Решение № 15279 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10914/2012 г.

Решение № 15279 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10914/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от Христо Илиев Христов от гр. Варна и чрез процесуалния му представител адв. Николаева, за отмяна на влязлото в сила решение № 5674 от 20.04.2012 г., постановено по адм. дело № 14646/2011 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. В молбата се твърди, че е налице ново обстоятелство, изразяващо се в образувано пред Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд Тълкувателно дело № 3/2011 г. по искане на омбудсмана на Република България за произнасяне с тълкувателно решение по въпроса: "Прилага ли се административното производство по чл. 34 ЗСПЗЗ за имотите възстановени по реда на ЗСПЗЗ, които се намират в урбанизирана територия (населени места и селищни образувания) и не представляват земеделски земи, или е приложимо само в случаите, когато възстановените по реда на ЗСПЗЗ представляват земеделски земи по смисъла на чл. 2 от закона?". Твърди се, че решението по тълкувателното дело касае предмета на спора в съдебното решение, чиято отмяна се иска и при наличната противоречива практика е налице вероятност за различно третиране на аналогични казуси. Претендира се отмяна на решението, връщане на делото за ново разглеждане с указание производството да бъде спряно до влизане в сила на решението по Тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСК на ВАС. Ответникът - кмет на община Варна не ангажира становище. Заинтересованите страни Радка Маринова Душева, Иванка Янева Стоянова, Марийка Янева Тодорова, Янко Янев Апостолов, Донка Вангелова Дичева, Фотина Стоянова Панайотова, Димитричка Петкова Тодорова, Марин Димитров Георгиев, Стефан Маринов Димитров, Николинка Великова Андреева, Валентин Андреев Вангелов и Женя Андреева Романова, не ангажират становище по молбата. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Молбата е подадена от надлежна страна - участник в производството по цитираното дело, решението по което се иска да бъде отменено, като същото е влязло в сила и е неблагоприятно за нея, както и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. От данните по делото се установява, че с решение № 5674 от 20.04.2012 г., постановено по адм. дело № 14646/2011 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение № 1168 от 16.05.2011 г. по адм. д. № 331/2010 г. на Административен съд - Варна, XXXIV състав, с което е отхвърлена жалбата на Христо Илиев Христов против заповед № 4137/19.12.2009 г. на кмета на Община Варна, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е наредено изземване на имот - земеделска земя, поземлен имот № 4075, с площ от 1308 кв. м, находящ се в с. о. "Горна Трака", з-ще Виница, Община Варна, представляващ част от ПИ № 1007 по Помощния план на местността. Решението е влязло в сила на 20.04.2012 г., искането за отмяна е подадено на 19.06.2012 г. и в него се твърди, че основанието заради което се иска отмяна е узнато от молителя на 03.04.2012 г. чрез процесуалния му представител. Претендирана отмяна е с правно основание по чл. 239, т. 1 от АПК, което предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Хипотезисът включва непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В настоящия случай, соченото като ново обстоятелство - образувано и неприключило производство по чл. 124 и сл. от ЗСВ по приемане на тълкувателно решение на ОСК на ВАС не може да се квалифицира като нови обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Висящността на производството, поставения в него въпрос и становищата на страните по него не обуславят визираните в искането основания за отмяна, тъй като дори и да бъде постановено тълкувателно решение, то ще има действие занапред при решаване на бъдещи спорове. Законоворегламентираната функция на тези решения е да уеднакви противоречивата съдебна практика, а не да пререшава (включително и чрез извънредните способи, в частност чл. 239, т. 1 АПК) вече приключили с влязло в сила решение съдебни спорове. С оглед изложеното Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяната на влязлото в сила решение № 5674 от 20.04.2012 г., постановено по адм. дело № 14646/2011 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, поради което молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия,