Решение № 4179 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9723/2019 г.

Решение № 4179 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9723/2019 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Струм инженеринг" ООД срещу решение № 4919 от 12.07.2019 г. по адм. д. № 5103/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламно съоръжение с № 1978/22.12.2005 г., находящо се на автомагистрала "Хемус" (път А-2), на км 32+070-дясно, обективиран в решение на УС на АПИ по т. 2. 195 от протокол № 16631/17/26.06.2017 г. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на пар. 4 от ПЗР на ПМС № 294 от 08.11.2016 г., с което е изменена НСПП и относно процесното рекламно съоръжение следва да се прилага закона, който е бил в сила към момента на издаването му към 03.09.2003 г., чл. 25, ал. 3 от ЗП няма обратна сила. Разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП е една и съща към момента на издаване на разрешението за изграждане и разрешението за експлоатация и към момента на постановяване на отказа, ограничението е за изграждане на рекламни съоръжения в тунели и пред тях. Административният орган е посочил, че е нарушена Наредба № 1 от 04.04.2007 г. за минималните изисквания за безопасност на тунелите по РПМ, не е посочил коя от хипотезите на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП е нарушена, дали рекламното съоръжение е разположено в тунела или на разстояние по-малко от 600 м преди тях, не е посочил, коя от хипотезите на чл. чл. 25, ал. 3 от ЗП е налице. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски - юрисконсултско възнграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 5.08.2019 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 24.07.2019 г. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорения отказ на УС на АПИ е прието, че рекламно съоръжение при км. 32+070 дясно е изграден в целия си габарит над тунел на АМ "Хемус" поради това е нарушен чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП и чл. 25, ал. 3 от ЗП, което обосновава отказ да се преиздаде исканото разрешение. Ответникът е изпратил писмо до жалбоподателя изх. № 53-00-2156 от 5.12.2017 г., връчено на представител на дружеството на 12.12.2017 г., в което е посочил, че изграденото съоръжение над тунел на АМ Хемус е в нарушение на изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП, чл. 25, ал. 3 ЗП и в нарушение на изискванията на Наредба № 1/04.04.2007 г. за минималните изисквания за безопасност в тунелите по републиканските пътища, както и че е издаден отказ, обективиран в писмо № 53-00-4717 от 26.06.2017 г. Съгласно § 5 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ДВ, бр. 47 от 2012 г.), издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон. След изтичане на този срок следва да се издаде ново разрешение за експлоатация, което да отговаря на изискванията към момента на издаването му, вкл. на чл. 25, ал. 3 от ЗП. В настоящия случай за процесното рекламно съоръжение липсват условия за издаване на ново разрешение за експлоатация, тъй като то се намира над вход/изход на тунел. Този тунел се проектира хоризонтално върху пътя и тази проекция е в зоната на действие на предупредителната вертикална сигнализация. Следователно всичко поставено над тунела, независимо дали е върху неговата конструкция, или върху планински масив, скала и т. н., попада в тази зона, проектирана хоризонтално върху пътя. В случая, видно от приложените снимки (намиращи се на л. 104 и л. 105 от адм. дело № 646/2018 г. по описа на АССГ), процесното рекламно съоръжение попада в обхвата на хоризонталната проекция на тунела на пътя, т. е. в обхвата на пътя. Тази проекция е в зоната на действие на вертикалната сигнализация за тунел със съответния пътен знак, в която зона на действие е и всичко разположено вертикално над пътя до изхода от тунела. Следва да се направи извод, че процесното рекламно съоръжение е изградено в противоречие с чл. 25, ал. 3 от ЗП, тъй като е релевантно на какво разстояние от входа и портала на тунела се намира. За неоснователно прието и възражението на жалбоподателя за неприложимост на чл. 15, ал. 2, т. 4 от Наредбата за специално ползване на пътищата, съгласно която се отказва издаването на разрешение за изграждане на рекламни съоръжения в тунели и на разстояние по-малко от 600 м преди тях - за автомагистрали и скоростни пътища, и 200 м - за останалите пътища. Разпоредбата е приета през 2013 г., като съгласно § 23 от ПЗР към Постановление № 350 на Министерския съвет от 21 декември 2012 г. за изменение и допълнение на Наредбата за специално ползване на пътищата разрешенията за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения, за които до влизането в сила на постановлението има издадени разрешения за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения, се издават при спазване на изискванията, действали преди влизането в сила на постановлението. Тази разпоредба касае случаите на издадено разрешение за изграждане на рекламно съоръжение преди изменението на НСПП в ДВ, бр. 1 от 2013 г., в сила от 4.01.2013 г. и разрешение за експлоатация, което предстои да се издаде след влизане в сила на изменението в Наредбата. То се издава при условията на разрешението за изграждане. Случаят е различен, тъй като става въпрос за издадено разрешение за изграждане и разрешение за експлоатация преди влизане в сила на изменението в наредбата. Неотносима е и разпоредбата на § 4 от ПЗР към Постановление № 294 на Министерския съвет от 8 ноември 2016 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.), според която преиздадените по