Решение № 3783 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14169/2012 г.

Решение № 3783 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14169/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Малин Бинков Кусаров, в качеството му собственик и представляващ ЕТ "Малин Кусаров-Карина-2", действащ чрез адв. П. Койкова, срещу решението, постановено по адм. дело № 2178/11 г. по описа на Административния съд /АС/ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 161100183/07.04.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 661/18.07.2011 г. на Директор дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост, представляващи касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и спорът - решен по същество, като бъде отменен обжалваният РА. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование Д "ОУИ"/ Пловдив при ЦУ на НАП, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмена защита, подадена преди приключване на устните състезания от юрск. Бъчварова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на АС Пловдив е отхвърлена жалбата на ЕТ "Малин Кусаров-Карина-2" против РА № 161100183/07.04.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 661/18.07.2011 г. на Директор дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на търговеца са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 22175,79 лв., ведно с лихви от 4767,30 лв. и за 2009 г. в размер на 16 789,33 лв., ведно с лихви от 1697,61 лв. За да постанови този акт, съдът е приел, че обжалваният пред съда РА е законосъобразен, издаден е от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Приел е за основателно увеличението на финансовия резултат на лицето като собственик на ЕТ, предвид че по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ при облагане стопанската дейност на едноличен търговец, облагаемият доход се формира по реда на ЗКПО. Съдът е приел, че финансовият резултат е преобразуван законосъобразно от приходните органи за 2008 г. и 2009 г., съответно на това законосъобразно е формирана данъчната основа за облагане и е определен дължимият данък и лихви. Така постановеното решение е правилно. Касаторът навежда принципни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, което се позовава на прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която не извършила проверка в счетоводството на РЛ, а работила по приложените по делото документи и по предоставените такива от счетоводната къща, обслужваща търговеца. Оплакването е неоснователно. Заключението на ССчЕ е прието като доказателствено средство, неоспорено от страните, правилно е възприето от съда като аргументирано и обосновано. На жалбоподателя е дадена процесуална възможност да представи доказателства на експерта, да сочи допълнително доказателства, както и да заяви искане за допълнителна експертиза, които процесуални възможности не са използвани от него. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения като инстанция по съществото на спора. Аргументите на касатора произтичат от собственото му процесуално бездействие, поради което не е налице основание същият да черпи права от това за себе си. Конкретно, по съществото на спора, касаторът излага оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението в частта му относно увеличение на ФР със сумата 7706,22 лв. В тази част съдът е приел за законосъобразно увеличението на ФР, на основание чл. 26, т. 2 вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Изводите на съда са обосновани предвид събраните по делото доказателства и заключението на ССчЕ. Спорният въпрос е дали фактура № 45/31.01.2008 г., представляваща по своя предмет ДКИ, с което е документирано връщане на 277,78 куб. м. иглолистни греди е техническа грешка. Според касатора тази фактура е следвало да се чете и приеме като фактура № 43/28.01.2008 г., издадена на "ГГ и Сие" ООД, с предмет иглолистни талпи 70куб. м., при което съгласно дадения вариант на заключение на вещото лице не се следва увеличение на ФР. Оплакването е неоснователно. Така наведените от касатора доводи са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд, чиито фактически и правни изводи се възприемат изцяло от касационната инстанция. Не е доказано от жалбоподателя, в чиято доказателствена тежест е установяването на това обстоятелство, че е налице идентичност в предмета на доставките, нито че е налице количествено и стойностно съответствие между операциите по двете фактури. На следващо място касаторът оспорва обосноваността на изводите на съда и на приходните органи относно отчитането на счетоводни разходи в нарушение на счетоводното законодателство - принципа за съпоставимост на приходи и разходи, регламентиран в чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗСч. Оплакването е неоснователно. Преобразуването на ФР на търговеца за 2008 г., към увеличение на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО, със сумата 5206,06 лв., е обосновано. В тази връзка съдът се е позовал на счетоводните данни за счетоводно отчитане на разходи, без документално обосновани приходи за същия период. Тези изводи почиват и на приетото заключение на ССчЕ, чиято годност като доказателствено средство принципно е обсъдена по-горе в настоящото решение. Касаторът намира за незаконосъобразни и необосновани изводите на съда относно законосъобразното увеличение на ФР на дружеството за 2008 г. и 2009 г., съответно със сумите 120 462,41 лв. и 10 784,11 лв., на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО. Касаторът счита, че безспорно установеният факт за извършвана сеч и продажби на дървен материал от страна на търговеца сам по себе си установява изразходване на горива във връзка с дейността. Счита, че разходите за гориво са съпоставими с отчетените приходи поради това, че последните не са възможни без извършване на разходи за горива. Счита, че липсата на пътни листа и техническа документация за превозните средства - разходни норми и др., не се дължи на поведението на търговеца, а на обективни пречки предвид възникнал пожар в мястото на съхранение на документацията. Оплакванията са неоснователни. Основанието за непризнаване за данъчни цели на счетоводно отчетените разходи за горива, е документалната им необоснованост. В случая РЛ, въпреки дадените указания от съда, не е представило доказателства, обосноваващи използването на количествата осчетоводено гориво за дейността на предприятието на търговеца. Съдът правилно е отчел, че наличието на заведени транспортни средства и необходимостта от извършване на транспорт във връзка с основната дейност, не са достатъчни за обосноваване на извода, че изписаното гориво е използвано за целите на независимата икономическа дейност на лицето. ДОПК допуска в разпоредбата на чл. 158, ал. 1, при наличие и доказване на основанията по чл. 57, ал. 2, вкл. относно унищожаване на документи не по вина на РЛ, използването на други доказателствени средства, вкл. и свидетелски показания. Жалбоподателят не е проявил процесуална активност за установяване на основанията и за събиране на други доказателства. Тезата му е останала недоказана, поради което съдът правилно е отхвърлил жалбата в тази й част. Решението като правилно следва да се остави в сила. Не са развити конкретни касационни оплаквания срещу останалите части на обжалваното решение. Касационният съд, след служебна проверка на материалната законосъобразност на същите, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, не намира пороци на решението в тези му част. Предвид изложеното, касационният съд намира, че АС Пловдив е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, че обжалваният ревизионен акт, издаден от органа по приходите, е валиден акт, издаден от орган с материална компетентност и при спазване на материалноправните норми. Този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по делото не се дължат разноски в полза на касатора. Такива не се дължат и в полза на ответника по касация, представляван от юрисконсулт, тъй като с първоинстанционното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение в максималния допустим размер по смисъла на чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК - минималното възнаграждение за един адвокат според материалния интерес на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,