Решение № 9890 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5156/2011 г.

Решение № 9890 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5156/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационна жалба на Мохамед Раад Базел, гражданин на Ирак, против решение № 2419 от 17.02.2011 г. по адм. д. № 14064/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу решение № 426/05.10.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет, относно отказа да му бъде предоставен статут на бежанец, на основание чл. 8 от ЗУБ. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че съдът не е съобразил обстоятелствата свързани с наличие на предпоставки по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Излага, че посочените от него факти за обстановката в страната по произход не са съобразени, както и че е налице преследване с опасност за неговия живот. Моли, да се отмени решението в обжалваната. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавна агенция за бежанците, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна. Излага, че правилно в обжалваната част на решението решаващият състав е приел, че не са налице основанията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и е отхвърлил оспорването срещу административния акт в тази му част. Обосновано е прието, че за жалбоподателят не се установява основателен страх от преследване по причините посочени в чл. 8 ЗУБ, като се имат предвид и твърденията в проведените интервюта. От последните категорично се установява, че жалбоподателят не е получавал заплахи, включително и след преместването си от Багдат, а преминаването му в Република България е продиктувано от икономически причини и желание да се присъедини към свои приятели. Твърденията относно евентуалните причини за смъртта на негови роднини и свързаната с тях потенциална опасност не кореспондират с положението на родителите му, които продължават да живеят в Ирак и с конкретни действия по отношение на самия жалбоподател. Смята, че решението в обжалваната му част не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила, а касационната жалба се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, приема, че е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2419 от 17.02.2011 г. по адм. д. № 14064/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, е отхвърлена жалбата на Мохамед Раад Базел, гражданин на Ирак срещу решение № 426/05.10.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет, в частта относно отказът да му бъде предоставен статут на бежанец, на основание чл. 8 от ЗУБ. Със същото решение е отменено решение № 426/05.10.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет, в частта относно отказът да му бъде предоставен хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ и е изпратена административната преписка на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне в срока по чл. 90, ал. 2 от ЗУБ, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на решението. В отменената част решението не е обжалвано и е влязло в сила. В обжалваната част съдът е приел за законосъобразни изводите на административния орган, че не са налице условията по чл. 8, за да е налице основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Съдът е съобразил материалноправните предпоставки за уважаване на молбата на чужденеца за предоставяне на закрила, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Решението в обжалваната част е правилно, съответства на материалния закон и е обосновано. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, петчленен състав намира, че са неоснователни доводите за неправилно приложение на материалноправните разпоредби на чл. 8 от ЗУБ. Жалбоподателят е пълнолетен гражданин на Ирак, който живял в гр. Багдат, а поради страх от преследване заминал за гр. Арбил през 2007 г. Пристигнал в Република България нелегално, през месец февруари 2010 г. Молбата си за закрила е мотивирал със страх от страна на терористични групировки, които убили брат му и негови близки, но не е заявил заплаха спрямо неговия живот, както и през периода от 2007 г. - 2009 г., когато живял и работил в гр. Арбил. Около 6 месеца жалбоподателят пребивавал в гр. Дамаск, Сирия, от където пристигнал в Истанбул, Турция. При тези данни решаващият съд правилно е приел за законосъобразен отказа на административния орган за предоставяне статут на бежанец. В тежест на кандидата е да обоснове наличието на основанията по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, което касаторът не е сторил пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата касационна инстанция. По делото липсват данни, че касаторът не може да се завърне в страната си на произход по някои от причините, посочени в чл. 8 от ЗУБ. Неоснователно е възражението, че Ирак понастоящем не е сигурна страна на произход, като в тази връзка са обективни справката на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд", които не са оборени чрез други доклади или данни за положението в Ирак. Преценката на съда е направена въз основа на установената по делото фактическа обстановка, поради което съдебното решение е обосновано. Решаващият съд е разгледал материалноправните предпоставки по чл. 8 от ЗУБ, като въз основа на установените фактически обстоятелства и направил законосъобразен извод, че в конкретния случай за жалбоподателя, не са налице основания за предоставяне статут на бежанец . С оглед бежанската история на касатора и данните за обстановката в конкретния регион на Ирак не се обуславя извода за наличие на изискуемите по чл. 8 от ЗУБ предпоставки. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,