Решение № 9155 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15658/2010 г.

Решение № 9155 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15658/2010 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Варна Стройинвест" ЕООД, гр. Варна, срещу решение № 2155 от 16.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1130/2009 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 030802519/02.02.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с решение № 131/30.03.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС (отм.) в общ размер от 60 955.72 лв. и лихви от 37 415.90 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Наред с това се твърди, че постановеното решение е в противоречие и с възприетия от ЕСПЧ стандарт, обективиран в решението по делото "Булвес" АД срещу България. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, не е взел становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а по съществото й взе предвид следното: Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът се е произнесъл по законосъобразността на оспорения административен акт без данъчната преписка да е приложена по делото в нейната цялост. Липсват страници от 1229 до 1360 от същата. В нарушение на чл. 152, ал. 4 от АПК съдът не е изискал административната преписка в нейната цялост. От тук следва, че изводите на съда за съответствие на ревизионния акт с материалноправните норми на ЗДДС (отм.) са необосновани и незаконосъобразни. Съдът не е могъл да извърши проверка на ревизионния акт, без да установи какви са били фактическите основания за издаването му в тяхната цялост. Посоченото нарушение препятства настоящата инстанция да провери правилността на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе, след като изиска данъчната преписка в нейната цялост. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,