г. правилно от АС В. е прието, че обемът на отпадъчните води следва да се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства- чл. 194а, ал. 1 от ЗВ (ДВ, бр. 61 от 2010 г.). От решаващия съд е обсъдено възражението за колизия в текстове за критериите за определяне количества вода, върху които се дължат такси в Тарифата, като подзаконов нормативен акт и в по- високия по степен Закон за водите. Съобразно чл. 194, ал. 5, т. 1 от ЗВ (ДВ, бр. 61 от 2010 г.) правилно таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води е изчислена въз основа на реално заустените водни обеми. Предвиденото в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Тарифата правило за изчисляване на таксите за заустване, касаещо всички "В и К" оператори, а именно, че те следва да заплащат такси не въз основа на заустеното количество вода, отчетено чрез измервателни устройства, а въз основа на фактурираното количество вода, доставено от оператора към ползвателя, е в противоречие с горецитираната разпоредба на Закона за водите. Правилно административният съд е приел, че доколкото това условие на чл. 12 от Тарифата, противоречи на предвидената в чл. 194, ал. 5 и чл. 194а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите база за изчисляване на таксата за замърсяване, то съгласно принципа за йерархията на нормативните актове, прогласен в чл. 15, ал. 3 от ЗНА, приложение намира законът, а не тарифата. Достигайки до тези изводи АС В. е постановил правилен и обоснован съдебен акт. Съобразно изложеното обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение