Решение № 12475 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4465/2012 г.

Решение № 12475 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4465/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Марийка Николова Томчева от гр. Ловеч чрез пълномощника Т. Томчев, против решение № 21/17.02.2012 г., постановено по адм. дело № 51/2011 г. по описа на Административен съд в Ловеч. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение на трите касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за неправилен извода на съда за законосъобразност на одобрения от областния управител ПНИ в оспорената част. Твърди неправилност и незаконосъобразност на извода на съда, че е налице спор за материално право върху процесния имот и несъобразяване със заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което подадената срещу оспорения административен акт жалба да бъде уважена. В откритото съдебно заседание пред ВАС не се явява и не изпраща представител. В писмени бележки от 20.09.2012 г. поддържа жалбата. Ответната страна: Областен управител на област Ловеч не изпраща представител, нито становище по жалбата. Заинтересованата страна - Тодорка Маринова Ташева не се явява и не заявява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Посочва, че са обосновани правните изводи на съда по предмета на спора, касаещ производство по реда на § 4к ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, в което се преценява законосъобразността на одобрения от областния управител ПНИ и доколко на всеки правоимащ по смисъла на § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ е определен имот, съгласно представените доказателства за собственост. Сочи, че имотът, за който жалбоподателят е претендирал да се нанесе на негово име в ПНИ, не е негова собственост, като счита, че в тази връзка съдът правилно е кредитирал заключението на назначената съдебно-техническа експертиза. Намира жалбата за неоснователна, поради което предлага решението да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирани страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящия касатор, уточнена с молби от 04.09.2009 г. и 15.12.2010 г. /л. 44 и 63 от делото/ против заповед № 521 от 27.10.2010 г. на областния управител на област Ловеч, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността "Синан тепе-юг", землището на гр. Ловеч, в частта относно новообразуван имот № 558.490. За да постанови решението си съдът приел, че жалбоподателят се легитимира като лице с признати права на собственост по наследствено правоприемство и реституция, в качеството си на наследник на Никола Иванов Караиванов, видно от представеното удостоверение за наследници и решение № 174 от 12.12.1994 г. на Поземлена комисия Ловеч. С последното на наследодателя на Марийка Николова Томчева са възстановени земи в посочената местност в землището на гр. Ловеч. Съдът обсъдил тези писмени доказателства, както и представения по делото нотариален акт за собственост на заинтересованата страна Тодорка Маринова Ташева върху спорния недвижим имот, № 75А /1999 г. издаден на основание замяна и завещание, вписан в Службата по вписванията град Ловеч. Съдът назначил и кредитирал заключение на вещо лице, което не намерило идентичност между спорния имот и имотите по Решение № 174/276-11 от 12.12.1994 г. на ПК-Ловеч, съответно установило пълна такава по отношение на имота, отразен в нотариалния акт на Тодорка Маринова Ташева/ л. 154 от делото/. Съдът обсъдил приложимата редакция на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и предвид горните факти и обстоятелства идвел извод, че изготвеният ПНИ, в частта за процесния имот, отговаря на изискванията на закона, включително досежно площ и разположение. Приел оспорената заповед в обжалваната част за законосъобразна и отхвърлил жалбата срещу нея. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразни правни изводи. Съгласно § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ. На обжалване съгласно § 4к, ал. 6 подлежи планът на новообразуваните имоти във всичките му части, включително в частта на регистъра относно правилното отразяване на данните за собствеността на имотите. Оспореното решение е съобразено с константната практика на ВАС, че в производството в частта на регистъра съдът проверява само верността на отразените в него данни съобразно представените доказателства за установена вече собственост, а не признава правото на собственост, нито разрешава спорове за собственост. Предвид установения по делото факт, че след идентификацията на спорния имот имотът, за който жалбоподателят е претендирал да се нанесе на негово име в ПНИ, не е негова собственост, а възстановените на касатора имоти, получени в наследство, не съвпадат като местоположение с този имот, изводът на съда, че се касае за материалноправен спор, които следва да се реши в друго производство е обоснован и правилен. Противно на твърдяното в настоящата жалба, оспореното решение е съобразено с материалния закон, тъй като в хода на делото не са събрани доказателства за твърденията на касатора за собственост върху спорния имот, поради което няма правно основание имотът на Марийка Н. Томчева да бъде нанесен в плана на новообразуваните имоти и отразен в регистъра като неразделна част от плана. Подадената срещу ПНИ жалба, като недоказана и неоснователна, правилно е била отхвърлена. С оглед изложеното по-горе основните доводи на касатора, че било нарушено правото на собственост, респ. че неправилно процесният имот не е отразен в плана на новообразуваните имоти като негова собственост, са неоснователни. Искането, направено в тази връзка, за осъществяване на косвен съдебен контрол върху титула за собственост на заинтересованата страна, е недопустимо. Твърдението за несъобразяване със заключените на вещото лице не отговаря на действителното положение. Възражението, че процесният имот е "заобиколен от имоти-нейна собственост" е и релентно за спора. Предвид изложеното, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон, постановено е при съобразяване с процесуалните правила, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,