Решение № 412 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8309/2011 г.

Решение № 412 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8309/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Накиме Мехмед Хаджимехмед от гр. Айтос, Бургаска област, чрез процесуалния й представител адвокат Георги Кермедчиев срещу решение № 414/31.03.2011 г., постановено по адм. дело № 1801/2010 г. на Административен съд - Бургас. Релевирани са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се прави искане за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - кметът на община Айтос, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по изложени съображения относно законосъобразността на първоинстанционното решение. Заинтересованата страна Геновева Деспотова Дичева, редовно призована, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-08-476/02.08.2010 г., с която кметът на община Айтос на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ е разпоредил изземване на земеделски имот - нива с площ 0.704 дка в землището на гр. Айтос, местност "Хамам дере", четвърта категория, представляваща имот № 011007 по плана за земеразделяне, от Накиме Мехмед Хаджимехмед, която го ползва без правно основание, при което да бъдат предоставен на реституираните по ЗСПЗЗ собственици - Геновева Деспотова Гичева /наследница на Деспот Колев Димитров/ във връзка с подадена от последната молба. Съдът е приел оспорения акт за законосъобразен по изложени съображения за наличието на всички кумулативно дадени предпоставки по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, по-конкретно, че искането за издаване на заповедта е направено от възстановен собственик на земеделски имот /Гинка Деспотова, попадаща в кръга на наследниците по закон на Деспот Колев Димитров, на които имотът е възстановен в стари реални граници съгласно решение № 1 /02.04.1999 г. на ОСЗГ - Айтос/, ползван от адресата на заповедта без правно основание. Във връзка с наведените от жалбоподателката по делото твърдения, че има правно основание да ползва имота с оглед представено решение на Районен съд - Айтос е отбелязано, че в административното производство съдът не може да се произнася по спорове за собственост. Предвид становищата на страните и ангажираните по делото в открито съдебно заседание на 20.10.2010 г. гласни доказателства, обосновано съдът е приел за установено, че искането е направено от реституиран собственик, както и че Накиме Мехмед Хаджимехмед ползва описаната в заповедта нива с площ от 0.704 дка. Наред с горното обаче, независимо от твърденията на последната, че този имот представлява попадащата извън регулацията на гр. Айтос част от нива, с обща площ 2.174 дка, съставляваща имот № 3226 по КП на местност "Хамам дере" в землището на гр. Айтос, възстановена й по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ съгласно влязло в сила решение № 164/03.06.2005 г. по гр. дело № 508/1999 г. на Районен съд - Айтос, от първата инстанция е направен неправилен извод за наличието и на третата материалноправна предпоставка за уважаване на искане по реда на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. Между страните липсва спор и от приложените по делото доказателства, в т. ч. удостоверение № 188/23.01.2009 г. издадено от директор "ТСУС" при община Айтос, съдебни решения и скица № 5654/30.06.2010 г. се установява, че имотът, описан в обжалваната в първоинстанционното производство заповед /№ 011007, с площ от 0.704 дка в м. "Хамам дере"/ е част от стар имот пл. № 2930 по КП, съответно от имот № 3226 по плана от 1986 г. Останалата част от същия имот, с площ от 1400 кв. м попада в строителните граници на гр. Айтос, поради което и искането за издаване на заповед за изземването й по реда на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ е оставено без разглеждане със заповед № РД-08-476/02.08.2010 г. на кмета на община Айтос, в необжалваната й от Накиме Хаджимехмед част. Предвид така установеното от фактическа страна и при наличието на влязло в сила съдебно решение, по което на жалбоподателката е възстановен имот, включващ площта, предмет на изземването разпоредено с обжалвания пред първата инстанция административен акт, не би могло да се приеме, че за последната не е налице правно основание за ползването по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. Действително, по делото са налице данни, че имотът е възстановен и на подателката на молбата по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и че с влязло в сила съдебно решение е уважен предявения от Геновева Дичева установителен иск по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. В тази връзка следва да се отбележи, че това решение - от 25.03.2003 г., постановено по въззивно гр. дело № 1526/2002 г. на Бургаския окръжен съд, е оставено в сила с решение № 392/03.05.2004 г. по кас. дело № 941/2003 г. на Върховния касационен съд, в мотивите на което изрично е отбелязано, че предметът на делото обхваща изследване на собствеността на имота към момента на образуване на ТКЗС, но не и последващите й промени, при което са изключени от обсъждане наведените от ответницата по делото и касатор в настоящото производство, възражения за придобиване на имота по давност, като подлежащи на разглеждане при евентуално заведено исково производство по реда на чл. 108 от Закона за собствеността. Предвид гореизложеното настоящият състав счита, че в случая е неприложим административния ред за изземване на имота, визиран в чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, като за страните по делото е налице възможност да разрешат наличния между тях спор относно правото на собственост и на ползване на имота, по общия исков ред. Според чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на техните собственици. Текстът налага извод, че административният ред за изземване на земеделски имоти по отношение на които собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ включва изследване на следните законови предпоставки: да е възстановено право на собственост върху земеделска земя, имотът да се ползва от лица, различни от неговите собственици и това ползване да е без правно основание. В случая съдът не е взел предвид, че изявленията на страните и представените по делото доказателства изключват възможността да се приеме за безспорно установено, че Накиме Мехмед Хаджимехмед ползва описания в заповедта имот без правно основание, а оттам и че са били налице всички материалноправни предпоставки за издаване на процесната заповед. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваната заповед на кмета на община Айтос е незаконосъобразна, тъй като не са били налице всички предпоставки на чл. 34 ЗСПЗЗ за издаването й, а оттам и че решението, с което жалбата срещу тази заповед е приета за неоснователна като неправилно следва да бъде отменено. Предвид изяснеността на спора от фактическа страна, след отмяната на обжалвания съдебен акт Върховният административен съд следва да се произнесе по съществото на спора и да отмени заповед № РД-08-476/02.08.2010 г. на кмета на община Айтос. Предвид изложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение,