Решение № 5647 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7950/2008 г.

Решение № 5647 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7950/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство е по 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 6, ал. 6 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ). Образувано е по жалба, подадена от Организация на евреите в България "Шалом" гр. Пловдив срещу решение № 13 от 09.04.2008 г. постановено по адм. д. № 17/2008 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. В касационната жалба се поддържат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на оспореното съдебно решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти приета с §1 от ПЗР на ЗОСОИ. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора. Ответникът - Областния управител на област - Стара Загора, не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото прие следното : Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение № 13 от 09.04.2008 г. постановено по адм. д. № 17/2008 г. Административния съд - гр. Стара Загора е отхвърлил жалбата на касатора против отказа на областния управител обективиран в решение № 7 от 11.12.2007 г. да им признае право на обезщетение по ЗОСОИ по подадена искане вх. № 0730 от 02.11.1998 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице предпоставките по ЗОСОИ , тъй като процесните имоти за които се претендира обезщетение не са одържавени по реда и начините посочени в закона. Прието е, че процесните имоти са предадени доброволно и безвъзмездно на Чирпанския ГНС въз основа на решение от 1961 на Пленума на Централната консистория на евреите, както и въз основа на решение по протокол № 34 от 21.02.1961 г. на Пловдивския клон на Обществено културно-просветна организация на евреите. Съдът е счел още, че Постановление № 225 на МС от 11.11. 1992 г. за деактуване на някои одържавени имоти не може да се тълкува разширително с оглед приложението на ЗОСОИ . Основните два извода които прави съда за да отхвърли жалбата са: ПМС № 225 не дава възможност на бившите собственици да претендират обезщетение по ЗОСОИ , а предвижда възможност само за деактуване и че не са налице условията на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ. Така постановеното решение е неправилно. Налице са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение. Съдът в мотивите на решението си не е обсъдил всички условия и предпоставки, както и доводите на жалбоподателя, обосноваващи основателност или неоснователност на жалбата срещу изричния отказ на областния управител. Основния спорен въпрос в хода на съдебното производство е установяване на обстоятелството налице ли е отнемане без законово основание или отчуждаване не по законовия ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 09.09.1945 до 1989 г. на процесните имоти, за които се претендира обезщетение и каквито доводи поддържа касатора. Втория спорен момент е значението на ПМС № 225 от 11.11.1992 г. Действително с ПМС № 225 от 11.11.1992 г. изрично се задължава министърът на финансите да деактува одържавените на основание безвъзмездно предоставяне с решение на Пленума на Централната консистория в периода от 9.09.1944 г. - 10.11.1998 г. недвижими имоти, бивша собственост на Консисторията на евреите в България и на еврейските общности. С това ПМС всъщност се признава, че тези имоти не са одържавени по установения от закона ред. Поради това следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, съгласно която се възстановява собствеността и върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения от закона ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9.09.1944 г. до 1989 г. В случаите в които имотите не съществуват във вида в който са отнети и не могат да бъдат възстановени реално следва да се прилага ЗОСОИ . Този закон е създаден именно с такава цел, да бъдат обезщетени правоимащите, които не могат да получат обратно имотите си по някаква причина - поради разрушаване или други настъпили промени. В този смисъл е постоянната практика на ВАС ( адм. д. 3934/2001 г.; адм. д. 5887/2000 г.; 2233/2001 г.) По изложените съображения следва да се приеме, че при постановяване на съдебното решение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като не е изяснена изцяло фактическата обстановка по делото, поради което и изводите на съда се явяват необосновани. Съдът не е изследвал изцяло възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. Решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото ще следва да се установи дали процесния имот съществува във вида в който е отнет с оглед приложението на ЗОСОИ, който се прилага само по отношение на имоти, които не могат да бъдат върнати реално. Ще следва да бъде изяснен и въпроса за идентичността на имота с оглед наличните данни по делото, че е извършвано нова строителство и промени в регулационните планове на населеното място. Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,