Решение № 3373 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14071/2011 г.
ВАСII отделение07.03.2012 г.докладчик Славка Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ в СИЛА решение № 1871/18.07.2011 г., постановено по адм. д. № 2256/2010 г. на Административен съд - гр. Варна. ОТМЕНЯ определение № 4960/21.09.2011 г., постановено по адм. д. № 2256/2010 г. на Административен съд - гр. Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Общински съвет гр. Варна да заплати на Таня Димитрова Милиева от гр. Варна направените разноски по делото за първата инстанция общо в размер на 580 /петстотин и осемдесет/ лв. и на Евгения Божидарова Иванова, разноски в размер на 10 /десет/лева. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3373 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14071/2011 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Общински съвет гр. Варна, срещу решение № 1871/18.07.2011 г., постановено по адм. д. № 2256/2010 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата срещу решението на общинския съвет. Производството е образувано и по частна жалба на Таня Димитрова Милиева и Евгения Божидарова Иванова, двете от гр. Варна по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, срещу определение № 4960/21.09.2011 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Развиват се оплаквания за незаконосъобразност и се иска определението да се отмени и се постанови определение по същество, с което се уважи искането им за присъждане на разноските по делото. Не са изразили становище по касационната жалба. Общински съвет гр. Варна не е изразил становище по частната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение, а частната жалба - основателна и предлага да се уважи. По касационната жалба: Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Таня Димитрова Милиева и Евгения Божидарова Иванова решение № 2134-8, по протокол № 21/24.03.2010 г. на общински съвет гр. Варна, с което на основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ е одобрен ПУП - ПУР на селищно образувание "Боровец-юг", в частта му по отношение на поземлен имот с идентификатор 10135.5403.3826 по кадастралната карта на землище гр. Варна относно улицата, предвидена да премине през него, разделяйки го на две части. За да постанови решението си съдът приел, че при приемането на оспореното решението, са нарушени административнопроизводствени правила и материалноправни разпоредби и е незаконосъобразно в частта му за процесния имот. Решението е правилно. По делото е установено, че приетият ПУР е отменен в частта му на процесната улица за съседен имот с идентификатор 10135.5403.428 с решение № 1023/02.05.2011 г. по адм. д. № 3449/2010 г. на Административен съд - гр. Варна, като по делото липсват данни същото да е обжалвано и да е отменено. С оглед на това същото има отношение и по настоящето дело относно предвидената улица. С него и с настоящето решение правилно е прието, че се налага промяна на транспортната комуникация и инфраструктура по отношение имота на жалбоподателите. Освен това правилно е прието, че предвижданията на плана не са икономично осъществими по отношение на процесния имот и евентуално би могло да се предвиди транспортна комуникация без да се засяга /разделя/ имота, което налага изследването му, включително и с оглед достъпа до съответната част от местността. Правилно е прието, че с предвижданията с оспореното решение са налице нарушения на принципа по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, както и на чл. 126, ал. 4 ЗУТ, което налага отмяната му в частта за процесния имот. Съдът е извършил анализ на събрания доказателствен материал и относимите факти и обстоятелства, обсъдил е заключението на вещото лице и е извел правни изводи кореспондиращи с тях. Като се има предвид гореизложеното, както и изложеното в мотивите на решението и след извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, обосновано е и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. По частната жалба: Частната жалба е постъпила в законния срок и разглеждана по същество е основателна. За да отхвърли искането за присъждане на разноски съдът приел, че не е представен списък по чл. 80 ГПК, приложим с оглед разпоредбата на чл. 144 АПК, поради което нямат основание да претендират изменение на решението в частта за разноските. Определението е незаконосъобразно. Обстоятелството, че страната не е представила списък по чл. 80 ГПК е основание за недопускане на изменение на решението в частта му за разноските само в случай, че такива са присъдени. В процесния случай съдът изобщо не се е произнесъл с решението по искането за присъждане на разноски, предявено своевременно, до приключването на устните състезания по делото. С непредставянето на списък страната не губи правото да й се присъдят разноски, ако по делото са налице доказателства, че такива са разходвани. В конкретния случай доказателства, че искателките са направили разноски съществуват по делото и това са: внесени по 10 лв. държавна такса от всяка една от тях / л. 26 и 27/; 20 лв. за обявяване на жалбата в ДВ /л. 136/; 400 лв. за вещо лице /л. 157/; 150 лв. за вещо лице / л. 175/, трите суми внесени от Таня Димитрова. С оглед изложеното следва определението да се отмени и вместо него се постанови друго по същество, с което на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на жалбоподателките се присъдят разноски, както следва: на Таня Милиева общо в размер на 580 лв. и на на Евгения Иванова - 10 лв., платими от Общински съвет гр. Варна. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, чл. 144 АПК, чл. 248, ал. 1 ГПК и чл. 143, ал. 1 АПК