Решение № 4568 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2240/2008 г.

Решение № 4568 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2240/2008 г., IV о., докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Тодор Илиев Ячков от гр. Монтана, против решението от 15.11.2007 г., постановено от Административен съд - Монтана, III състав, по адм. д. № 228/2007 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в законния срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № 2091/26.05.2006 г. на Кмета на община Монтана, с която на ползувателя Тодор Илиев Ячков от гр. Монтана, е признато правото да придобие собственост по реда на § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху предоставен за ползване имот № 2856, находящ се в м. "Над Парта", землище на Монтана, с площ от 2209 кв. м и е възложено извършването на оценка на същия, като незаконосъобразна и е изпратил преписката на адм. орган за ново произнасяне. при спазване на законовите разпоредби и указанията на съда. За да постанови решението си съдът е приел следното: Производството е образувано по жалба от Маргарита Костова Михайлова от гр. София, една от наследниците на бившия собственик на имота - Гоца Георгиева Матеева, подадена в срок. Разгледана по същество е основателна. Оспорената заповед е издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ в м. "Над Парта", землище Монтана, одобрена със заповед на Областния управител. Административното производство по издаване на оспорваната заповед е инициирано с молба вх. № АБ-94-Т-299/03.07.1992 г. от Тодор Илиев Ячков за оценяване на ползваните от него 850 кв. м зем. земя в посочената местност. Съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК и е приел, че заповедта е незаконосъобразна, със следните мотиви: Комисията, назначена по § 62, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е нелегитимна, и не включва лица, отговарящи на изискванията на § 62, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Освен това, видно от Протокола на комисията, мотивировка на преценката на комисията не е правена, същата не е изпълнила нито едно от задълженията си, определени в посочената норма, а именно: не е дала становище относно наличието на основания за признаване правото на ползувателя за придобиване на собствеността, включително приложението на § 4а или § 4б от закона. Няма произнасяне на комисията по всяко едно от подадените заявления и мотиви, поради което и оспорената заповед на кмета е без мотиви. За да издаде оспорената заповед кметът на общината се е позовал на влязъл в сила ПНИ за съответната местност и протокол на комисията по § 62, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. На първо място следва да се отбележи, че заповедта по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е предхождаща ПНИ, одобряван от областния управител. На следващо място тя е и немотивирана, формално е признато правото, без да има каквито и да било доводи защо то се признава. Не на последно място в оспорената заповед не е конкретизирано правното основание, на което е признато правото на придобиване на собствеността-по реда на § 4а или на § 4б. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение, изразяващи се в следното: Неоснователно съдът е приел, че съставът на комисията, назначена по § 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не отговарял на изискванията на закона. Видно от приложения протокол на комисията, тя е в състав от 5 души специалисти. Напълно компетентно комисията е установила, че производството е започнало по молба под № АБ-94-Т-299/03.07.1992 г. с искането му за оценка, както и това, че имотът му е предоставен с решение № 73/26.05.1981 г. на ИК на ОНС и ПМС № 11 за ползване. Приложен е и оценителен протокол от 1992 г. на комисията, която съгласно заповед № 2167/02.11.1992 г. на Кмета на община Монтана е извършил оценката. Този протокол му е връчен на него, въпреки че съдът в мотивите си на 2-ра страница приема, че нямало данни да е връчен. Ползването на имота е съгласно удостоверение № 437/16.02.1982 г. и това е единствената зем. земя, която ползва. На основание на всичко това кметът е издал заповед № 2091/26.05.2006 г. и му е признал правото да придобие собствеността върху имота. Няма допуснати съществени нарушения при издаването на заповедта, поради решението на съда е необосновано. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на заповедта. След подаването на касационната жалба касаторът Тодор Илиев Ячков е починал и с определение от 14.05.2008 г. на негово място като страни в процеса са конституирани наследниците му: Камелия Владимирова Ячкова, Илиян Тодоров Ячков и Владимир Тодоров Ячков. Ответниците и заинтересованите страни, редовно призовани, не са се явили, не са изпратили представител и не са взели становище по касационната жалба. По делото е постъпила молба от Илиян Тодоров Ячков, в която се иска прекратяване на производството по делото, но същата не е подписана и няма данни посоченият подател да е пълномощник на останалите, поради което с определение от 15.04.2009 г. съдът е разпоредил изпращане на препис от протокола на наследниците и им е дадена възможност с писмена молба да заявят дали поддържат жалбата, респективно-дали я оттеглят. Отговор не е постъпил от наследниците, поради което производството продължава с участието на правоприемниците като жалбоподатели, на основание чл. 227 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Като краен резултат решението е правилно. Обосновано съдът е приел, че решението на комисията е немотивирано, както и последвалата заповед на кмета на общината. С нея на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е признато правото на ползувателя да придобие собствеността по реда на § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, без да е посочено коя от тези разпоредби е приета за приложима. Този размер е различен при приложението на § 4а или § 4б - в първия случай се признава правото на придобиване на собствеността до 600 кв. м, а във втория - до 1000 кв. м, но не повече от предоставеното с правото на ползване/в конкретния случай 850 кв. м/. В процесната заповед е признато правото за придобиване на собствеността на имот по кад. план на м."Над Парта", землището на Монтана, с площ от 2209 кв. м. Освен това при издаването на оспорената заповед кметът на общината не е изяснил всички релевантни обстоятелства, в противоречие с разпоредбите на чл. 35 от АПК. Правилно съдът е приел и че кметът на общината неправилно се е позовал на влязъл в сила ПНИ при издаването на заповедта по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, тъй като тази заповед би следвало да е предхождаща ПНИ. Влезлият в сила ПНИ би могъл да бъде посочван като основание за издаване на заповедта по § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или на заповедта по чл. 28а от ППЗСПЗЗ, но не и на тази по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Освен това кметът не е преценил изобщо намиращият се в адм. преписка оценителен протокол по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за 600 кв. м от имота, по подаденото заявление на Тодор Илиев Ячков от 1992 г. При положение, че е налице произнасяне по искането, което съгласно приложимата към този момент нормативна разпоредба се е извършвало с този протокол и при признанието в касационната жалба на жалбоподателят Ячков, че този протокол му е бил връчен, то повторно произнасяне по искането с процесната заповед е недопустимо. В този протокол е посочено, че е изградена сграда и е оценена земя в размер на 600 кв. м. Съобразно нормативната уредба и практиката на ВАС по този въпрос, произнасяне по направено искане от 1992 г. със заповед по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е допустимо само ако оценителния протокол по § 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ в приложимата редакцията към момента на издаването му/, не е бил връчен на страната . Ако същият е бил връчен на страната/за което има изрично направено признание в касационната жалба от жалбоподателя/, той е бил длъжен да заплати определената с него оценка в сроковете, посочени в закона и неизвършването на това плащане преклудира правото на придобиване на собствеността от ползувателя върху зем. земя, собствеността се възстановява на бившите собственици, които следва да извършат плащането на сградата, съгласно § 4а, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ако протоколът е бил връчен и е извършено плащане по оценителния протокол в сроковете по § 4а от ползувателя, производството е приключило и не е необходимо, нито допустимо, повторно произнасяне. По изложените съображения оспорената заповед законосъобразно е била отменена от съда и върната на кмета за ново произнасяне. При новото произнасяне адм. орган следва да прецени допустимостта на производството и съобразно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,