Решение № 11859 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2281/2010 г.

Решение № 11859 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2281/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Дилгеш Доан, гражданин на Сирия, чрез пълномощника си адв. Цанкова от гр. Видин против решение № 201 от 30.12.2009 г., постановено по адм. д. № 364/2009 г. на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 513 от 3.12.2009 г. на началника на ГПУ - Видин. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед. Ответникът началникът на Гранично полицейско управление - Видин не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на Дилгеш Доан срещу заповед № 513 от 3.12.2009 г. на началникът на ГПУ - Видин, с която му е приложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Република България за срок от 5 години" на основание чл. 42з, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за чужденците в Република България. В съдебното производство са събрани всички относими за изясняване на фактите по спора доказателства. За да отхвърли жалбата срещу цитираната заповед, Административният съд - Видин е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Заповедта е мотивирана, като подробните съображения за прилагането на ПАМ се съдържат в обстоятелствата, изложени и в предложение № 16097 от 13.12.2009 г. Решението е правилно. Фактическите констатации не са оспорени в процеса и кореспондират на посоченото в заповедта правно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В тази връзка несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че не е доказано фактическото основание за издаване на заповедта. Неоснователен е и доводът, че следва да има влязла в сила осъдителна присъда по образуваното срещу касатора досъдебно производство, за да се приемат за доказани цитираните в заповедта обстоятелства, а именно влизане в страната не по установения ред. Основанията за прилагане на ПАМ не се обуславят от установяване на престъпно деяние. Съответен на закона и доказателствата по делото е изводът на съда досежно приложението на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Настоящата инстанция намира, че решаващият съд е установил релевантните за приложението на правната норма факти и съответно на тях е преценил, че същите са осъществени. Правилен е изводът за материална законосъобразност на обжалвания административен акт. Установените и неоспорени обстоятелства са подведени към хипотезите на цитираната като основание за издаване на оспорената заповед правна норма. При постановяване на принудителната административна мярка органът е действал в условията на обвързана компетентност със задължение да издаде акт с конкретно съдържание, при констатация на фактите. Като е приел атакувания административен акт за законосъобразен, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд