Решение № 4458 от 11.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК Кюстендил, чрез юрк. Иванова срещу решение 239 от 12.11.2021 г., постановено по адм. дело 98/2021 г. по описа на Административен съд - Кюстендил.В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на решението и се претендира неговата отмяна, със законните последици. Ответникът "Холдинг Български държавни железници" ЕАД, чрез юрк. Младенов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението. Ответникът "Итем Инженеринг" АД, чрез адв. Койкова, ангажира становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила със законните последици. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед ДК-02-КН-1/05.03.2021 г. , издадена от началника на РДНСК - Кюстендил, с която на основание чл. 225 ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 и чл. 222, ал.1, т.10 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Система от бутилки и тръбна инсталация за природен газ за захранване на почивна станция на БДЖ Паничище, находящ се в УПИ ІV, кв. 12 по плана на с. Паничище, община Сапарева баня, извършен от "Итем Инженеринг" АДпо силата на договор с възложителя и собственик "Холдинг Български държавни железници" ЕАД.Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентният орган /заповед РД-13-171/13.06.2019 г./, в изискуемата писмена форма и съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК, но в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като не е изяснен напълно вида на разпоредения за премахване обект строеж или преместваем обект. Изложени са подробни мотиви за характеристиките на преместваемите обекти и правната им регламентация по § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ и е прието, че системата от бутилки с компресиран природен газ, монтирани върху две платформи, разположени в обособена за целта и оградена с оградна мрежа площадка в имота, би могла да се определи като преместваем обект, за който е изискуемо разрешение за поставяне, а не разрешение за строеж. В тази връзка е обсъдено и заключението на приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза. Освен това е зачетено като релевантно обстоятелството, че процесния незаконен строеж не е въведен в експлоатация. Решаващият правен извод за незаконосъобразност на заповедта е мотивиран с неизследване от административният орган на възможността процесният обект да попада в обхвата на разпоредбата на § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ, което съставлява нарушение на изискванията чл. 35 и чл. 36 от АПК, и води до невъзможност за адресата на заповедта да организира защитата си. Обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените, което е довело и до неизяснена фактическа обстановка по делото. В производството по оспорване на заповед по чл.225 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, административният съд не разполага с контролно-отменителни правомощия, тъй като при констатирана незаконосъобразност на оспорения акт, поради постановяването му при неизяснена фактическа обстановка, се следва произнасяне по същество в съдебната инстанция, след събиране на доказателства и даване на указания на страните за нуждаещите се от установяване факти по чл.170 във връзка с чл.171, ал.2 АПК. Съгласно чл.171, ал.1 АПК фактическите установявания в административното производство и събраните доказателства се ползват с презумция за истинност до оборването им с надлежни доказателства. В случая констатациите, залегнали в двата изготвени Констативни акта 7/11.12.2020г. и 8/11.12.2020г., възпроизведени изцяло в процесната заповед, не са оборени в съдебната фаза, а само е внесено съмнение в характеристиката на разпоредения за премахване незаконен строеж и то частично. В обжалваното решение не е обсъдено описанието на незаконния строеж в неговата цялост, според модулният му комплексен характер, описан в оспорената заповед. Разпореденият за премахване незаконен строеж не се изчерпва само със системата от бутилки, а касае и тръбната инсталация за природен газ, описана подробно на стр. 2 от заповедта монтирани ГЗРТ надземно, подземна газова линия с дължина 95м, надземен газопровод в навеса до сградата до ново ГРТ, монтирано по външната стена на котелното помещение, нова тръба в котелното по тавана, която се разделя за захранване на две газови горелки. Така описания в оспорената заповед незаконен строеж е следвало да бъде преценен в неговата цялост ,след изготвяне на експертиза, която да установи съответствието на описания в заповедта строеж със съществуващия на място. Обстоятелството, че строежа не е въведен в експлоатация, обратно на приетото от административният съд, е ирелевантно в настоящето производство, което е по реда на чл.225 ЗУТ, а не по чл.178 ЗУТ. Предвид изложенотои тъй като процесната заповед е отменена на формално основание, обжалваното решение се явява постановено при съществено процесуално нарушение по чл.172а,ал.2 АПК липса на мотиви по същество, което е основание за отмяната мупо реда на чл.222,ал.2,т.1 и т.2 от АПК и връщане за делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното,Върховният административен съд, второ отделение