реда на чл. 17б от Наредбата за специално ползване на пътищата, приета с Постановление № 179 на Министерския съвет от 2001 г., разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се считат за издадени при условията на първоначалното разрешение и към тях се прилага режимът, приложим за първоначалното разрешение за експлоатация. Към така преиздадените разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се прилагат изискванията и условията, посочени в разрешението за специално ползване чрез изграждане, въз основа на които съответното рекламно съоръжение е било изградено и е получило разрешение за експлоатация. Разпоредбата касае случаите на преиздадени към 15.11.2016 г. разрешения за експлоатация, какъвто настоящият случай не е. Дори да се приеме, че тези разпоредби са относими и приложими, т. е. че разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП не следва да се прилага към процесното рекламно съоръжение, тъй като експлоатацията му завинаги следва да се разрешава при условията на първоначалното разрешение за експлоатация и разрешението за изграждане (което противоречи на духа на закона, произтичащ от въведената срочност на разрешенията за експлоатация на РС на пътищата), то това не се отнася за разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗП. В ЗП такава преходна разпоредба липсва, следователно се прилага за всяко издаване на разрешение за експлоатация, извършващо се след влизането й в сила, какъвто е настоящия случай. Решението е правилно. Съдът правилно е приел, че мотивите на акта се съдържат в подписаното от председателя на УС на АПИ писмо изх. № 53-00-4717/26.06.2017 г. и изложените фактическите и правни основания за постановения отказ са достатъчно ясно и конкретно формулирани и дават възможност на жалбоподателя да организира защитата си. Посочено е, че съоръженията са изградени над тунелите на АМ "Тракия" и АМ "Хемус" което е в нарушения на изискванията на НСПП - чл. 15, ал. 2, т. 4, в нарушение на ЗП - чл. 25, ал. 3, както и в нарушение на изискванията на Наредба № 1 от 04.04.2007 г. Конкретни мотиви се съдържат и в доклада във връзка с изпълнение на Заповед № РД-11-116/15.02.2017 г., доп. със Заповед № РД-11-123/16.02.2017 г. във връзка с решения на УС на АПИ 15830/17 от 15.02.2017 г. и 15884/17 от 16.02.2017 г., към който изрично препраща уведомителното писмо. Следователно към административния акт има мотиви, че съоръжението е изградено над тунела. Назначеното по делото вещо лице е установила, че съоръжението, експлоатирано от жалбоподателя съществува на място на АМ "Хемус" на км. 40+330 над тунел "Топли дол". Рекламното съоръжение е монтирано върху изградена метална конструкция върху земния масив над тунела на разстояние около 8 м. от горния ръб и около 30 м. от долния ръб на тунелната обшивка. Вещото лице се е запознало с таблица за прекилометриране на магистралата, от която е установило, че РС се намира на км. 40+330, като разликата от 8+260 км. до км. 32+070 по разрешението за експлоатация отговаря на откритата през 2013 г. отсечка София – п. в. "Яна" с дължина 8, 46 км. Съоръжението е на приблизително 22 м. над входа и портала на тунела. Както е приел съдът, издаденото на жалбоподателя разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС е без срок, поради което към него е приложима разпоредбата на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗП (обн. ДВ, бр. 47/2012 г.), съгласно която издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон – 25.06.2012 г., във връзка с което установеният в § 5 на ПЗР на ЗП петгодишен срок изтича на 25.06.2017 г. Срокът за подаване на заявление за преиздаване на разрешението за специално ползване № 503 от 03.09.2003 г., е спазен, но в случая за дружеството не е налице основание за преиздаване на разрешението, тъй като експлоатираното от него РС не отговаря на императивните изисквания на чл. 25, ал. 3 от ЗП. Неоснователно се твърди, че не е посочено конкретно коя хипотеза на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП е нарушена, тъй като очевидно се има предвид, че съоръжението е изградено в тунел, след като е посочено коя хипотеза от чл. 25, ал. 3 от ЗП е осъществена - съоръжението е изградено над тунела. Нарушена е забраната на чл. 25, ал. 3 от ЗП съоръжението да е изградено над и около портала на тунела. Разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗП е влязла в сила на 03.05.2008 г. и действа занапред. Разпоредбата е приложима към искането за издаване на разрешение за експлоатация на процесното рекламно съоръжение, тъй като предишното е изтекло съгласно § 5 от ПРЗ към ЗИД на ЗП (ДВ, бр. 47 от 2012 г.) Поради това, след изтичането на срока следва да се издаде ново разрешение за експлоатация, което следва да отговаря на изискванията към момента на издаването му, включително и на чл. 25, ал. 3 от ЗП. В първоинстанционното съдебно производство е констатирано, че това изискване неспазено, тъй като рекламното съоръжение се намира над тунел. Законосъобразно е прието от съда, че е неотносима нормата на § 4 от ПЗР на ПМС № 294/08.11.2016 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.), съгласно която преиздадените по реда на чл. 17б от НСПП, приета с ПМС № 179/2001 г, разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се считат за издадени при условията на първоначалното разрешение и към тях се прилага режимът, приложим за първоначалното разрешение за експлоатация, тъй като касае случаите на преиздадени към 15.11.2016 г. разрешения за експлоатация, какъвто не е настоящия случай. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение