Решение № 3806 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1520/2017 г.

Решение № 3806 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1520/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А., чрез процесуалния му представител адв. Попова, срещу решение № 633 от 14.11.2016 г., постановено по адм. дело № 249/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди. Излагат се доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният от него иск в претендирания размер. Ответникът, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Чолаков, в писмен отговор по касационната жалба взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд П. се е развило по исковата молба на Н. Н. А. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), гр. С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявил иск, с който претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на З. П., проявени в периода 2.02.2016 г. до 4.02.2016 г., със сума в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 2.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Искът се основава на неосигуряване на спални принадлежности - 2 броя чаршафи, калъфка за възглавница, одеяло и възглавница в посочения период, когато е бил в З. П. по чужда делегация. Вследствие на изложените обстоятелства ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в чувства на безсилие, безпомощност, незащитеност, притеснения, неудобства от душевен характер, негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт: гняв, неудобство, главоболие, потискане и неблагоприятно засягане на личността, нежелание за живот, чувство на срам и унижение, надхвърлящи неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на наказанието "лишаване от свобода". С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения от Азиз иск, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е установена една от кумулативно дадените от чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки по въведените от ищеца в исковата молба обстоятелства, а именно, твърдяното незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответника при изпълнение на вменените и от закона задължения. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая по делото не е установена една от законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за неимуществени вреди - незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора гр. П., изразяващо се в неосигуряване на спални принадлежности в периода предмет на исковата молба. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилност на решението, като постановено в нарушение на закона. Ищецът е постъпил в З. П. на 2.02.2016 г. и е заминал от там на 4.02.2016 г. в 8.30 ч. Правилно е прието с обжалваното решение, че не е налице соченото в исковата молба бездействие на администрацията на ответника в този период, изразяващо се в непредоставяне на посочените в исковата спални принадлежности. Лишеният от свобода има право на тях съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. В случая законовото задължение е изпълнено, на ищеца са предоставени дължимите му се спални принадлежности, но той по своя воля е отказал да ги приеме. При това положение ирелевантно за спора е дали е имал свои такива и от къде. Вмененото на администрацията задължение е изпълнено, като тя не може да принуди лишения от свобода да използва предоставяните от нея спални принадлежности. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че този факт е останал недоказан, тъй като справката, установяваща го, е оспорена, като верността на съдържанието и е останала недоказана. Отказът на ищеца да получи спални принадлежности се установява от представената от ответника, след оспорването на представената справка от З. П. докладна записка, изготвена към момента на пристигането на ищеца в същия затвор. Не може да се приеме твърдяното в касационната жалба, че изложените в исковата молба обстоятелства се доказват от показанията на разпитания по делото свидетел. Правилно същите не са кредитирани от първоинстанционния съд като недостоверни, тъй като свидетелят е бил настанен в друго помещение, за значително по-кратък период от време, от 2.02.2016 г. до 8.30 ч. на 3.02.2016 г., като излага подробно обстоятелства, които не биха могли да бъдат възприети лично и непосредствено от него, а и са в пряко противоречие със събраните по делото писмени доказателства. При неустановяване на посочения елемент от фактическия състав основаващ отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е отхвърлил предявения иск. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимите разпоредби на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. След като те не предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, то такова не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение