Решение № 3129 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8113/2012 г.

Решение № 3129 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8113/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Любчо Чомаковски - земеделски производител, моли да бъде отменено решение № 248/14.05.2012 г. по адм. д. № 493/2011 г. на Великотърновския административен съд, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 061002079/4.01.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен или да бъде обявен за нищожен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на ДОУИ - Велико Търново моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 061002079/4.01.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, с който за периода м. 10 и 12.2008 г. и м. 11 - 12.2009 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 16 035,71 лв. по фактури на "Л и П транс" ЕООД за доставка на евродизел на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, поради липса на осъществени доставки. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. В мотивите съдът е отговорил правилно на възраженията на жалбоподателя. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения по ЗДДС в РА. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не обсъдил представените доказателства за осчетоводяване на доставките в счетоводствата на касатора и доставчика. Неоснователен е и доводът за нищожност на РА поради издаден АПВ № 1004426/28.04.2010 г. за периода м. 12.2009 г. - м. 03.2010 г. Законосъобразен е изводът на съда, че по чл. 129, ал. 3 ДОПК след изменението на текста от 19.12.2007 г. няма пречки да се проведе ревизия за периоди, обхванати от АПВ, издаден след 19.12.2007 г. Правилен е изводът на съда, че обясненията на управителя на доставчика, че има две цистерни, с които е извършвал транспорта на горивата не са достатъчни, за да се приема, че доставчикът е разполагал с техническа възможност да съхранява и транспортира фактурираните горива. Обосновано съдът е приел, че не е доказано предаване на горивата, нито транспортирането им от доставчика до базата на касатора. Правилен е изводът на съда, че по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно да е издадена фактура, а трябва и да е осъществена отразената във фактурата доставка. Неоснователен е доводът на касатора за неправилно позоваване от съда на чл. 12 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, който изисква съставяне на декларация за съответствие на горивата от доставчика, която се вписва в товарителницата и пътните листове за експедицията на горивата. Липсата на посоченото вписване в пътните листове е факт, който подкрепя извода на съда за липса на осъществени доставки по спорните фактури. Позоваването на практиката на СЕС е неоснователно, тъй като хипотезите разглеждани в решението по съединени дела С-80/11 и С142/11 г. са различни от процесната. Съдът е съобразил изводите си с трайната практика на СЕС, според която, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит при доставка на стоки следва да е налице осъществена доставка и да е издадена фактура за нея. В този смисъл е решението на СЕО по дело С-152/02. Съобразен с процесуалните правила е изводът на съда, че в тежест на касатора е да докаже, че е налице осъществена доставка по спорните фактури. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2АПК, Върховният административен съд, I отделение,