Решение № 12198 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14328/2012 г.

Решение № 12198 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14328/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Живко Ангелов Желев от гр. Стара Загора, против Решение № 165/19.10.2012 г., постановено по а. д. № 155/2012 г. по описа на Административен съд Стара Загора (АССтЗ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АССтЗ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Желев против Заповед рег. № 118/23.04.2012 г. на началника на 02 Районно управление "Полиция", Стара Загора (РУП) с която, на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 и чл. 228, т. 4 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 12 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), му е било наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 9 месеца. Недоволен от решението, Желев го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита, че то е неправилно. Излага касационни доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяване на друго решение, по съществото на спора, с което да се обяви обжалваната заповед на началника на 02 РУП за незаконосъобразна. Ответната страна - началникът на 02 РУП, не взема становище по жалбата. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе фактическата обстановка, приета за установена от АССтЗ. Спорният момент се явява единствено този, имал ли е право дисциплинарно наказващият орган, при наличието на образувано и водено против Желев досъдебно производство, да установява извършването на дисциплинарно нарушение и едва тогава да налага или не дисциплинарно наказание. Според касатора, съдът е бил длъжен да изчака произнасянето на наказателния съд по въпроса дали едно деяние е престъпление или не и дали това престъпление е доказано. При правилно установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно е, че със Заповед р. № 118/23.04.2012 г. на началника на 02 РУП, на касатора е било наложено посоченото дисциплинарно наказание. Заповедта е била обжалвана и по жалбата е било образувано а. д. № 155/2012 г. по описа на АССтЗ. С обжалваното решение жалбата на Желев против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е отхвърлена като неоснователна. Доводът за необоснованост на решението на съда е деклариран, но необоснован. Желев не сочи кои фактически изводи на кое точно доказателство по делото противоречат. Тази липса на конкретност не позволява на ВАС да провери така изложения касационен довод и да се произнесе по него. Доводът за допуснати нарушения на материалния закон от страна на АССтЗ е развит в насока за "прибързаност" на произнасянето на началника на 02 РУП при наличието на предварително производство за същия случай против Желев. Така извършеното нарушение не е било санкционирано от АССтЗ, поради което и обжалваното решение се явява постановено в нарушение на материалния закон. Този довод също е неоснователен. На първо място следва да се посочи, че от доказателствата по делото не може да се направи извод за налично предварително производство, образувано против Желев за случая, станал на 12.03.2012 г. в гр. Стара Загора между него и пострадалия Качоров. От приложеното на л. 80 от а. д. 155/2012 г. Удостоверение № 4002/05.09.2012 г. на Районна прокуратура Стара Загора (РПрСтЗ) става ясно единствено това, че към датата на издаване на удостоверението, по пр. преписка 1539/2012 г. на същата прокуратура, има неприключило наказателно производство, водено срещу касатора. Видно от Писмо изх. № 1539/10.09.2012 г. (л. 81) на РПрСтЗ до процесуалния представител на Желев, последният е уведомен, че срещу касатора, по ДП № 57-с/2012 г. по описа на ОСлО при ОП - Стара Загора, на 07.08.2012 г. има повдигнато обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК. Т. е. данни, от които да се направи извод, че между повдигнатото против Желев обвинение за престъпление от общ характер и това, за което той е наказан по дисциплинарен ред липсват. Вън от изложеното, видно от първоначалната жалба на Желев против заповедта, в нея липсва довод за преждевременно налагане на дисциплинарно наказание предвид образувано против него предварително производство в РПрСтЗ. Такъв довод не е правен и по време на устните пледоарии по делото, поради което и предвид разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР, такъв не е обсъждан от АССтЗ. Основна причина, поради която доводът е неоснователен, е текстът на посочения чл. 224, ал. 3 от ЗМВР. Съгласно същия, дисциплинарната отговорност е отделна и независима от другите възможни отговорности, до които може да доведе деянието на служителя. Съществено за случая е да се установи дали служителят действително е извършил виновно вменените му деяния, което в случая е извършено от АССтЗ. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС