Решение № 1329 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9037/2018 г.

Решение № 1329 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9037/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ангелова, чрез адв. Х. Христов, от [населено място] против Решение № 111 от 23.05.2018 г. по адм. д. № 99/2018 г. на Административен съд- гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 18-0804-000265 от 28.02.2018 г. на началника на сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР- Сливен за прилагане на принудителна административна мярка по отношение на А. Ангелова "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни", както и отнемането на 2 бр. регистрационни табели и СРМПС № 003131694. В касационната жалба се твърди, че решението на административния съд е неправилно, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за издаването на заповедта, съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Касаторката твърди, че водачът на автомобила е бил Д. Вълчев, с когото тя живее на съпружески начала, за когото не са налице предпоставките на посочената норма. Изтъква обстоятелството, че същият е придобил правоспособност и е притежавал такава към процесната дата- 28.02.2018 г., тъй като на 26.02.2018 г. е подал всички документи, изискващи се по чл. 151, ал. 2 от ЗДвП, но все още не е имал издаден документ- свидетелство за правоуправление, като вина за това имат органите на пътната полиция. Молбата към съда е да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанционното решение и съответно обжалваната ЗППАМ, като се претендират и разноски. Ответникът- началник на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР- Сливен, при редовно призоваване, не се явява и не се представлява. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежен адресат, срещу подлежащ на касационно обжалване административен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата, съдът е изложил съображения, че оспорената заповед съответства на материалния закон и на целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- прекратяване регистрацията на ППС на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за правоуправление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК- за срок от шест месеца до една година. Като е наложил ПАМ, административният орган правилно е приложил материалния закон, с цел превенция за неизвършване на други нарушения по ЗДвП, при което заповедта му, като правилна и законосъобразна, следва да бъде потвърдена. Решението е правилно. За да изведе правен извод за законосъобразност на оспорваната заповед, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че на 28.02.2018 г. на лицето Д. Вълчев е съставен от служител на ОД на МВР – Сливен, АУАН Серия Д, бл. № 548655, връчен му на същата дата, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, за това че на 28.02.2018 г. около 08, 50 ч., в гр. Сливен, кв. "Република" на ул. "Халката" - до бл. № 35, е управлявал лек автомобил "Мерцедес" с Рег. [рег. номер на МПС], като при извършената проверка е установено, че водачът не притежава СУМПС. На същата дата, от началника на Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР- Сливен, е издадена оспорената Заповед № 18-0804-000265, с която собственичката на автомобила А. Ангелова е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни, като са отнети 2 броя рег. табели и СРМПС №[номер]. В мотивите на заповедта е посочено, че тя, в качеството си на собственик на л. а. "Мерцедес", е допуснала и предоставила управлението му на Д. Вълчев, който е неправоспособен /не притежава СУМПС/. Както е посочил съдът, правното основание за прилагане на принудителната административна мярка е разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, съгласно която административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Възражението на касатора относно обстоятелството, че издаването на СУМПС е "закъсняло" с оглед придобитата правоспособност за управление на МПС и подаването на заявление два дни преди установяване на нарушението, е неоснователно. Съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 50 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. Същото е и идентификационен документ за самоличност на българските граждани на територията на Република България. Предвид легалната дефиниция, дадена чл. 3, ал. 3 и чл. 50 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща всички доказателствена сила установява релевантния факт - правоспособността на притежаващия го да управлява съответното моторно превозно средство. По делото не се спори, че СУМПС на водача е издаден на 15.03.2018 г., на също така на се и спори, че към процесната дата, Д. Вълчев не е притежавал валиден СУМПС, т. е. осъществен е съставът на извършеното нарушение по чл. 150 ЗДвП, като е налице годно правно основание за налагане на ПАМ. Фактът, че впоследствие е издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство не санира по никакъв начин извършеното нарушение. Основание за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е "непритежаването" от страна на собственика и водач на моторното превозно средство на СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС, към момента на проверката, което в случая е безспорно установено. Принудителната административна мярка е с преустановителен и превантивен характер. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. ПАМ е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, конкретната ПАМ се прилага с определен срок. Продължителността на срока на мярката е определена от органа съобразно степента на обществена опасност на деянието и в рамките на закона. В случая, срокът от 190 дни е малко над средния, предвиден в закона, но той е оправдан с оглед предоставянето на управлението на моторното превозно средство на лице, возещо малолетно дете и дългият период от издържания практически изпит до подаване на заявлението за издаване на СУМПС, за който се предполага, че е възможно той да е извършвал същите по вид нарушения. Отхвърляйки оспорения акт, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. С оглед изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение