Решение № 182 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 139/2010 г.

Решение № 182 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 139/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван М. Недев Производството е касационно по жалба от подсъдимия Л. К. С. против въззивно решение № 5 от 9.II.2010 г. по внохд 818/2009 г. на АС-София с доводи за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Съображенията касаят обосноваността на съдебния акт - събраните по делото доказателства не потвърждават възприетите от предишните две инстанции фактически и правни изводи. Искането е деянието да се преквалифицира като по-леконаказуемо престъпление и наказанието намали до 3 години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В алтернатива жалбоподателят чрез защитника си иска наложеното наказание да се намали до 5 години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Във връзка с това аргументи и съображения не са наведени. Подсъдимият и защитата му поддържат жалбата. Прокурорът е на становище, че същата е неоснователна. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: Подсъдимият Л. К. С. е признат за виновен и осъден по чл. 354а, ал. 2, изр. I-во във вр. с ал. 1, изр. I-во, предл. IV-то, алт. I-ва и чл. 54 НК на 8 (осем) години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и глоба 30000 лв. за това, че на 10.III. 2009 г. в София, ул. "Персенк" № 52 без надлежно разрешително държал с цел разпространение голямо количество високорисково наркотично вещество - 69810 гр. а. на обща стойност 2094300 лв.; на основание чл. 68 НК е постановено да изтърпи условната присъда по нохд 3422/2004 г. на РС-София с наказание 3 (три) години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Същите оплаквания и по същите съображения са предмет на въззивната жалба - обсъдени са внимателно и в съответствие с чл. 339, ал. 2 НПК са посочени основанията, поради които не са възприети. Изводите не противоречат на правилата на формалната логика, направени са в резултат на внимателна преценка и анализ на всички доказателства по делото, на установената връзка между отделните фактически обстоятелства. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно - на инкриминираните дата и място подсъдимият С е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. I-во във вр. с ал. 1, изр. I-во, предл. IV-то, алт. I-ва НК. Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание - липсва очевидното несъответствие между извършеното от подсъдимия престъплението и наложеното му за това наказание. Съобразени са високата степен на обществена опасност на деянието - в конкретния случай добре организирана и координирана дейност с цел затрудняване разкриването й, която, наред и с предходни общественоопасни прояви, определя и личността на дееца като такава също с висока степен на обществена опасност, силно укоримите подбуди за извършване на престъплението, както и установения по делото превес на отегчаващите обстоятелства. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК съдът