Решение № 6629 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13092/2009 г.

Решение № 6629 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13092/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Си Си Стийл Шипинг енд Лоджистикс" АД - гр. Бургас чрез процесуалния му представител адв. Т. Табаков срещу решение № 901/12.08.2009 г., постановено по адм. дело № 1889/2008 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 809970/15.10.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-331/03.12.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил всички факти и доказателства по делото и неправилно е приел, че изискуемото вземане е ясно и несъмнено индивидуализирано. Освен това доводът на касатора за незаконосъобразност на обжалвания пред съда акт е, че РА, със задълженията по който е направено прихващането с подлежащите на възстановяване суми е отменен изцяло. Според касатора, съдът не е обсъдил липсата на предпоставки за постановеното прихващане, тъй като липсата на конкретизация на данъчното задължение на касатора и противоречието в съдебното решение и в актовете на данъчните органи относно характера и вида на данъчното задължение представляват съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка касаторът твърди, че след като РА № 201091/2007 г. е отменен то постановеното прихващане не може да се реализира. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на акта за прихващане или възстановяване, ведно с направените пред двете съдебни инстанции разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Тодорова. Ответникът по касационната жалба - дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба с оглед новопредставените доказателства за отмяната на РА. Според прокурора касационната инстанция следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК и принципите, уредени в чл. 11 от АПК. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: По реда на чл. 129, ал. 7 ДОПК "Си Си Стийл Шипинг енд Лоджистикс" АД е обжалвал издадения от орган по приходите акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 809970/15.10.2008 г., с което е извършено прихващане на ДДС, декларирано от данъчния субект за възстановяване с определени данъчни задължения по РА № 201091/24.09.2007 г. Съдът е приел, че в посочения данъчен ревизионен акт, който е послужил за титул на органа по приходите, за да извърши прихващането изискуемото вземане е индивидуализирано ясно и несъмнено, тъй като с него е установено данъчно задължение. Направен е извод от решаващия съд, че е било налице законно основание да бъде извършено прихващане между подлежащия на възстановяване косвен данък със задълженията по РА№ 202091/24.09.07 г. защото изискуемостта на публичното вземане е настъпила. Според първоинстанционният съд този извод не се опровергавал от евентуалната последваща отмяна на ревизионния акт, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед фактическата обстановка по спора, решението на административния съд е правилно. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав не споделя единствено извода на административния съд, че последващата отмяна на РА, със задълженията по който е прихваната сумата за възстановяване не би бил от значение за изхода на спора по извършеното прихващане. Отмяната на РА, със задълженията по който е извършено прихващането, макар и да е постановена след издаването на обжалвания АПВ би била от значение за спора, поради което и по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК и чл. 235, ал. 3 ГПК е обстоятелство, което следва да се вземе предвид от съдебния състав, сезиран със спора. В конкретния случай РА със задълженията по който е извършено прихващането не е отменен изцяло, както неоснователно се твърди в касационната жалба /стр. 3 от касационната жалба, абзац последен/. РА № 201091/24.09.2007, издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас не е отменен и е влязъл в сила по отношение на установеното задължение за ДДС в размер на 13 240,55 лв. за м. 02.2007 г. и начислената лихва върху това задължение в размер на 14,63 лв. Видно от решение № 756 от 06.08.2008 г. на Административен съд- Бургас, постановено по адм. д. № 166/08 г. е, че в мотивите му изрично е посочено, че определените с РА задължения по ЗДДС за данъчния период м. 2.2007 г. не са обжалвани по съдебен ред. В този смисъл към момента на издаване на АПВ, така РА № 201091/24.09.2007, издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас установява публично вземане за ДДС в размер многократно надвишаващ размера на претендираното ДДС за възстановяване. Налице е била хипотезата на чл. 92, т. 1 от ЗДДС / в редакцията към момента на издаване на обжалвания АПВ/, поради което правилна е преценката на административния съд за законосъобразност на АПВ. Действително, в АПВ не се сочи изрично от какви задължения се извършва прихващането на декларирания ДДС за възстановяване, но този пропуск не може да се квалифицира като съществено нарушение, допуснато от органите по приходите, което само по себе си да доведе до отмяната на АПВ, тъй като, както самият касатор сочи, редът за погасяване на публичните вземания е разписан в закона- чл. 169, ал. 1 от ДОПК. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд преценява решението на първоинстанционния съд като правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният административен съд