Решение № 9151 от 18.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Мирково, подадена чрез адвокат М. Стамов против Решение 964/05.10.2021 г., постановено по административно дело 648/2020 г. по описа на Административен съд София област, с което по жалба на Ц. Терзиева е отменена негова Заповед 140/27.05.2020 г., одобряваща изменение на План за регулация и застрояване на поземлен имот с идентификатор 67636.66.672 /УПИ I594,596, кв. 63/, разделянето му на два поземлени имота с идентификатори 67636.66.677 и 67636.66.678 по КК на [населено място], община Мирково, със свободен начин на застрояване, съгласно червените, зелените и кафяви линии, зелените и червени цифри и надписи на приложената към заповедта скица. Подадена е и втора касационна жалба срещу съдебното решение от адвокат В. Петрова Сачева, като пълномощник на Д. Балабанов, Р. Балабанова, Р. Балабанова и И. Балабанов. В касационните жалби се сочат основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на съдебното решение, като по същество се оспорват възприетите от съда правни изводи по приложението на материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на друг акт по съществото на спора, като се потвърди процесната заповед. Касационните жалби се поддържат от упълномощените адвокати по съображения, изложени в писмени защити. За ответника Ц. Терзиева се явява адвокат Харизанов, който оспорва касационните жалби и изразява становище в подкрепа на съдебното решение по съображения, съдържащи се в писмени отговори. Претендира присъждане на разноски. Останалите ответни страни - Община Мирково, С. Балабанов, И. Балабанова, М. Димитрова, П. Балабанова, Н. Иванова, Г. Балабанов, Л. Балабанов, К. Чешмеджиев, И. Крайчева, М. Занев, С. Занев и И. Занева-Маринова, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, след анализ на които съдът е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до верния извод за материална незаконосъобразност на процесната заповед, мотивирало го да я отмени. Жалбата пред административния съд е била подадена от надлежно легитимирано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, обуславяща правото собствениците на имоти, непосредствено засегнати от изменението на плана, да го оспорят. В конкретния случай Ц. Терзиева се легитимира като собственик на УПИ V-598, кв. 63 по плана на [населено място], община Мирково, който също е предмет на оспорената заповед, тъй като видно от графичната й част се променя регулацията му, като се намалява и неговата площ, което се установява и от заключението на вещото лице. Настоящият съдебен състав споделя основният довод за незаконосъобразност на заповедта, а именно несъответствието й с разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Действително, това правно основание не е посочено в оспорената заповед, но се извлича от предхождащата я заповед по чл. 135, ал. 2 ЗУТ, с която е разрешено изработването на проект за исканото изменение. В този смисъл е приложимо Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, съгласно което мотивите на административния акт могат да предхождат издаването му и да се съдържат в други документи, съставени с оглед подготовката и предстоящото му издаване, тоест представляващи част от административната преписка. След като процесното изменение е одобрено на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, за да е материално законосъобразно е необходимо в хода на проведеното административно производство да е налице постигнато съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права върху имотите, предмет на изменението. Както се каза по-горе, с изменението на плана безспорно се засяга УПИ V-598, кв. 63, чиято регулация и площ се променят, за което изменение собственикът му не е дал своето съгласие, а напротив - възразил е. Липсата на изразено съгласие от страна на всички собственици на имоти, предмет на изменението, води до единственият правилен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при отсъствие на материалноправните предпоставки по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. При така изложените мотиви, неоснователно се твърди неправилност на съдебното решение по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК, доколкото съдът е приложил и тълкувал по правилен начин материалния закон, относим за случая. Не се установиха допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение, тъй като релевантните факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответната страна Ц. Терзиева, следва да се присъдят сторените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 1000 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,