Решение № 9640 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11496/2018 г.

Решение № 9640 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11496/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ръководителя на ТП на НОИ Разград срещу решение № 55 от 5.07.2018 г. на Административен съд Разград по адм. дело № 82/2018 г. С него се отменя решение № 1012-16-7/1 от 21.02.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ Разград, с което е потвърдено разпореждане № РЖ-5-16-003556064/21.12.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Разград. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Алекс ООД, чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Пред административния съд е образувано производство по жалба на представляващия Алекс ООД с адрес на управление в гр. Кубрат срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ, потвърждаващо разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ТП на НОИ Разград. С разпореждането дружеството е задължено да възстанови сумата от 1036. 09 лева, от които 1020. 00 лева главница и 16. 09 лева лихва, произтичаща от неправомерно изплатено обезщетение за отглеждане на малко дете на работничката М. Михайлова за месеците август, септември и октомври на 2017 г. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. От доказателствата по преписката е установено, че между Алекс ООД и М. Михайлова има сключен договор № 006 от 6.08.2015 г., считано от 10.08.2015 г. Със заповед от 15.08.2015 г. на основание чл. 160 КТ на работничката е разрешено ползването на неплатен отпуск в размер на 62 работни дни, считано от 17.08.2015 г. с краен срок, изтичащ на 11.11.2015 г. и тя е следвало да се яви на 12.11.2015 г. За периода от 12.11.2015 г. до 26.03.2016 г. в ТП на НОИ за Михайлова са представени болнични листове от 12.11.2015 г., до 27.12.2015 г. продължение на същия до 22.01.2016 г. и от 8.02.2016 г. до 25.03.2016 г. От 26.03.2016 г. до 25.12.2016 г. на лицето е изплатено обезщетение за бременност и раждане по чл. 50 КСО за отглеждане на малко дете. При проверката от ТП на НОИ е прието, ч за осигурителен стаж следва да се признае само неплатеният отпуск от 30 дни/от 17.08. до 29.09.2015 г./ и след тази дата лицето вече не е било осигурено, поради което не е имало право на изплатените обезщетения. Предмет на настоящата ревизия са разходите за обезщетения за периода 1.08.2017 г. - 1.11.2017 г. за отглеждане на малко дете. По установената фактическа обстановка не се спори, като съдът от правна страна е приел, че М. Михайлова има действащ трудов договор и е започнала трудовата си дейност в Алекс ООД гр. Кубрат на 10.08.2015 г., а считано от 17.08.2015 г. е ползвала неплатен отпуск за срок от 62 работни дни. С оглед на това осигуряването е възникнало на 10.08.2015 г. и е продължило и по време на неплатения отпуск за срок от 30 дни до 28.09.2015 г. и след тази дата до 11.11.2.2015 г. осигуряването е прекъснато съгласно чл. 10, ал. 2 КСО. На 12.11.2015 г. М. Михайлова е следвало да се яви на работа, но е представила болничен лист за временна неработоспособност и други последващи болнични листове и се е възползвала от правото си да поиска отпуск по чл. 163 и чл. 164 КТ, който й е разрешен от работодателя.. При тези данни е прието от съда, че е било преодоляно прекъсването на осигуряването от 29.09.2015 г. до 11.11.2015 г., но не е било прекратено и тя не е загубила качеството си на осигурено лице към 26.12.2016 г. - дата на която придобила правото на обезщетение за отглеждането на малко дете. При установеното от фактическа страна е изведен правен извод за основателност на жалбата и решението като незаконосъобразно е отменено. Решението е правилно. Видно от приложеното по делото решение № 5426 от 10.04.2019 г. на Върховен административен съд, шесто отделение по адм. дело № 11497/2018 г. със същите страни, предмет на спора е законосъобразността на решение на директора на ТП на НОИ Разград е законосъобразното получаване на обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 12.11.2015 г. до 26.12.2016. Актовете на директора на ТП на НОИ Разград са били отменени като е прието, че към датите на настъпване на осигурителните събития 12.11.2015 г., 26.12.2015 г. и 26.12.2016 г. М. Михайлова е била осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Прието е също така, че прекъсването на осигурителното отношение на 28.09.2015 г. е било възстановено на 12.11.2015 г., когато М. Михайлова е следвало да се яви на работа и когато е представила болничен лист, че не може да упражнява трудова дейност, с което се възстановяват осигурителните й права и статута на осигурено лице, независимо, че не е полагала труд. Предвид приетото за установено между страните с това решение административният орган следва да зачете разрешения спор, както и мотивите по тълкуването и прилагането на закона по отношение на спорните въпроси относно статута на М. Михайлова след изтичане на 30 дневни срок от разрешения неплатен отпуск, прекъсването на осигуряването и възстановяване на осигуряването. Тези факти са от съществено значение за правилното решаване на спора с последвалите парични обезщетения и материалните предпоставки за тях. Предвид изложеното, решението по настоящето дело за друг период на отпуснатите обезщетения следва да зачете тълкуването и прилагането на закона относно същите факти от значение за разрешаването на настоящия спор, с оглед еднаквото прилагане на закона по отношение на едни и същи страни по правоотношения с една и съща фактическа обстановка. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 780 лева за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение