Решение № 6415 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2629/2015 г.

Решение № 6415 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2629/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград против решение № 2093 от 22.12.2014 г., постановено по адм. д. № 443/2014 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на оспорването. Ответникът - кмет на община Сапарева Баня не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, пореди което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отменил по жалба на община Сапарева баня Акт за установяване на публично държавно вземане № 12/7.03.2014 г., на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград в частта, с която на Община Сапарева баня е определена такса за водовземане по разрешително № 003509/20.01.2005 г. на МОСВ за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2007 г. в общ размер на 18 920.00 поради погасяване на публичното вземане за този период по давност и е отхвърли жалбата против оспорения адимнистративен акт в останалата му част, с която с която е определена такса за водовземане по Разрешително № 003509/20.01.2005 г. на МОСВ за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2012 г. в общ размер на 47 300.00. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на съдебното производство съдът е установил релевантните за спора факти. Установено е, че с разрешително за водоползване и ползване на воден обект № 003509/20.01.2005 г., издадено от МОСВ, е разрешен лимит на ползване на вода на община Сапарева баня за р. Прав Искър на кота 1681,9 в землището на с. Сапарево- до 0,015 куб. м/сек; лимит на ползваната вода - до 0,473 млн. куб./м годишно. Срокът на това разрешително е от 20.01.2005 г. до 20.01.2025 г. - за водоползване; и до 20.01.2007 г. за ползване, с цел питейно-битово водоснабдяване на с. Сапарево. Разрешителното е издадено със задължение на ползвателя да заплаща такса за разрешено водоползване на воден обект по реда, определен в Тарифа за таксите за правото на водоползване на воден обект /ПМС № 154/28.07.2000 г., обн. в ДВ, бр. 65/2000 г./, за ползваното количество и/или разрешено ползване на воден обект. На 8.05.2009 г. е бил съставен от длъжностни лица от дирекцията Констативен протокол № КД-01-153 от който се установява, че общината не е заплатила дължимите по разрешителното такси за 2006 г. - 2008 г. С Писмо изх. № КД-03-365/28.11.2013 г. административният орган е уведомил кмета на общината, че същата дължи по посоченото по-горе разрешително такса в размер на 66 220.00 лв. за периода 2006 г. - 2012 г. От приложените справки се установява, че общината дължи за разрешено водоползване и ползване на водния обект по издаденото разрешително такса общо в размер на 66 220.00 лв. за периода от 1.01.2006 г. - 31.12.2012 г. С покана за доброволно изпълнение, на основание чл. 195б, ал. 2, т. 3 от ЗВ, общината е била поканена да заплати доброволно задължението си в размер на 66 220.00 лв. и е посочено, че при неплащане доброволно на тази сума ще бъде съставен АУПДВ С Уведомление изх. № ПО-02-4/10.01.2014 г. Директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград е уведомил общината, че е започнало производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Посочено е, че в 7-дневен срок от получаване на уведомлението следва да се представят пред административния орган документи, удостоверяващи плащания, които да са основание за намаляване на посочените в поканата за доброволно изпълнение суми. Поканата, справката и уведомлението са били съобщени на общината на 14.01.2014 г., която не е направила възражение по тях. На основание чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, Директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград., е издал Акт за установяване на публично държавно вземане № 12/7.03.2014 г., с който е установено, че Община Сапарева баня има дължими задължения за разрешеното му водоползване и водовземане по посоченото по-горе разрешително в размер на 66 220.00 лева за периода от 1.01.2006 г. до 31.12.2012 г. За да достигне до извод за частична основателност на жалбата, съдът е приложил института на погасителната давност по отношение на публичното вземане за периода 1.01.2006 г. до 31.12.2007 г. в общ размер на 18 920.00 лева. Правилно съдът е преценил, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 171 от ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 01. януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се заплати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (в сила от 1.01.2001 г. до 31.12.2011 г.), годишните такси за водовземане се заплащат от титулярите на разрешителните не по-късно от 31. януари на следващата година. В настоящия случай погасителната давност за задължението за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г. е започнала да тече от 1.01.2008 г. и е изтекла на 1.01.2013 г.; за задължението от 1.01.2007 г. до 31.12.2007 г. е започнала да тече от 1.01.2009 г. и е изтекла на 1.01.2014 г. като издаден на 7.03.2014 г. процесният АУПДВ е издаден след изтичането давностния срок за задълженията, дължими за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2007 г., общо в размер на 18 920.00 лв., от които за периода 1.01.2006 г. до 31.12.2006 г. в размер на 9460.00 лв., и за периода 1.01.2007 г. до 31.12.2007 г. в размер на 9460.00 лв., Съобразно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, давността спира, когато е започнало производство по установяване на публично вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година. Правилно е счетено от съда, че производство е започнало на 10.01.2014 г., видно от приетото по делото уведомление. Обосновано съдът не е приел за начало на производството соченото от касатора писмо с изх. № КД-03-17/1.06.2009 г. поради единствено уведомителния характер на същото и покана за заплащане на задълженията. Соченото писмо не съдържа волеизявление на административния орган за започване на административно производство по установяване на задълженията, поради което не може да се цени като правнорелевантен факт, определящ образуването на такова производство. В случая касаторът не е уведомил ответника за започване срещу него на производството по реда на чл. 195б от ЗВ, а единствено го е информирал за дължимите суми, както и го е приканил за доброволното им заплащане. Това писмо няма характеристиката на уведомление по смисъла на чл. 26 от АПК за започване на производство по установяване на държавни вземания по реда на чл. 195б от ЗВ, респективно, по чл. 166, ал. 1 от ДОПК. Със същото ответникът не е уведомен, че срещу него започва такова производство, каквото изискване е заложено в чл. 26 от АПК. Правилно се приема, че уведомлението за започване на производство по установяване на публични държавни вземания и поканата за доброволно заплащане на дължими суми по такива не са два равнозначни акта и само първопосоченият има процесуалната стойност на полагащ началото на такова производство, ето защо с него не е започнало производството по установяване на публичните държавни вземания на ответника, респективно визираното с разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК спиране на давността не е настъпило. Обосновани са изводите, че в останалата част административният акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискванията за форма и мотиви, в съответствие с приложимите административнопроизводствени правила и материален закон. по тази причина решението и в тази част следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният адимнистративен съд