Решение № 16849 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8000/2019 г.

Решение № 16849 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8000/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от "Хета Асет Резолюшън Ауто България" ЕООД и от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 2244 от 29.03.2019 г. по адм. дело № 12532/2017 г. по описа на Административния съд – С.-град, поправено с решение № 4141 от 18.06.2019 г. по адм. дело № 12532/2017 г. по описа на Административния съд – С.-град. К. - "Хета Асет Резолюшън Ауто България" ЕООД обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-2210-805229-091-001/24.04.2017 г., в частта потвърдена и изменена с Решение № 1650/20.10.2017 г., издадено от и. д. Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С.. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Касаторът иска жалбата да бъде уважена и да му се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът - директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Станчева, изразява становище за неоснователност по касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касаторът - директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, в която е отменен РА. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради противоречието му със закона, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Хета Асет Резолюшън Ауто България" ЕООД е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба на "Хета Асет Резолюшън Ауто България" ЕООД и основателност на другата касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. С обжалваното решение Административен съд С.-град е отменил Ревизионен акт № Р-2210-805229-091-001/24.04.2017 г., в обжалваната част, потвърдена и изменена с Решение № 1650/20.10.2017 г., издадено от и. д. Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С., относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, издадени от "Алби транс" ЕООД, "Борко комерс" ЕООД, "Емавто Груп" ЕООД, "Лестранс" ЕООД, "Метал импорт" ЕООД, "Микробул" ЕООД и "Термо Инстал" ЕООД- в общ размер на 326 000 лв., ведно със съответните лихви, като е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА в останалата ? част относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, издадени от "Аветис" ООД, "Ауто Импорт Тет" ЕООД ""Ес Ем Ем" ЕООД, "Инс Деливъри" ЕООД и "Мобайл линк" ЕООД. Преди да разгледа жалбата по същество относно прилагането на материалния закон, настоящият състав на ВАС счита, че следва да бъде разгледано направеното възражение от процесуалния представител на "Хета Асет Резолюшън Ауто България" ЕООД за изтичане на 10-годишния давностен срок за погасяване на установените с обжалвания РА публични вземания по ЗДДС за 2008 г. съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. В тази правна норма е уреден институтът на погасителната давност, който е материалноправен, независимо че нормите се намират в процесуален закон. Поначало данъчните задължения стават изискуеми с настъпването на падежа за плащането им, а не с издаването на ревизионния акт за установяването им, който има само констативни функции по отношение на вече възникнало по силата на закона данъчно задължение. Ако е изтекъл давностният срок, то следва да се приеме, че се е погасило самото публично задължение, какъвто ясен смисъл има разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. В този случай съдът не е длъжен да изследва дали установените с ревизионния акт задължения са законосъобразни или не, тъй като и в двата случая ревизионния акт трябва да бъде отменен поради изтекла давност. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС в относимата редакция когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС в относимата редакция декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Предмет на ревизията са данъчни периоди м. 05, м. 06, м. 07 и м. 08. 2008 г. За тези данъчни периоди се подават декларации съответно до 14. 06, 14. 07, 14. 08 и 14.09.2008 г. В случая, началото на давностния срок е 01.01.2009 г., като към 01.01.2019 г. абсолютната давност за публичните вземания, установени в процесния ревизионен акт за 2008 г. е изтекла, което е самостоятелно основание да се приеме, че в тази му част РА следва да се отмени. Решението в частта в която е отхвърлена жалбата против РА е правилно, но подлежи на отмяна поради основателност на възражението за абсолютна погасителна давност, като вместо него следва да се постанови отмяна на РА в същата част. Във връзка с гореизложеното касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при ЦУ на НАП е неоснователна, като решението следва да се остави в сила в обжалваната от него част. Разноски: С оглед резултата по делото на "Хета Асет Резолюшън Ауто България" ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 1 700 лв. за платена държавна такса и в размер на 13 743, 78 лв. за адвокатско възнаграждение. Същото напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото. Искането за разноски за първоинстанционното производство е неоснователно, тъй като възражението за изтекла давност е направено с касационната жалба. Искането за разноски за изготвения отговор по касационната жалба също е неоснователно. На "Хета Асет Резолюшън Ауто България" ЕООД следва да се присъдят разноски общо в размер на 15 443, 78 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,