Решение № 898 от 25.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2231/2008 г.

Решение № 898 от 25.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2231/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК /07 г. във вр. с чл. 218а ал. 1 б. "а"от ГПК (отм.) Образувано е по две касационни жалби - на Л. Е. И., А. Е. Т. и Н. Е. И. и на Е. Х. А. против решение № 513 от 2.01.08 г. по гр. дело № 1261/06 г. на Благоевградския окръжен съд. С него е отменено решение № 3* от 24.07.06 г. по гр. дело № 103/06 г. на Благоевградския районен съд в частта досежно квотите и вместо него е постановено друго, с което е допусната делба на първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ * пл. № 403 кв. 28 по плана на 3-ти микрорайон на Б., ведно с 1/2 ид. ч. от тавана и мазето на сградата, при квоти: по 4/32 ид. ч. за всеки един от тримата: Л. И., А. Т. и Н. И., по 3/32 ид. ч. за всеки един от тримата: М. Х. Т., Е. Х. А. и Г. Х. П. и 11/32 ид. ч. за Е. И. Т.. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е оставено в сила. Касаторите Л. Е. И., А. Е. Т. и Н. Е. И. обжалват въззивното решение в частта, с която е постановено извършването на делба при посочените по-горе квоти и в частта му, в която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за делба на недвижимия имот УПИ * в кв. 28 по плана на 3-ти микрорайон на Б. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което квотите на съсобственост, при които следва да се допусне делбата, да се определят както са поискани в исковата молба - по 1/4 ид. ч. за всеки един от ищците Л, А. Т. и Н. И. и 1/4 ид. част общо за ответниците Е, М. Т., Е. А. и Г. П. В касационната жалба на Е. Х. А. са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение. Моли същото да бъде отменено в частта, с която е допусната делба на процесния имот и да бъде постановено друго, с което да се отхвърли иска Поддържа, че е индивидуален собственик на делбения имот, тъй като го е придобила в резултат на давностно владение. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по основателността им по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение въззивният съд е допуснал делба на жилищния имот при посочените по-горе квоти, като е приел, че същият е съсобствен на страните по наследство от общите им наследодатели Е. и Г. Т. Счел е за неоснователно възражението на съделителката Е за придобиване на имота по давност. За да отхвърли иска за делба на УПИ * в кв. 28 съдът е приел, че тя е недопустима, защото в него се намира сграда, в която има два жилищни имота в режим на етажна собственост, принадлежащи на различни собственици и земята, върху която тя е построена е обща част. По жалбата на Е. Х. А.: Касационната жалба е неоснователна. Данните по делото сочат, че жилищната сграда, находяща се в имота, е построена съвместно от собственика на имота Е неговия син Х. Т., на когото бащата е учредил право на строеж върху половината сграда с нотариално заверена декларация от 21.05.1957 г., въз основа на която е издадено и разрешение за строеж. От свидетелските показания било установено, че Е. и съпругата му Г. са обитавали процесния първи етаж до смъртта си, а вторият етаж, който не е предмет на делбата, бил обитаван от Х. и съпругата му Е. След смъртта на Е. /1982 г./ и на Г. /1989 г./етажът бил необитаем, освен за времето от 1997 г. до 2000 г., когато в него е живяла свидетелката Т. Е. А. -дъщеря на Х. Т., починал през 2001 г., е възразила, че е придобила първия жилищен етаж по давност, за което се е снабдила с нот. акт № 163/2003 г., издаден по реда на обстоятелствената проверка. При така установените факти въззивният съд е приел, че Е. А. не е доказала, че е упражнявала фактическата власт върху процесния имот постоянно, непрекъснато, спокойно и явно повече от 10 години, която след изтичането на този срок да се е трансформирала в право на собственост по отношение на целия първи етаж. В обжалваната му част решението е правилно. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.)Изводите на въззивния съд са обосновани и съответстват на доказателствата по делото. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосноват касиране на обжалвания съдебен акт. За да се приеме, че е прекратено владението на останалите сънаследници върху наследствената вещ, е необходимо сънаследникът да е извършил такива действия, от които да се вижда, че фактическата власт на другите сънаследници е прекратена, че ако се опитат да я упражнят върху вещта, ще бъдат отблъснати. Сънаследникът е отнел владението върху вещта на останалите сънаследници, ако не ги допуска да ползват общата вещ по никакъв начин или пък ползва вещта по такъв начин, който показва, че я счита за своя. Такива данни по делото няма. От свидетелските показания е установено, че след смъртта на общия наследодател етажът е бил необитаем, с изключение на периода 97-2000 г., когато там е живяла св. Т с позволението на сънаследниците А. Т. и Х. Т. В съответствие с доказателствата по делото правилно съдът е приел, че от страна на Е. А. не е налице владение по начин, по който категорично да демонстрира на останалите сънаследници, че счита имота единствено за свой. По изложените съображения, настоящият състав намира, че касационната жалба на Е. А. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната му част - да бъде оставено в сила. По жалбата на Л. Е. И., А. Е. Т. и Н. Е. И.: Касационната жалба е частично основателна. За да допусне делба при посочените квоти въззивният съд е приел, че тъй като след построяването на сградата двамата съсобственици Е. и сина му Х. не са извършили делба на същата, независимо че са я ползвали разделно, състоянието на съсобственост по отношение на първия жилищен етаж е продължило до смъртта на общия наследодател. Настоящият състав на ВКС, състав на IV г. о. намира, че в тази му част решението е неправилно и следва да се отмени. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна настоящата инстанция следва да постанови решение по същество на спора. Безспорно е установено по делото, че след построяването на сградата до смъртта си през 1982 г. общият наследодател Е е обитавал първия жилищен етаж заедно със съпругата си, а наследодателят на ответниците е живял със съпругата си Е. на втория етаж. Следователно процесният първи етаж е бил придобит по давност от общия наследодател, а не както неправилно е приел въззивния съд, че е останал в съсобственост със сина му Х. След смъртта си Е. и Г. Т. са оставили за свои наследници страните по делото. Всеки от тях е получил равна част от наследството на своите родители съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН - по 1/4 ид. част, която след смъртта на Х. Т. е преминала върху наследниците му по закон - ответниците по иска за делба. Ето защо делбата на етажа следва да бъде допусната при квоти -по 1/4 ид. част за всеки един от ищците и 1/4 ид. част общо за ответниците. В частта, с която е отхвърлен искът за делба на парцела, решението е законосъобразно. Построената в него жилищна сграда е етажна собственост по силата на чл. 37 от ЗС доколкото вторият етаж е собственост на Е. Т., а първият етаж е съсобствен между страните. Земята, върху която е построена е обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС и не може да се дели - чл. 38, ал. 3 от ЗС. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.