Решение № 5233 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1358/2013 г.

Решение № 5233 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1358/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Емил Цветанов Атанасов от гр. Своге, чрез пълномощника адв. Александър Динев, против решение № 889/20.11.2012 г., постановено по адм. дело № 740/2012 г. по описа на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата му против решение № РД-07-52/10.08.2012 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - София област. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, според които съдът неправилно е приел, че за упражняваната дейност като общински съветник жалбоподателят подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО и че поради това за него не е изпълнено условието по чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО за изплащане на обезщетение за безработица. По съображения, обосноваващи посочени оплаквания, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София област, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София област е отхвърлена жалбата на Емил Цветанов Атанасов против решение № РД-07-52/10.08.2012 г. на директора на ТП на НОИ - София област, с което е потвърдено разпореждане № 227-00-644-8/08.06.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО, с което е прекратено изплащането на парично обезщетение за безработица. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно е прекратено изплащането на обезщетението за безработица на Емил Атанасов, тъй като за него не е изпълнено отрицателното условие по чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. В тази връзка съдът е изложил, че от 07.11.2011 г. и към датата на постановяване на оспорения административен акт жалбоподателят е бил общински съветник в община Своге, упражнявал е трудова дейност като такъв и на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО подлежи на задължително осигуряване. Наред с това е посочил, че за периода от 01.11.2011 г. до 31.03.2012 г. от община Своге са внесени осигурителни вноски за лицето въз основа на задължително предписание. Приел е, че без значение за правото на обезщетение за безработица е обстоятелството, че жалбоподателят се е отказал от възнаграждението си като общински съветник. Съдът е направил извода, че общинските съветници полагат труд и подлежат на задължително обществено осигуряване, поради което нямат право на обезщетение за безработица, което по принцип има за цел да замести липсващото възнаграждение на лицето за периода, през който не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че въз основа на заявление с вх. № 227-00-644/24.11.2011 г. до директора на ТП на НОИ - София област, подадено от Емил Цветанов Атанасов, с разпореждане от 29.11.2011 г. му е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 07.11.2011 г. до 01.09.2012 г. С разпореждане № 227-00-644-8/08.06.2012 г., което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ - София област, е прекратено изплащането на това обезщетение, считано от 07.11.2011 г., като е прието, че лицето няма право на обезщетение за безработица, тъй като е започнало трудова дейност като общински съветник в община Своге, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО. Безспорно е установено също, че Емил Атанасов е избран за общински съветник в общински съвет - Своге за мандата 2011-2015 г., мандатът му е започнал от 07.11.2011 г. и не е бил прекратен предсрочно към датата на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица /няма данни, нито твърдения за такова прекратяване и към датата на произнасяне на административния орган/; същият е изпълнявал задълженията си на общински съветник като е участвал в заседанията на общинския съвет и на постоянните комисии, чийто чл. е. Установено е също, че Емил Атанасов не е получавал възнаграждение като общински съветник, тъй като е подал заявление, че се отказва от това възнаграждение за периода от 01.11.2011 г. до 31.08.2012 г. Съгласно удостоверение № 302/25.10.2012 г. от кмета на община Своге, за работата си като общински съветник Емил Атанасов не е получавал възнаграждение за периода 01.11.2011 г. - 08.06.2012 г. Безспорно е също, че за периода от 01.11.2011 г. до 31.03.2012 г. за същия са внесени осигуровки за фондовете на ДОО, НЗКО и УПФ, въз основа на задължително предписание с изх. № К-07-906/29.03.2012 г., издадено от органите на ТП на НОИ на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и съгласно констативен протокол вх. № 3300-19/29.03.3012 г. за извършена проверка по разходите на ДОО в община Своге. От представената пред настоящата инстанция служебна бележка № 59/05.12.2012 г., издадена от кмета на община Своге се установява размера на осигурителния доход, върху който са внесени осигурителни вноски за Емил Атанасов за периода 07.11.2011 г. - 31.03.2012 г. Спорът по делото е правен и се свежда до отговора на въпроса дали касаторът има право на обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО след като е общински съветник и следва да бъде осигуряван на това основание към датата на подаване на заявлението за отпускане на обезщетението и съответно - дали прекратяването на вече отпуснатото обезщетение за безработица е законосъобразно. В разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 КСО е предвидено, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на следните условия: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава и 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. Изброените предпоставки са предвидени кумулативно, като в конкретния случай се спори единствено относно изпълнението на изискването по чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО. Предвид установеното по делото от фактическа страна, правилен е извода на административния орган, възприет и от първоинстанционния съд, че Емил Атанасов е упражнявал трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по ал. 4. В чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО е предвидено, че задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7. Длъжността на общинския съветник е изборна съгласно чл. 138 от Конституцията на Република България и за изпълнението й общинският съветник получава доходи, съгласно чл. 34 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. Според чл. 34, ал. 1 ЗМСМА възнаграждението, което получават общинските съветници е за участието им в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, а размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет. Осъществяваната от общинския съветник дейност на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии представлява по своето естество трудова дейност, тъй като се изразява в престиране на работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без осъществяваната дейност да е свързана с постигане на краен резултат. За целите на задължителното обществено осигуряване, определянето на една дейност като трудова не произтича единствено от факта на упражняването на тази дейност по трудово правоотношение, а е свързано с нейното естество. В разпоредбите на чл. 4, ал. 1 КСО са предвидени различни хипотези, при които лицата упражняват трудова дейност и очевидно е, че част от тези хипотези не се отнасят за лица, които полагат труд по трудово правоотношение, тъй като последните подлежат на задължително обществено осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Това се отнася и за хипотезите по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО. Със законодателното включване на тези лица към кръга на задължително осигурените за всички осигурени социални рискове на практика за целите на социалното осигуряване изборните правоотношения са приравнени на трудовите. Затова, след като в конкретния случай е установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица Емил Атанасов е упражнявал дейност като общински съветник, за която е подлежал на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО, същият не е имал право на парично обезщетение за безработица, тъй като не отговаря на задължителното изискване по чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО, респективно - законосъобразно с процесното разпореждане е разпоредено прекратяване на изплащането на обезщетението, считано от датата на отпускането му. Обстоятелството, че Емил Атанасов не е получавал дължимото му възнаграждение като общински съветник, чийто размер е определен съгласно решенията на общински съвет - Своге - № 111 по протокол № 9/19.08.2010 г. /за периодите до 31.12.2011 г./ и решение № 14 по протокол № 3/06.12.2012 г. /за периодите след 01.01.2012 г./, е без значение за правото на обезщетение за безработица. Обстоятелството дали осигурителните вноски са реално внесени също е без значение, тъй като от съществено значение за правото на обезщетение е дали вноските за дължими, т. е. дали лицето подлежи на задължително обществено осигуряване, а както се обоснова по-горе, в случая лицето подлежи на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО. Размерът на осигурителния доход също е без значение, тъй като в приложимите правни норми, не е предвиден минимален праг за осигуряване във връзка с възникването на право на обезщетение за безработица. Становището на зам. кмета на община Своге, изразено в писмо изх. № 94-Е-176/05.12.2012 г., адресирано от Емил Атанасов и представено с касационната жалба, за това че времето, през което същият е работил като общински съветник не може да се признае за трудов стаж, не е меродавно. Това становище е и неправилно, но поради неотносимостта му към настоящия правен спор, не следва да бъде обсъждано. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд, които са в същия смисъл, са правилни. Следва да се отбележи, че в смисъла на изложеното тълкуване на приложимите правни норми са решение № 3718/18.03.2013 г. по адм. дело № 14878/2012 г., решение № 2849/27.02.2013 г. по адм. дело № 14483/2012 г. и цитираните в последното решения, всички на ВАС, шесто отделение. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилна преценка на съда по възраженията на жалбоподателя за допуснати в административното производство съществени нарушения на процесуални правила. Изложените възражения и доводи са обсъдени от съда, направените от същия изводи са правилни и се споделят от настоящия състав. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение