Решение № 8017 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15469/2008 г.

Решение № 8017 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15469/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Росица Денкова Великова, действаща като ЕТ "Росица Денкова - Роси 93", гр. Левски, обл. Плевен, против решение № 480 от 3.10.2008 г. по адм. дело № 123 по описа за 2008 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 2 от 16.01.2008 г. на Директора на РУСО - Плевен. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 4 , чл. 40, ал. 1 и чл. 110, ал. 1 от КСО. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Плевен, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Плевен е решение № 2 от 16.01.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 876 от 20.12.2007 г., издадено от Началника на отдел "КПК" на основание чл. 110, ал. 3 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 01/21.11.2007 г., с което ЕТ "Росица Денкова - Роси 93", гр. Левски, е задължена да внесе сумата 2938.10 лв. (1916.75 лв. главница и 1021.35 лв. лихва), произхождаща от неправилно извършени осигурителни разходи за сметка на държавното обществено осигуряване за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност на лицето Иван Андреев Великов през периода 10.03.2004 г. - 4.08.2006 г. С постановеното решение Административен съд - Плевен е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорените административни актове при спазване на административнопроцесуалните правила и при наличие на материалноправното основание по чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Съдът законосъобразно е приел, че едноличният търговец е изплатил парични обезщетения за временна неработоспособност на лицето Иван Андреев Великов (съпруг) в нарушение на изискването по чл. 40, ал. 1 от КСО за съществуващо осигурително правоотношение. Изводът за извършване на осигурителни разходи в полза на неосигурено лице се основава на извършената съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено противоречие между вписаните обстоятелства в нерегистрирания трудов договор от 1.07.2003 г. и в трудовата книжка на лицето, както и липса на данни по разплащателните ведомости за изплащани трудови възнаграждения. Развитите в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 40, ал. 1 във вр. с чл. 4 от КСО са неоснователни. Неправилно е застъпеното становище, съгласно което за възникване на осигурително правоотношение е достатъчно да бъдат внесени осигурителни вноски за съответния осигурен риск. Осигурителните вноски в полза на държавното обществено осигуряване са дължими и подлежат на внасяне само при наличие на правно основание за осигуряване на съответното лице. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила към 10.03.2004 г.) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия. По делото не са представени доказателства, че към момента на възникване на осигурения риск "временна неработоспособност" през м. декември 2003 г. съпругът на едноличния търговец е работил в предприятието на длъжността "работник кланица", посочена в трудовия договор от 1.07.2003 г. или на длъжността "зам. ръководител", посочена в трудовата книжка. Не са представени и доказателства за изплащане на трудови възнаграждения, а по силата на чл. 7, ал. 1 и 2 от КСО (редакции - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) внасянето на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се извършва едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него. При липса на данни за упражнявана от лицето Иван Андреев Великов трудова дейност към датата на възникване на риска и за получаване на трудови възнаграждения, не е налице осигурително правоотношение с ДОО. С изплащането на парични обезщетения за временна неработоспособност на лице, което няма качеството на "осигурено" по смисъла на чл. 4 във вр. с 10 от КСО, ревизираният осигурител е извършил неправомерни осигурителни разходи за сметка на държавното обществено осигуряване. На основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО той дължи възстановяване на причинените от него щети на държавното обществено осигуряване, произхождащи от неправилно извършените осигурителни разходи. Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законо- съобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Плевен е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При извършената служебна проверка се установи, че жалбоподателят не е внесъл държавна такса в размер съобразно т. 2б, б. "б" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Поради това с настоящето решение следва да бъде задължен да внесе ДТ за първоинстанционното производство в размер на 50 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,