Решение № 10978 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3276/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ, Германия, чрез адв. Горанов против Решение 7457 от 30.11.2023 г. по адм. дело 1609/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу решение РТД 3000-165/24.01.2022/32-25526 към митническа декларация MRN 21BG003010025748R0/03.04.2021 г. на директор на Териториална дирекция Пловдив към Агенция "Митници". Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Изразява мнение, че съдът не се е съобразил с тълкуването на Съда на Европейския съюз (СЕС) и е постановил обжалвания съдебен акт в разрез с разясненията, дадени в т. 3 от диспозитива на решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 г. Релевира доводи, че игнорирайки заложения от СЕС допълнителен критерий, АССГ стига до неправилния извод, че единственият аргумент, използван в решението на директора на ТД Митница Пловдив, а именно продажбата на стоките след вноса им на загуба, е достатъчен, за да обоснове оспорването на декларираната митническа стойност на стоките. Последното било изключено от СЕС, както с решението му по дело С-160/18 (т. 44 и т. 45), така и с решението му по дело С-770/21 (т. 82). И по двете дела тълкуването се изразявало в това, че митническите органи не могат автоматично да отхвърлят декларираната договорна стойност само и единствено поради това, че стоките са били продадени. Поддържа становище, че съдът не се е съобразил и с тълкуването на СЕС по т. 2 от диспозитива на решението, отнасящо се до необходимите и възможни документи за доказване достоверността на декларираната договорна стойност в процедурата по чл. 75, пар. 5 от Регламент 2017/891. Твърди, че във всеки един от представените по случая документи фигурира именно декларираната при вноса реално платена цена на стоките (договорна стойност, съгл. чл. 70 от МКС), което се потвърждавало и от приетото по делото експертно заключение. Акцентира, че съдът необосновано приел, че вносителят задължително е следвало да представи писмен договор за доставката. Допълва, че във всеки един от представените документи се съдържат данни за декларираната цена. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и иска отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се уважи жалбата срещу оспорения митнически акт, ведно с присъждане на разноските по делото. Ответникът - директорът на Териториална дирекция "Митница Пловдив" към Агенция "Митници", чрез процесуалния му представител юрк. Димитрова оспорва касационната жалба в съдебно заседание и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на решение РТД 3000-165/24.01.2022/32-25526 на директор на Териториална дирекция Пловдив към Агенция "Митници", с което на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 е отказано връщане на представеното от OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH в качеството му на вносител по митническа декларация MRN 121BG003010025748R0/03.04.2021 г. обезпечение в размер на 1031,86 лева за стока 4/5 пресни тиквички с нето тегло 4200 кг., като същото е задържано като плащане на вносно мито в същия размер, определени са задължения за вносно мито в размер на 1031,86 лева. АССГ е приел, че оспорването на решението на митническия орган е процесуално допустимо, митническият акт е издаден от компетентен орган в предвидените от закона форма и съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за неговата материална законосъобразност. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: На 03.04.2021 г. в МБ Свиленград с митническа декларация MRN 21BG003010025748R0/03.04.2021 г. са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление внесените от OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH стоки - пресни зеленчуци с произход от Турция, в това число и пресни тиквички, с нето тегло 4200 кг. (стока 4/5) с код по КН: 0709931000 и декларирана митническа стойност 6408,19 лева, преизчислена в Евро/100 кг., на 78,01 Евро/100 кг.; Съдът е изложил, че определената от Европейската комисия за дата 03.04.2021 г. стандартна вносна стойност (СВС) за пресни тиквички с произход erga omnes, с произход Република Турция била 57,4 евро/100 кг. След сравняване на декларираната вносна стойност на стоките, със СВС митническите органи са приели, че декларираната митническа стойност е с повече от 8% по-голяма. С оглед на това на основание чл. 74, § 2 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, дружеството е представило обезпечения за стоката, съответно в размер на 1031,86 лева. С писмо от 03.04.2021 г. дружеството вносител е уведомено, че на основание чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на митническата декларация е длъжно да представи доказателства, че стоките под 4/5 са реализирани на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. На 27.04.2021 г. OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH чрез пълномощника си е представил доказателства за установяване на цената, на която са реализирани процесните стоки. Цялото количество от 4200 кг. по стока 4/5 (пресни тиквички) е продадено за цена от 103 /100 кг. На 16.06.2021 г. С молба са представени допълнително следните документи: справки-декларации по ДДС, за данъчните периоди м. 01-04. 2021 г. с приложени към тях дневници за покупки и продажби; уведомления за приемане на постъпили данни от справките - декларации за ДДС; дневници за покупки и продажби за данъчните периоди м. 01-04. 2021 г., подадени VIES декларации за осъществени ВОД за същите данъчни периоди. След анализ на представените доказателства митническите органи приемат, че: 1. за стока 4/5 (пресни тиквички), според представените фактури за последващи продажби тиквичките са продадени на цена от 103 /100 кг., която е по-ниска от цената на придобиване по MRN 21BG003010025748R0/03.04.2021 г., изчислена на 110,71 /100 кг., предвид което липсват доказателства, удовлетворяващи условията на освобождаване на внесения депозит в размер на 1031,86 лв., който следва да бъде взет под отчет, на основание чл. 75, параграф 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891; С писмо от 06.10.2021 г. OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH е уведомено, че предстои издаване на решение за възникване на митническо задължение за стока 4/5. На 05.11.2021 г. дружеството е възразило срещу това намерение, излагайки подробни доводи и аргументи. Същите са възпроизведени в процесното Решение РТД 3000-165/24.01.2022/32-25526, но не са уважени. С решението е извършена корекция на митническата декларация, относно стока 4 - тиквички и на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 е отказано връщане на представеното от OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH в качеството му на вносител по митническа декларация MRN 21BG003010025748R0/03.04.2021 г. обезпечение в размер на 1031,86 лева, като за същото е разпоредено да бъде взето под отчет. След обсъждане на представените от дружеството в хода на административното производство доказателства и приетата без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) АССГ е приел, че внесените от жалбоподателя пресни тиквички попадат в обхвата на чл. 181, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, както и на чл. 75 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 г. за допълване на Регламент 1308/2013. Посочил е, че с тези актове по отношение на плодовете и зеленчуците е въведена системата на входните цени, съгласно която при внос на тези стоки се прилагат различни ставки в зависимост от декларираната вносна митническа стойност, при което зависимостта между митото и входната цена е обратно пропорционална колкото по висока е декларираната входна цена, толкова е по ниско митото и обратно. Достигнал е до извод, че от OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH не бил представен писмен договор и други документи, които да потвърждават цената на която е закупена стоката. Мотивирал се, че от представените документи могло да се направи извод за наличието на валидно договорно отношение, но спорно по делото било един от елементите на това правоотношение, като за този елемент, следвало да се представят допълнителни доказателства за установяването му. АССГ обобщил, че когато се продава на по-ниски цени от договорената стойност, в случаите когато е било налице превишение до 50% е достатъчна продажба на загуба, за да породи съмнения у митническите органи, които да обосноват искане за представяне на доказателства. В заключение съдът приел, че вносителят не е представил на митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката, като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция, съгласно чл.75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. По тези съображения отхвърлил жалбата на дружеството. Решението на АССГ е валидно, допустимо, но неправилно. Член 1, параграф 1, втора алинея от МКС предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент 1308/2013 предвижда механизъм, наречен "входна цена", който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891, който е приет на основание член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013, съдържа, първо, член 74, по силата на който за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите-членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени. Член 75 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, параграф 2 от посочения делегиран регламент, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция е равна на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. От друга страна, съгласно член 75, параграф 5, първа алинея от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от този кодекс. Съгласно член 75, параграф 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В разглеждания случай вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно член 75, параграф 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. По относимия към спора въпрос за доказателствата, които трябва да се представят от вносителя, е постановено решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция. По разясненията от т. 81 и т. 82 от цитираното решение доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени /т. 83/. На първо място, в съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/. В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки, не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида /т. 85/. Съгласно т. 3 от диспозитива на решението член 75, параграф 5 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. Следователно предпоставките, обуславящи изключване на декларираната митническа стойност, са три: същата да е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса на стоката, определена от Европейската комисия; партидата да е продадена на загуба, което не е рентабилна търговска практика и икономическият оператор да не е представил необходимите документи, доказващи реалността на търговските операции и достоверността на декларираната стойност. Според разясненията, дадени в т. 90 от решението на СЕС, разлика в цените с повече от 50% като констатираната в случая по главното производство между декларираната договорна стойност и определената от Комисията стандартна стойност при внос е достатъчна, за да породи съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност /така и Решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004, Hungary, C-291/15, т. 38 и 39/. Това важи в още по-голяма степен, когато подобна разлика в цените се съчетава с продажба на загуба на съответната партида на клиент на вносителя, тъй като такава продажба на загуба сама по себе си не е рентабилна търговска практика. В разглеждания случай е видно, че разликата в цените по декларираната митническа стойност на стоката / 78,01 евро/100 кг./ и по определената от ЕК стандартна вносна стойност за пресни тиквички с произход Турция /57,40 евро/100 кг./ към датата на вноса 03.04.2021 г., не надхвърля с повече от 50 % определената стандартна вносна стойност на процесната стока, определена от ЕК. Т.е. не е налице първото кумулативно условие съгласно задължителното тълкуване, дадено с т. 3 от Решението на СЕС по дело С 770/2021 г. по приложимост на чл. 75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. В този смисъл не следва да се обсъждат останалите условия дали партидата пресни тиквички е продадена на загуба на митническата територия на ЕС и съответно, дали са налице документи, представени от вносителя, доказващи, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на декларираната договорна стойност. При неустановяване на разлика повече от 50 % между декларираната от касатора митническа стойност и определената за деня от Комисията, първостепенният съд е следвало да приеме, че оспореното митническо решение е незаконосъобразно само на това основание и да уважи искането на дружеството за освобождаване на обезпечението. Вместо това неправилно съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата. С оглед изложеното настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго, с което оспореното от ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия решение, с което е коригирана подадената митническа декларация MPH 21BG003010025748R0/03.04.2021 г. за стока 4/5 (пресни тиквички) и е отказано освобождаване на представеното обезпечение в размер на 1031,86 лв., бъде отменено като незаконосъобразно. При този изход на спора, в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за настоящото касационно производство в общ размер от 350,00 лв. съгласно представен списък и доказателства за направени такива. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение