Решение № 5217 от 17.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на В. Дракалиев и С. Дракалиева от гр.Бургас, чрез адв. Великова, срещу решение 1530/21.12.2022 г., постановено по адм. дело 476/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът зам. кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящите касатори срещу заповед 3031/18.10.2021г. на зам.кмета по Строителство инвестиции и регионално развитие на Община Бургас, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж Преустройство- обединяване на СОС с идентификатор 07079.610.27.1.5 и СОС с идентификатор 07079.610.27.1.4 по КККР на гр.Бургас и изграждане на санитарно помещение баня и тоалетна, находящ се в жилищна сграда с идентификатор 07079.610.27.1, УПИ VІ-1451, кв.85 по плана на ЦГЧ, гр.Бургас. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган предвид заповед 2894/06.10.2021г. на кмета на Община Бургас за делегиране на правомощията за издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Установено е, че разпореденият за премахване строеж /преустройство/ е V категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.г от ЗУТ във вр. с чл.11 от Наредба 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Изложени са мотиви за спазена административна процедура и изискванията за мотивираност на заповедта, както и надлежното уведомяване на адресатите на заповедта за започналото административно производство, изготвения Констативен акт П-325/03.12.2019г. и издадената заповед за премахване на незаконния строеж по §4, ал.2 от ЗУТ. Прието е след анализ на събраните по делото доказателства, вкл. съдебно-техническата експертиза, че е извършено преустройство с обединяване на СОС с идентификатор 07079.610.27.1.5 и СОС с идентификатор 07079.610.27.1.4, като е премахната преградна стена между двата съседни самостоятелни обекта с различно предназначение, /жилище и друг самостоятелен обект/ и е изградено санитарно помещение , без изискуемите по чл.148, ал.1 във вр. с §5, т.38 от ЗУТ строителни книжа. Възражението, че описаното преустройство на санитарно помещение баня и тоалетна е неточно, тъй като експертизата установява, че е налично мокро помещение с мивка и монтирана пералня, е възприето като недостатъчно за да се приеме незаконосъобразност на оспорената заповед само на това основание, тъй като към констативния акт са приложени снимки и параметрите на помещението напълно съвпадат. Подробно е мотивиран и изводът, че не се касае за текущ ремонт, тъй като има новоизградени преградни зидове, монтирани врати и др. строително монтажни работи, непопадащи в изключителната хипотеза на чл. 151, ал. 1, т. 1 т. 12 от ЗУТ. Обосновано е и нарушение на забраната, визирана в чл. 40, ал. 2 ЗУТ и чл. 110, ал. 3 от Наредба 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони по отношение на санитарното помещение. Прието е, че процесния незаконен строеж /преустройство/ е извършен в периода 2013-2014г., поради което не са приложими предпоставките за търпимост по §16 и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт П-325/03.12.2019г. не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ изграждане на отвор с монтаж на врата за обединяване на два съседни обекта с различно предназначение /СОС с идентификатор 07079.610.27.1.5 и СОС с идентификатор 07079.610.27.1.4/ и изграждане на санитарно помещение баня и тоалетна, като преустройството е с описаните технически параметри в административното производство, потвърдени от вещото лице. Обстоятелството, че към момента на извършения оглед на място от вещото лице санитарното помещение се ползва за мокро помещение, а не за баня и тоалетна, не води до визиран в процесната заповед неясен предмет на премахване, тъй като няма разминаване в местонахождението и параметрите на помещението. Безспорно е и обстоятелството,че строежът е изграден в нарушение изискванията на чл.148,ал.1 във връзка с §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно е налице визираното в заповедта основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./ с оглед времевия период на изграждането му - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001г. по смисъла на ал.1, §127. Неоснователно е възражението по касационната жалба, че процесния незаконен строеж е изграден с две години преди установения от административния съд период на изграждане, а именно през 2011г., тъй като по изложените по-горе съображения, този момент на изграждане също не обосновава търпимост по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Ирелевантни се явяват доводите за незаконни преустройства в сградата от различни собственици на самостоятелни обекти, както и тези, че незаконния строеж е със статут на заварено положение, тъй като производството по чл.225а ЗУТ се развива самостоятелно и независимо за всеки отделен незаконен строеж, а законът не познава термина заварено положение. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,