Решение № 4796 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9377/2013 г.

Решение № 4796 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9377/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Набил Салах Ибрахим Дахлала, гражданин на Йордания, срещу решение № 3233 от 14.05.2013 г., постановено по адм. дело № 2521/2013 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Набил Салах Ибрахим Дахлала срещу решение № 99 от 24.01.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържащ необходимите реквизити, без да са налице съществени процесуални нарушения. Според съда правилно административният орган бил обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не били налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Този извод кореспондирал и с приложената по делото справка вх. № 01-384/18.01.2013 г. на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд", от която ставало ясно, че Йордания до голяма степен успявала да избегне политическите вълнения и въстания в Близкия Изток и Северна Африка, както и че конституционните изменения и промените в правителството позволявали на крал Абдула II временно да успокои народното недоволство. Видно от материалите по преписката Набил Салах Ибрахим Дахлала не обосновавал страх от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, спрямо него не било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 от същия закон и нямало риск от бъдещо такова. Той не бил принуден да напусне Йордания, а заминал с цел по-добър живот извън страната си по произход. При проведеното интервю сам заявявал, че няма проблеми заради етническия си произход и нямало отправени заплахи лично към него. Йорданските власти му били издали нов паспорт на мястото на обявен от него за загубен, което било показателно, че не е налице страх от преследване от страна на властите в страната му. Съдът е приел, че липсват и предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като нямало доказателства, от които да се направи извод, че завръщането на жалбоподателя в Йордания би представлявало заплаха за него. Нямало данни за съществуването на вероятност от нечовешко или унизително отнасяне. До напускането на родината си Набил Салах Ибрахим Дахлала нямал проблеми с властите и никой по никакъв начин не го бил притеснявал. Не се установявало спрямо него да са предприемани мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността му, както и нямало данни, от които да се направи извод, че срещу него ще бъдат извършени посегателства при евентуалното му завръщане в Йордания. При проведеното интервю от жалбоподателя било заявено, че върху него не е оказвано насилие, нито бил задържан или арестуван. Ноторен факт бил, че в Йордания няма вътрешен или международен въоръжен конфликт. Посочените от Набил Салах Ибрахим Дахлала лични мотиви за желанието му да живее в България не можели да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съдопроизводствени нарушения. Въз основа на формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателя не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. В тази връзка неоснователни се явяват твърденията в касационната жалба, че съдът е изложил формални съображения и не е взел предвид фактите за личната история на молителя. В мотивите си съдът е съпоставил законовите предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ с твърденията на чужденеца и изложените от него факти в проведеното интервю. Неоснователно се явява и възражението, че съдът е следвало да приеме като достоверни твърденията на жалбоподателя, че спрямо него е осъществено преследване по някой от признаците, визирани в нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като такива твърдения изобщо не са били изтъкнати. Същите се основават на лични мотиви, които не изпълняват предпоставките за предоставянето на бежански статут. Никъде в сведенията за себе си молителят не е посочил лично той да е бил преследван от властите поради обстоятелства, които законът предпоставя за закрила по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Установено е също, че Набил Салах Ибрахим Дахлала не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Не са налице обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От приложената към преписката справка за актуалната ситуация в Йордания не може да се направи извод за наличие на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата на Набил Салах Ибрахим Дахлала против отказа на административния орган да му предостави статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗУБ. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,