Решение № 3186 от 15.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10132/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Пловдив при Агенция Митници, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Симеонова, против Решение 227 от 29.06.2023 г., постановено по дело 191 по описа за 2023г. на Административен съд Стара Загора, с което е отменено Решение РТД-3000501/06.03.2023г./32-85113 от 06.03.2023г. , издадено от Директора на ТД Митница Пловдив. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост - oтменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че административният орган правилно е приложил материалния закон, и обосновано спрямо събраните по делото доказателства, съставляващи всички те годен доказателствен материал, е установил действително платената цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, съобразно която е определил и митническата облагаема стойност на стоката на основание чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., съответно произтичащите от това задължения за мито, ДДС и лихви за забава. Претендира за отмяна на съдебния акт и за отхвърляне на жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна адвокатски хонорар. Ответникът по касационната жалба Т. Костадинова, действаща чрез процесуалния си представител адв. Горанов, в становище по касационната жалба, писмени бележки и становище по съществото на спора оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд- Стара Загора е било Решение РТД-3000501/06.03.2023/32-85113 от 06.03.2023г. на Директора на ТД Митница Пловдив, с което е определена нова митническа стойност и данъчна облагаема стойност на стока по (МД) с MRH 20BG003009058337R8 от 26.02.2020г. пътнически употребяван автомобил 1 бр. /катастрофирал/ марка Тойота, модел Такома и са установени публични задължения за довнасяне за вносно мито в размер на 1557,28лева и ДДС в размер на 3426,02,31 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59 ал. 2 от ЗДДС. Според фактическите установявания на 26.02.2020г. в МБ Радиново била приета митническа декларация (МД) с MRN 20BG003009058337R8, в която вносителят Т. Костадинова, ЕОРИ BGB200205ZААAIТ06, е декларирала за режим допускане за свободно обръщение стоката. В митническата декларация били декларирани като държава на изпращане САЩ, износител Р. Георгиев, Джърси сити, морски транспорт и митническа стойност като договорна стойност на стоката 10 912,46лв. Приложени са договор/разписка за продажба на МПС от 21.11.2019г. относно автомобила повреден, без гаранция, за продажбата му на цена от 5450 щ. долара от износителя Р. Георгиев на вносителя Т. Костадинова. По отношение правилността на операциите по допускането за свободно обращение на автомобили с държава на изпращане САЩ и Канада за периода 01.06.2019 г. 24.06.2021 г. и идентифициран риск от деклариране на занижена митническа стойност, с писмо рег. 32-250714/04.08.2021г. до заместник-директора на Агенция Митници са изпратени МД и документи, придружаващи стоките за проверка по линия на международно сътрудничество на 162 бр. автомобили. Извършен е последващ контрол по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ и на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на МД като при съпоставка между декларираната фактурна стойност на автомобила по горецитираната декларация и стойността на същия автомобил, декларирана за износ в EEI /Electronic Export information/ от системата на американската /САЩ/ служба Митници и гранична охрана е констатирано, че декларираната стойност при износа е 15015 щ долара и е по-голяма от декларираната стойност при вноса в РБ 5450 щ. долара. Предвид възникнало съмнение относно декларираната митническа стойност е изпратено уведомление до вносителя и са изискани от него допълнителни данни относно договорната стойност на автомобила от вносителя. Представят се становище и снимки на автомобила и копие на договора за покупко-продажба. С оспорения административен акт е прието наличието на основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. Прието, че представените документи не водят до отпадане на съмненията относно декларираната съгласно чл.70, пар.1 Регламент /ЕС/ 952/2013 митническа стойност. След като правят анализ последователно на методите по чл.74,пар.2, букви а, б в и г от Регламент /ЕС/ 052/2013, митническите органи ги приемат за неприложими и определят митническата стойност на внесената стока въз основа на метода, посочен в чл.74, пар.3 Регламент /ЕС/ 952/2013г. на база износната стойност на автомобила, получена по линия на международното сътрудничество с митническите власти на САЩ. В съдебното производство са приобщени доказателствата, събрани в хода на осъществения последващ контрол, вкл. и МД, ведно с придружаващите я документи по вноса. Въз основа на съвкупния анализ на така събрания доказателствен материал, съдът след като е сторил анализ на приложимото право, е приел че в тежест на митническите органи е да докажат твърдяните основателни съмнения, че декларираната МОС не съответства на реално заплатената или подлежаща на плащане цена на стоката, с която доказателствена тежест е прието, че същите не са се справили. Приел е също за неправилни формираните изводи за неприложимост на вторичните методи за определяне на МОС. Относно позоваването на чл.74,пар.3 Регламент /ЕС/ 952/2013 във вр. с чл.140 във вр. с чл.144 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, съдът е приел, че неправилно е приложен материалният закон, тъй като е нарушена въведената в разпоредбата на чл.144, пар.2 от Регламента за изпълнение забрана за използване при определяне на МОС на система, при която се използва по-високата от две възможни стойности, както и произволно определени или фиктивни стойности, освен това е нарушено и изискването за използване на налични данни на митническата територия на Съюза. Касационният съд намира изводите на АС Стара Загора за обосновани на фактите и обстоятелствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Митническата облагаема стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 или МКС). Съгласно чл.70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Правилно е отчетено от първостепенния съд, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 като разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година (или само Регламента за изпълнение) дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446). Именно към установяването на тези релевантни факти е била насочена и дейността на първостепенния съд, правилността и обосноваността на които изводи е и предмет на настоящия касационен контрол. Правилно е прието, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от решението на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). Настоящият касационен състав преценява като неправилен извода на административния съд за липсата на доказателства за основателност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност по разглежданите МД не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Информацията, предоставена от Дирекция Митническо разузнаване и разследване при Министерство на вътрешната сигурност на САЩ е за декларирана в съответната износна МД цена за съответния автомобил, всяка една от които значително надвишава цената, посочена в съответната приложена от вносителя към всяка една МД за внос фактура, както това е анализирано и от първостепенния съд, чиито фактически установявания на практика в тази им част следва тези на митническия орган. Информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г. Според чл. 5, § 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, § 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. Цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно, като действително платена или подлежаща на плащане цена по смисъла на чл. 70 от МКС, но обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 от МКС. Следва да се споделят оплакванията в касационната жалба, че необосновано и неправилно, първостепенният съд е приел, че митническите органи не са обосновали, а и доказали, основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Първоинстанционният съд правилно е приел, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74 от него, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). Митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35) и са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Митническите органи на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, могат и са длъжни да използват сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, но в зависимост от обстоятелството дали са в състояние да установят митническата стойност въз основа на данните, с които разполагат от своята национална система, (виж т. 39 и т. 42 от цитираното по-горе решение по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Митническите органи също трябва да изложат фактически и правни аргументи за причините за неприлагане или прилагане от тях на методите за определяне на митническата стойност (виж в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). По втория формулиран като спорен въпрос между страните в процеса, следва да се споделят доводите на касатора за необоснованост на изводите на първостепенния съд. Ясна и точна е мотивировката в оспореното Решение, че всеки един от методите по чл. 74, § 2, б. а и б.б от МКС е изключен на база проверка в МИС3А, при което е установена невъзможност, по начина, по който се извършва описание на стоките в МД по вноса, в съвкупност с конкретните идентифициращи процесните автомобили белези (по специално установените повреди по същите), да бъдат установени данни за осъществен внос на идентични, съответно сходни стоки, по смисъла на легалните определения, дадени в чл. 1, § 1, съответно т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, за да се стигне до правилното прилагане на посочените методите така както е разписана в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Съответно приложението на чл. 74, § 2, б. в и б.г от МКС са изключени също с твърдения, че митническите органи на практика не разполагат и не могат да набавят необходимата им за тяхното приложение информация, вкл. и на ниво ЕС. В процесния акт, от страна на административния орган са изложени твърдения за отрицателни факти, поради което и не може да се приеме, че в негова доказателствена тежест е да ги установи. Напротив, адресатът на акта, в качеството му на лице, което черпи благоприятни за себе си правни последици от твърдяния от него положителен факт от обективната действителност, по правилото както на чл. 170 от АПК, така и на общото такова на чл. 154 от ГПК, е следвало да докаже, че във въпросната национална база данни е налична информация, коята да позволи да бъде приложен някой от методите по чл. 74, § 2 от МКС. Следва да се отбележи, че по делото не се е поддържало твърдение, че митническият орган не е извършил необходимата проверка и анализ на данните, за да е било необходимо доказването на този именно факт от негова страна. На следващо място обаче, не могат да бъдат споделени доводите на касатора относно неправилното приложени на метода по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и относимата към прилагането им практика на СЕС. Според чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен Резервен метод, при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В случая е приложен методът по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение. В изпълнение на задължението за мотивираност на административния акт издателят на оспорения акт излага съображения, че митническата стойност следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, на база данните, получени по надлежния ред от американските митнически власти и като краен резултат МОС е определена в размера на посочената продажна стойност в износната декларация. Или по начина по-който е определена всяка една от коментираните МОС, всъщност се достига до извода, че митническият орган е приложил не методът по чл. 74, § 3 от МКС, а основният такъв по чл. 70 от Кодекса, но след като вече е отрекъл възможността за неговото прилагане. Следва да се отбележи, че вече бе отхвърлена тезата на касатора, че е доказал посочените в износните декларации стойността да са именно договорните стойности за целите на вноса на спорните автомобили, по смисъла на чл. 70 от МКС, при липсата на каквито и да било други събрани доказателства относно това. Както е приемано в съдебната практика касае се за данни, декларирани от декларатор в подадената от него декларация, която в тази си част не представлява официален, а частен документ, и при липсата на предоставен по линията на осъщественото международно сътрудничество било то други подкрепящи декларирането доказателства, било то официален документ, който да удостоверява извършени пред него и от него действия, имащ обвързваща съда доказателствена сила по отношение на удостоверените факти и обстоятелства, няма как да се приеме за доказана тезата на митническия орган (в този смисъл например Решение 2447 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. 5885/2014 г., I о., Решение 4371 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. 8563/2014 г., I о., Решение 1883 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. 14760/2014 г., VIII о. и др.). Отделно от това макар и да се е позовал на разрешението, дадено с Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55, то не може да се приеме тезата, че посочените в експортните декларации продажни стойности, всъщност биха могли да бъдат приравнени на налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че както е разяснено в същото Решение на СЕС, Митническият кодекс на Общността се основава на система на деклариране, за да се ограничат, доколкото е възможно, митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреди на бюджета на Съюза (решение от 9 юли 2020 г., Unipack, C-391/19, EU:C:2020:547, т. 22), и че митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 от МКО, на която съответства чл. 74, § 3 от МКС, както бе разяснено по-горе бел.моя), трябва в максимално възможната степен да се основава на по-рано определяни митнически стойности, в който смисъл методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 29 30, параграф 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на член 31, параграф 2 от посочения кодекс. Аналогично и сега действащият Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изисква на първо място При определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности (§ 1), и едва когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, да се използват други подходящи методи (§ 2), при съблюдаване и дефинираните пак там ограничения. Достига се до извода, че във всички случаи, и при определянето на МОС по т.нар. резервен метод по чл. 74, § 3 от МКС, остойностяването преди всичко следва да се основава на по-рано определени митнически стойности при внос на стоки на територията на ЕС, вкл. РБ, каквито не са използваните данни от износните декларации на трети за ЕС страни. В случаи като процесния, в които с оглед специфични характеристики на декларираните стоки (например повредите на леките автомобили), логично е да се приеме за доказано, че е невъзможно да се открие в митническата система по вноса информация за внос на идентични и/или сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, но не може да се приеме, че липсват каквито и да било данни за внос на стоки със сходни параметри (марка, модел, мощност, година на производство, страна на произход, страна на вноса и прочие, вкл. употребяван, катастрофирал, с повреди и това личи от изложеното в оспореното Решение относно извършен последващ контрол), които да бъдат използвани за нуждите на прилагане на метода по чл. 74, § 3 от МКС, при съблюдаване правилото за разумна гъвкавост (коригиране на стойността съобразно установените различия в състоянието и/или характеристиките на стоките). Няма пречка, според настоящият касационен състав, за тези нужди да бъдат използвани и експертни знания в съответната област, разбира се при съблюдаване и ограниченията в чл. 144, § 2, б. а до ж от Регламента за изпълнение. В хода на административното производство не е проявена активност за събиране на данни в гореуказаната насока, в резултат на което не могат да се споделят доводите на касатора, че е доказал правилното приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че митническият орган неправилно е приложил методът по на чл. 74 § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което е достатъчно основание за да се възприеме незаконосъобразността на издадения от него административен акт. Като е достигнал като краен резултат до същите правни изводи, първостепенният съд е постановил правилно решение, съответно на материалноправните норми, което следва да се остави в сила. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 960лева, платено възнаграждение за адвокатска защита. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,