Решение № 7356 от 21.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Коланев от [населено място], община Брацигово чрез адв. Д. Семерджиева против Решение 778 от 28.10.2021 г. по адм. дело 793/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира се и присъждане на направените разноски. Ответникът Постоянна комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество към ОС - Брацигово, представлявано от адв. И. Колчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: С Решение 778 от 28.10.2021 г. по адм. дело 793/2021 г., Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на Н. Коланев против Решение от 24.06.2021 г., взето с протокол 7/24.06.2021 г. на Постоянната комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество към ОС Брацигово и e присъдил разноски. Направил е извод, че е установен конфликт на интереси за това, че в качеството си на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.6 ал.1 т.32 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/ Коланев е сключил трудов договор в ЕТ Д.-98-Д. Коланева , за което е получавал трудово възнаграждение за периода от 2018 г. и 2019 г. Съдът е приел, че е доказано нарушение на разпоредбата на чл. 55, раздел 2 от глава Осма от закона /ЗПКОНПИ/, поради което издаденият административен акт е законосъобразен. Във връзка със сигнал с изх. ЦУ-01-6123/29.03.2021 г. на 24.06.2021 г. при редовно заседание на Постоянна комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество към общински съвет гр. Брацигово, при необходим кворум за вземане на решение е била извършена проверка дали има възникнал конфликт на интереси между Н. Коланев кмет на кметство [населено място] и Д. Коланева - негова съпруга и управител на фирма ЕТ Д.-98-Д. Коланева . При проверката е било установено, че вследствие на сключен трудов договор с ЕТ Н. Коланев, действащ кмет на [населено място], е бил назначен като лесовъд при търговеца и в рамките на две години от 2018 г. и 2019 г. е получавал трудово възнаграждение по сключения договор. Предвид данните за наличие на конфликт на интереси, с т. 6 от протокол 7/24.06.2021 г. е наложена глоба в размер на 5000,00 лева на Коланев. Недоволен от постановения акт, последният е обжалвал по законоустановения ред. С решението си Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел за установени кумулативните предпоставки от фактическия състав на конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ - конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Съдът е приел за установено наличието на всички елементи на фактическия състав на конфликта на интереси, по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Анализът на тази разпоредба води до извода, че конфликтът на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: 1/ лице, което заема висша публична длъжност по см. на чл. 6 от ЗПКОНПИ, в случая по § 2, ал.1, т. 5 от ДР на ЗПКОНПИ; 2/ частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53, във вр. с чл. 54 от ЗПКОНПИ и 3/ възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо висша публична длъжност, или на задължението му по служба. Разпоредбата на чл. 53 от ЗПКОНПИ определя, че частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Облагата, съобразно чл. 54 ЗПКОНПИ, представлява всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. За да изследва наличието на горните предпоставки за установяване възникването на конфликт на интереси, административният съд е следвало прецизно да изясни спора от фактическа страна като прецени и анализира относимите и годни доказателствени средства, въз основа на тях да изложи фактически констатации, на база на които пък /след правилно прилагане на материалноправната норма/ да изведе своите правни изводи. В нарушение на съдопроизводствените правила, при постановяване на обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд не е изяснил фактическата страна на спора и не е изложил конкретни съображения въз основа на кои относими, допустими и значими за правилното решаване на спора доказателства е приел осъществяването на фактическия състав на чл. 52 от ЗПКОНПИ. Решението на съда е необосновано. При липсата на установена фактическа обстановка и посочени фактически констатации необосновани са изводите на административния съд, че събраните по делото доказателства установяват наличието на предвидените в закона предпоставки за издаване на оспорения административен акт. От друга страна, в обжалвания съдебен акт не са изложени конкретни мотиви относно последната кумулативно изискуема предпоставка, предвидена в чл. 52 от ЗПКОНПИ. Наличието на това трето условие за установяване конфликт на интереси не е изследвано и в постановения съдебен акт не става ясно по какви причини решаващият съд е приел, че е налице възможност за влияние върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията на лицето по служба. Не е посочено какви конкретни факти са установени и не е изяснено как се създава тази възможност, какво влияние е възможно да бъде оказано, върху кои правомощия или задължения на лицето / визирани в чл.46 от ЗМСМА/ има опасност да бъде оказано влияние. С оглед гореизложеното, липсата на фактически констатации, на които да се базират изведените от съда правни изводи, от една страна, и липсата на мотиви за осъществяване на кумулативно изискуема законова предпоставка, от друга, препятстват извършването на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл.220 от АПК, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Безспорно непроведеното пълно и всеобхватно обсъждане на твърденията на страните, неизвършената преценка и анализ на доказателствата, попречили на правилното изясняване на фактическата и правна страна на спора, съставлява съществено процесуално нарушение. От една страна е нарушено правото на защита на страната, а от друга е препятствано осъществяването на касационната проверка на съдебния акт. Налице са основанията за отмяна на съдебното решение по чл.209, т.3, пр.2 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 АПК, и връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне от друг съдебен състав. При този изход на делото, настоящата съдебна инстанция не следва да присъжда разноски, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,