Решение № 4244 от 23.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5005/2024 г.

Съдебното производство е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, чрез юрисконсулт Железарова, против решение 924/ 18.03.2024 г. по адм.д. 675/ 2023 г. по описа на Административен съд Русе / АС-Русе/. Иска се отмяна на решението като неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Оспорват се констатациите на АС Русе, че уведомителното писмо не съдържа нови фактически установявания, а преповтаря съдържанието на предходния административен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение. Иска се отмяна на решението. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. Ответната страна В. В. Ц., чрез адв.Кралева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 2 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение 924/ 18.03.2024 г. по адм.д. 675/ 2023 г. по описа на Административен съд- Русе е отменено Уведомително писмо / УП / за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични ангажименти" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 с изх. 01-6500/9653#30 от 09.10.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по Заявление за подпомагане за Кампания 2016 г. с УИН 18/140616/75117, подадено от В. В. Ц. от гр. Русе, при съобразяване на влязлото в сила Решение 13 от 23.05.2022 г., постановено по адм. дело 336/2021 г. по описа на АС - Русе, Решение 5844 от 05.06.2023 г. по адм. дело 6345/2022 г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/ и дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на посочените решения на АС Русе и на ВАС и в постановеното по делото решение. За да постанови този резултат АС Русе е приел, че по своето съдържание и краен резултат, УП с изх. 01-6500/9653#30 от 09.10.2023 г. е идентично с отмененото с влязло в сила съдебно решение УП с изх. 01-6500/9653#11 от 29.01.2023 г., вкл. е констатирал почти пълна идентичност и на съдържанието и на таблици - приложения и на вписаните в тях данни и пояснения, съставляващи мотивите за издаване на уведомителното писмо. Приел за неоснователни доводите на административния орган, че е предприел действия по адаптиране на ангажимента, като резултатите от приложената процедура са обективирани в табличен вид - Приложение 1 към УП, което съдържало данни за парцелите, които са част от ангажимента след приложената процедура по адаптиране на ангажимента, включително с кои кадастрални имоти се пресичат . Относно съдържанието на Колона Останала референтна площ след приложена процедура по адаптиране в таблица Приложение 1, в която е посочена площта, за която бенефициентът не е доказал невъзможност да спази поетия ангажимент вследствие изменението на § 15 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ, АС Русе посочил, че то не променя извода за идентичност на УП с предходния издаден и отменен административен акт. Съдът обосновал, че административният орган не е извършил каквито и да било нови фактически установявания, не е анализирал вече установените такива и не е изяснил всички релевантни за правния спор факти и обстоятелства, които според влязлото в сила отменително съдебно решение, не са били изяснени при първоначалното произнасяне на органа. Като резултат, в оспореното пред АС Русе УП отново е констатирано, че поради изключване от агроекологичния ангажимент на жалбоподателя на площите, за които е прието за доказано според ДФЗ, че е налице невъзможност да спази поетия от него ангажимент, вследствие на изменението на § 15 и чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ, определената нова референтна площ, за която жалбоподателят има ангажимент, отново е в размер на 6,12 ха. За да обяви нищожността на УП с изх. 01-6500/9653#30 от 09.10.2023 г. АС Русе конкретно е посочил неизпълнените от административния орган указания на съда, дадени с влязлото в сила решение, а именно - да идентифицира точно площите, за които са прекратени договорите за наем на земеделска земя от общинския поземлен фонд, в изпълнение на изискванията, настъпили вследствие на промените в ЗСПЗЗ, както и идентифицира площите, за които е останало в сила валидно правно основание за ползване; да съобрази и площите, които по други, независещи от земеделския стопанин причини не могат да бъдат заявени за подпомагане; въз основа на всички тези данни да определи адаптираната референтна площ за 2016 г.; след това да извърши проверка за спазване на изискването по чл. 24 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на Мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК, в който случай оспореният акт е нищожен. Съдебното решение на АС Русе е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд, като подробно и последователно е описана, в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл.221, ал.2, изр.второ от АПК. В съответствие със събраните по делото доказателства АС-Русе правилно е приел за установено, че при издаване на уведомителното писмо заместник изпълнителния директор на ДФЗ не се е съобразил с влязлото в сила съдебно решение 13/23.05.2022г., постановено по адм. дело 336/2021г. на АС Русе, оставено в сила с Решение 5844/05.06.2023г. по адм. д. 6345/2022г. на ВАС и дадените с него задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че второто уведомително писмо възпроизвежда почти изцяло съдържанието на отмененото УП, като е приложен закона по идентичен начин, въпреки изричните указания на съда. Обосновани са констатациите на съда, че с издаденото повторно уведомително писмо, административният орган на същото основание, без да събира каквито и да е други доказателства, постановява акта си, като не се е съобразил със задължителните указания на съда във влязлото в сила решение, поради което и на основание чл.177, ал.2 АПК уведомителното писмо е нищожно. Според чл.177, ал.2, изр. първо от АПК всички актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. В случая обосновано решаващият съд е приел, че е осъществена хипотезата на цитираната разпоредба, защото не е съобразено задължителното за административния орган при повторното МУ произнасяне тълкуване на приложимия закон, съдържащо се във влязлото в сила решение на АС-Русе. При повторното разглеждане на заявлението на В. Ц. заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издал акт със същото съдържание и е приложил материалния закон по същия начин, както в отмененото уведомително писмо, независимо, че изрично се е позовал, че действа в изпълнение на съдебното решение, като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за преценката си именно в изпълнение на указанията, дадени с влязлото в сила съдебно решение. По изложените съображения, настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл.221, ал.2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в отсъствие на наведените касационни основания. При този изход на делото е основателна претенцията за разноски на ответната страна за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, в размер на 1 400 лв., възражението за прекомерност срещу който размер съдът намира за неоснователно. Поради изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение