Решение № 9095 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3843/2020 г.

Решение № 9095 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3843/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Напоителни системи", ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, представлявано от Изпълнителния директор С. Динева, подадена чрез юрк. М. Иванова, против решение № 598 от 3.02.2020 г., постановено по адм. дело № 12956/2019 г., на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 345/25.10.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Касаторът твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено при противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че АУПДВ е издаден при спазване на изискванията за форма по чл. 59 АПК, тъй като същия не съдържа мотиви. Счита, че недопускането на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), от страна на административния съд, за установяване по безспорен начин размера на задължението в административното производство се явява пречка за правилното установяване на релевантните факти по делото. При липсата на ССЕ по делото не става ясно как решаващият съдебен състав приема за правилно определен размера на задължението. Иска решението да бъде отменено. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" не взема становище по жабата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционният съд е бил АУПДВ № 345/25.10.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на жалбоподателя е установено публично държавно вземане за такса за водовземане от повърхностен воден обект по разрешително № 0658/27.11.2001 г., продължено с разрешително № 0658 от 25.08.2005 г., продължено с решение № РР-1277 от 1.07.2011 г. с нов № 31120032, за периода от 1.01.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 13 020 лв. главница, и лихва за периода 16.02.2019 г. - 25.10.2019 г. в размер на 911. 47 лв. С АУПДВ е установено, че дружеството не е изпълнил задължението си чл. 194 от Закона за водите (ЗВ) да заплати дължимата такса за водовземане от повърхностни води на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, буква "а" ЗВ за периода 01.01. - 31.12.2018 г. в размер на 13 020 лв., и лихва върху същата за периода от 16.02.2019 г. до 25.10.2019 г. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че "Напоителни системи" ЕАД е титуляр на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 0658/27.11.2001 г., изтекло на 27.11.2005 г. Същото е подновено с разрешително № 0658 от 25.08.2005 г. С решение № РР-1277 от 01.07.2011 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" е изменен номера на разрешителното от № 0658 на № 31120032 и е продължено действието му до 27.11.2016 г. След изтичане на този срок не е издадено ново разрешително, но фактически водоползването е продължило. Същото е видно от декларация по чл. 194б ЗВ, подадена от дружеството на 16.04.2019 г. за периода 1.01. -31.12.2018 г., в която е посочена процесната такса за водовземане. Декларацията е подадена в коригиран вид на 3.05.2019 г., видно от писмо на л. 36. Съгласно чл. 194б, ал. 3 ЗВ, директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" е извършил проверка на информацията, представена с декларациите по чл. 194б ЗВ за което е съставен констативен протокол № ПВЗ-89. От него е видно, че таксата за иззетото водно количество от жалбоподателя за периода 1.01-31.12.2018 г. е изчислена съгласно чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г., по формула и е 13 020 лв. С уведомително писмо изх. № ПО-02-384/11.06.2019 г., получено на 13.06.2019 г., дружеството-жалбоподател е поканено да заплати доброволно дължимата такса съгласно чл. 1956, ал. 2, т. 3 ЗВ във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 1, пр. първо ДОПК. С писмо изх. № П0-02-384 от 19.08.2019 г., получено на 21.08.2019 г., дружеството е уведомен, че спрямо него започва процедура по принудително събиране на дължимата такса като му е дадена възможност да се запознае със събраните доказателства и да изрази становище в 3-дневен срок, което не е сторено от дружеството. В законоустановения срок не е постъпило плащане, както и не са входирани възражения срещу основанията и размера на определената такса. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу АУПДВ, административният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195б, ал. 1 ЗВ в предвидената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила. Обосновал е извод за съответствие на акта с приложимите материалноправни норми, тъй като административният орган е възприел декларирания от дружеството размер на таксата в подадените от него декларации и справки по чл. 194б, ал. 1 ЗВ, видно от приложения констативен протокол. Направил е извод за това, че вземанията за периода 1.01.2018 г. - 31.12.2018 г., са дължими, тъй като не са заплатени от дружеството. Съдът е обсъдил обстоятелството, че жалбоподателят лично е декларирал тези количества, като е посочил, че директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" е извършил проверка на информацията от декларациите по чл. 194б ЗВ и е установил, че съответстват с резултатите от собствения мониторинг, и резултатите от извършеният през годината контрол. Прието е от съда, че таксата е изчислена по действащата Тарифа, като формулата е приложена правилно и показателите са заместени правилно с конкретните стойности, съответно таксата е действително дължима. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения АУПДВ, като неоснователна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че оспореният АУПДВ е издаден без да са спазени законоустановените реквизити на писмената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд е обосновал верен извод относно валидността на акта като издаден от компетентен орган. Размерът на таксата е изчислен в съответствие с разпоредбите на чл. 194, ал. 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" – на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а. Не е спорно, че така декларираната такса не е платена в сроковете по чл. 4, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от тарифите, а именно до 31 януари на следващата година. Съгласно чл. 195б, ал. 1 ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 ДОПК. Според ал. 2 на чл. 195б актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: извлечения от сметките, по които постъпват таксите /по чл. 195а /; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение; констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. По делото не е било спорно, че на дружеството е връчена покана за доброволно изпълнение и е съставен констативен протокол. С оглед така установените факти правилно административният съд е приел, че оспореният АУПДВ установява задължението на жалбоподателя за такса за водовземане в съответствие с приложимите материалноправни норми на ЗВ и при спазване на регламентираната законова процедура по издаването му. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни доводите на касатора, поддържана и пред първоинстанционния съд, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването на АУПДВ. Както правилно е отчел и решаващият състав, при конкретизиране на количеството иззети от дружеството води, на начина, по който то е изчислено, на относимите доказателства и на алгоритъма, по който е определена таксата не би могло да се приеме, че липсват мотиви, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган. Същата е обоснована и с фактическите установявания в констативен протокол № ПВЗ-89 от 6.06.2019 г. След връчване на поканата за доброволно изпълнение пред дружеството е била открита възможността да оспори отразените в КП данни за отнети водни обеми и дължими такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Това не е било сторено от адресата на АУПДВ. По делото не е било спорно, че посоченото от жалбоподателя в декларацията и установеното от ответника в АУПДВ напълно си съответстват като количества отнета вода и цена. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е допуснал назначаването на ССЕ. От представените по делото доказателства е видно, че административният орган е извършил проверка по подадената от дружеството декларацията в съответствие с чл. 194б, ал. 3 ЗВ, като видно от констативния протокол, размерът на таксата посочена в него, съответства с този в декларацията. Поради изложеното съдът правилно е приел, че това обстоятелство е безспорно установено и правилно не е допуснал назначаването на ССЕ. По така изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, АПК, Върховният административен съд, осмо отделение