Решение № 4671 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10571/2011 г.

Решение № 4671 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10571/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници", чрез процесуални представители юрк. Йорданова и юрк. Енчева, срещу решение № 3121/23.06.2011 г. по адм. дело № 4209/2010 г. на Административен съд - София - град, първо отделение, дванадесети състав, с което по жалба на "Космос Енерджи" ЕООД, гр. Варна е отменено решение № 383/11.05.2010 г. на Директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение за отказ за възстановяване на акциз № 1633/30.03.2010 г., издадено от началника на Митница Варна, с което е отказано да бъде възстановен акциз в размер на 68 325, 60 лв. за изнесени 113 876 л. газьол с тегловно съдържание на сяра до 0,2 %, по искане за възстановяване на акциз по чл. 26, ал. 2 ЗАДС на "Космос Енерджи" АД. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - "Космос Енерджи" ЕООД, гр. Варна, чрез адв. Неделчев изразява становище за неоснователност на жалбата. Допълнителни аргументи излага в подадено до съда писмено становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен при спазване на изискуемата се от закона форма, съдържа мотиви - правни и фактически основания за отказа да бъде възстановен акциз, както и е постановен от компетентен орган. Относно материалната законосъобразност на оспореното решение съдът е прел следното: между страните не се спори, че са налице предпоставките по чл. 26, ал. 2 ЗАДС и че искането за възстановяване на акциз от "Космос Енерджи" ЕООД от 17.02.2010 г. се отнася до доставка на енергийни продукти за зареждане на плавателни съдове, които по силата на фикцията в чл. 26, ал. 2 ЗАДС са приравнени на износ, като в хода на проверката по искането е установено, че доставката не е предназначена за спортни и развлекателни цели или за лични нужди. Независимо от това, административният орган е отказал възстановяване на акциз, поради "немаркиране" на горивото, като в мотивите на решението като основание за отказ е посочено единствено писмо № 44/213/22.12.2009 г. на директора на Агенция Митници, в което се указва, че във връзка със ЗИД на ЗАДС, конкретно относно маркирането на енергийни продукти, възстановяването на платен акциз по чл. 26, ал. 2 ЗАДС се прилага при условие, че тези горива са маркирани. В тази връзка съдът е приел за правилни доводите на жалбоподателя, че не е налице законова делегация митническият орган с писмо да определя допълнителни изисквания за възстановяване на акциз по чл. 26 ЗАДС, доколкото относно реда за възстановяване се препраща към ППЗАДС, където са посочени изискуемите се предпоставки. С приемането на нова ал. 3 на чл. 22 ППЗАДС - ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., възстановяването по ал. 2 от същата разпоредба за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 и енергийни продукти, съдържащи газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 (какъвто е процесният), предназначени за зареждане на плавателни средства, се прилага само ако газьолът е маркиран в съответствие с чл. 103, ал. 3 от правилника. Съдът е приел, че тази нова разпоредба обаче, е неприложима към процесното искане за възстановяване, доколкото то е подадено преди влизането й в сила - подадено е на 17.02.2010 г. и касае искане за възстановяване на акциз за м. януари 2010 г., а на разпоредбата не е придадена обратна сила, като изрично в § 115 от постановлението на Министерски съвет, с което са приети измененията на правилника е посочено, че разпоредбата влиза в сила от датата на обнародването в ДВ. Относно нормативната уредба към м. януари 2010 г. съдът е приел, че процесното искане отговаря на изискванията за възстановяване на акциз - чл. 26, ал. 2 ЗАДС и чл. 24, ал. 2 ППЗАДС - в резултат на проверката е установено, че исканият за възстановяване акциз е внесен и изнасянето на акцизните стоки е осъществено. Решението е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. С касационната жалба не са наведени нови възражения за отмяна на оспореното съдебно решение, респективно на оспореният митнически акт. Същите са били предмет на обсъждане и анализ от страна на административния съд, който е изложил законосъобразни мотиви, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Настоящият случай попада под правната хипотеза на чл. 26 ЗАДС, регламентиращ възстановяване на внесен в републиканския бюджет акциз. Съгласно ал. 1 на същата разпоредба, в случаите на изнасяне на акцизни стоки внесеният в републиканския бюджет акциз се възстановява. Съгласно ал. 2, с изключение на чл. 24, ал. 1, т. 1 ( касаещ освобождаване от акциз на енергийни продукти), доставката на енергийни продукти за зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства се смята за изнасяне и обезпеченият /платеният за стоките акциз се освобождава/ възстановява по ред и в срокове, определени с правилника за прилагане на закона. Редът за възстановяване на акциз при изнасяне на акцизни стоки е уреден в Глава втора, раздел четвърти от ППЗАДС, като разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от правилника урежда възстановяването на акциз в хипотезата на чл. 26, ал. 2 ЗАДС. Новата ал. 3 на чл. 22 ППЗАДС, въвеждаща изискването за маркиране на енергийни продукти, съгласно която възстановяването по ал. 2 за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 и енергийни продукти, съдържащи газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49, предназначени за зареждане на плавателни средства, се прилага само ако газьолът е маркиран в съответствие с чл. 103, ал. 3, е обнародвана в ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г. В случая е без значение обстоятелството, че процесното решение за отказ за възстановяване на акциз от 30.03.2010 г. е постановено след влизане в сила на тази разпоредба. От правно значение е обстоятелството, че процесното заявление за възстановяване на акциз е подадено на 17.02.2010 г., тоест преди влизането в сила на новата ал. 3 на чл. 22 ППЗАДС и въвеждането на новото изискване за маркиране на енергийния продукт. Още повече, че искането за възстановяване на акциз касае месец януари 2010 г., за който данъчен период изискването за маркиране не е нормативно установено, съответно данъчният субект не е бил нормативно задължен да се съобрази с това изискване. Както правилно е приел административният съд, не е придадена обратна сила на цитираната разпоредба, като изрично в § 115 от постановлението на Министерски съвет, с което са приети измененията на правилника е посочено, че разпоредбата влиза в сила от датата на обнародването в ДВ. Правилни са твърденията на ответника по касация, че не е налице законова делегация, митническият орган с писмо да определя допълнителни изисквания за възстановяване на акциз по чл. 26 ЗАДС, доколкото относно реда за възстановяване се препраща към ППЗАДС. Съдът правилно е приел за лишени от правно основание доводите на ответника за "осигуряване волята на законодателя" с процесното писмо на Митницата, като е приел, че тази воля се обективира по задължителен и обвързващ адресатите си начин единствено по нормативно установения ред, т. е. след обнародването на правилника. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се присъждат разноски. На ответника се присъждат разноски в размер на 2420 лв. - възнаграждение за адвокатска защита пред касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК