Решение № 9273 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2858/2020 г.

Решение № 9273 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2858/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/-София, чрез юрк. Георгиева срещу решение № 564/31.12.2019 г., постановено по адм. д. № 530/2017 г. на Административен съд- Добрич. С доводи за незаконосъобразност на решението се иска неговата отмяна със законните последици. Ответниците Х. М. и З. М. ангажират становище в писмена защита за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и молят за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди изцяло решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество -основателна по следните съображения: С обжалваното решение е уважен иска на Х. М. и З. М. по чл. 292 АПК, като е признато за установено по отношение на началника на ДНСК, че влязлата в сила заповед № РД-14-298/12.07.2007 г. на зам. началника на ДНСК не подлежи на принудително изпълнение поради изтичане на петгодишната погасителната давност. Прието е, че заповед № РД-14-298/12.07.2007 г., с която е разпоредено премахване на незаконен строеж "масивна жилищна сграда" е влязла в сила през 2007 г., а на 09.09.2009 г. до праводателката на ищците К. А. е изпратена покана за доброволно изпълнение на заповедта, която е получена лично на 10.09.2009 г. От датата на получаване на тази покана е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който е изтекъл на 10.09.2014 г., поради което към момента на получаване на поканите за доброволно изпълнение от двете наследнички Х. М. и З. М. /удостоверение за наследници № 500/14.09.2017 г. / на 08.12.2015 г. и на 09.12.2015 г. е изтекла петгодишната давност, тъй като органа по изпълнението е проявил бездействие, от което не може да черпи права. Така постановеното решението е незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на обсъдените от административния съд правни норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Мотивите за приложимост на материалноправните изисквания на чл. 116, б. "в" във връзка с чл. 117, ал. 1 от ЗЗД за прекъсване на давността, принципно са правилни, но решаващият правен извод за прекъсване на давността единствено от поканата за доброволно изпълнение е в противоречие с тази нормативна уредба. Съгласно чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищците се позовават на изтекла петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК, която специалната разпоредба визира, че "изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила", т. е. давността започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание /заповедта за премахване на незаконния строеж/ и тече до момента, в който изпълнителното основание "се приведе в изпълнение". Така визираното привеждане в изпълнение е обвързано с надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е нормата на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, установяваща като основание за прекратяване на изпълнителното производство изтеклата давност - "по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо до получаване на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285". Поради тази изрична регламентация в АПК и спецификата на изпълнителното производство по АПК е постановено тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на Общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегии на ВКС и Общото събрание на първа и втора колегии на ВАС. В случая е безспорно обстоятелството, че давността не е изтекла в изрично визираната в АПК, обсъдена по-горе хипотеза, тъй като в петгодишния срок е надлежно връчена покана за доброволно изпълнение на адресата на заповедта К. А., т. е. прекъсната е на 10.09.2009 г. давността по чл. 285, ал. 1 АПК и е образувано изпълнително производство, с извършени последващи действия по изпълнението. Именно тези действие следва да бъдат зачетени при преценката за основателност на иска по чл. 292 АПК, което не е съобразено от административния съд, който е приел изтичане на петгодишния давностен срок от първата покана за доброволно изпълнение до момента на връчване на повторните покани до двете наследнички. Бездействието на органа по изпълнението следва да е продължило през този петгодишен период, т. е. да няма извършени изпълнителни действия в периода, тъй като всяко действие по изпълнението прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. "в" във връзка с чл. 117, ал. 1 от ЗЗД, приложими субсидиарно по чл. 144 АПК досежно прекъсване на давността в хода на изпълнителното производство. Последващи действия в горния смисъл на органа по изпълнението са обективирани в приетите по делото протоколи от 12.10.2009 г., 18.05.2010 г. и 04.12.2014 г., като след смъртта на длъжника в изпълнителното производство са издирени наследниците и са изпратени нови покани за доброволно изпълнение до тях на 08.12.2015 г. и на 09.12.2015 г. С посочените действия, извършени след поканата за доброволно изпълнение от 10.09.2009 г, съставляващи действия по принудителното изпълнение, давността по силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД е прекъсната, от което следва, че петгодишната давност по чл. 285, ал. 1 АПК не е изтекла както към момента на повторно връчените покани, така и към предявяване на иска. Обжалваното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него по реда на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което иска по чл. 292 АПК, предявен от Х. М. и З. М. се отхвърли като неоснователен. Разноски не се претендират от ДНСК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,