Решение № 5578 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1265/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез юрк. К. Гяурова срещу решение 24521 от 22.11.2024 г. постановено по адм. дело 10226/2024 г. на Административен съд София град (АССГ), с което по жалба на В. З. е отменено решение 513005-100/Екз2 от 02.09.2024 г. за отказ за изтриване на личните данни на З. и делото е изпратено като преписка на директора на СДВР за ново произнасяне по искането, съобразно дадените мотиви в обжалваното решение. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да се отмени обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба В. В. З., чрез адв. Чакъров в представени писмени бележки и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претендира разноски по делото, като прилага договор за правна защита (л. 20). Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да се произнесе по спора, съдът е приел, за установено, че В. З. е подал искане с вх. 812105-45/08.11.2022 г. по описа на МВР, с което е поискал да бъде уведомен писмено какви негови лични данни се обработват и те да бъдат заличени . По искането било издадено Решение 513005-146/Екз2 от 29.12.2022 г. с което му е бил предоставен достъп до личните му данни, които се обработват и му е отказано изтриването на същите в Интегрираната регионална полицейска система СДВР. Подадено било ново искане от З. със същия предмет, с вх. 812105-5/1 от 19.02.2024 г. В него са изложени нови факти , настъпили след издаването на Решение 513005-146/Екз2 от 29.12.2022 г. и позоваване на Решение от 30. 01.2024 г. по дело С-118/22 г. По искането е постановен отказ обективиран с писмо с рег. 513000-21059/15.03.2024 г. Отказът е обжалван пред АССГ като административният съд се произнесъл с определение 6984/30.05.2024 г. с което го отменил и е върнал преписката на органа за произнасяне по същество съобразено с дадените от него указания. В становище на началник сектор на ИО в СДВР са изложени съображения, че личните данни не следва да бъдат заличени и е издадено обжалваното пред АССГ Решение 513005-100/02.09.2024 г. на директора на СДВР с мотиви, че е извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 2.вр. с ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и липсват факти и обстоятелства, които да удостоверяват, че е отпаднала целта във връзка с която се обработват личните данни на З. и същите следва да продължат да се обработват от МВР във връзка с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. За да отмени този отказ, съдът е счел, че макар и е издаден от компетентен орган и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът противоречи на материалния закон. От съществено значение за спора, съдът е счел постановеното Решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С -118/2022г. и даденото в него задължително тълкуване. Решението е правилно. Фактическата обстановка е установена правилно от решаващият съд, като са обсъдени наведените доводи и възражения на страните, представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и са изведени правилни изводи. Въз основа на горната фактическа обстановка и подробен анализ на приложените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят и към които изводи настоящият състав препраща на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. В хода на административното производство по чл. 68, ал. 6 ЗМВР административният орган дължи проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. Безспорно е установено, че нито едно от посочените в чл.68, ал.6 от ЗМВР основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър не е приложимо в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето, до смъртта на това лице. Съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква в) от нея, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл.4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл.4, §1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл.5 и 10, чл.13, §2, буква б) и чл.16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Настоящия състав споделя доводите на АССГ, че от цитираното решение на СЕС от т. 45, т. 70 и т. 71 се извежда извода, че чл. 5 от Директивата оставя държавите-членки да решат дали да определят срокове за изтриване на посочените данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им , но сроковете следва да са подходящи и да позволят изтриване на разглежданите данни , когато съхранението им вече не е необходимо. Дадените разрешения с цитираното решение на СЕС са напълно относими по спора в настоящото производство. В оспорения административен акт не е извършен необходимия анализ в посочения по- горе смисъл: относно личността на жалбоподателя; осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран; за целите за защита националната сигурност ли се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; налице ли са други данни за извършени от лицето престъпления и противообществени прояви; какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето; периода от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. В българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. В настоящия случай, правилно съда е приел, че на основание чл. 173, ал. 2 от АПК процесният административен акт следва да се отмени и да се съобрази изложеното в решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022г. на СЕС, като конкретно извършена преценка дали при положение, че лицето е реабилитирано е все още необходимо съхранението на данните от тази регистрация за целите, за които те са събрани и дали продължителното им съхранение е пропроционално на преследваната с регистрацията цел. Правилно АС е извел извод, че в оспорения административен акт не е извършен анализ по отношение личността на жалбоподателя като не са обсъдени всички относими факти и обстоятелства. Не са изложени мотиви дали за целите за защита националната сигурност се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето, към момента на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани и до каква степен са относими към тези цели контролът и изпълнението на задълженията по спазване на правилата за движение. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса, необходимо ли е обработката на лични данни да продължи или е налице основание полицейската регистрация на лицето да бъде снета. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани в крайният акт, с който завършва производството по чл. 68, ал. 6 ЗМВР - заповедта по чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. С оглед изложеното и при липсата на пороците сочени като касационни основания, решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като му се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., доказани по основание и размер с представеният по делото (л. 20) договор за правна защита и съдействие, платими от Столична дирекция на вътрешните работи. Възражението за прекомерност е неоснователно, като бланкетно, немотивирано и несъобразено с фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,