Решение № 15743 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 687/2019 г.

Решение № 15743 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 687/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Хотелски комплекс Монтесито" ЕАД, ЕИК 202747309, гр. София, чрез проц. представител адв. В. Бучкова, против решение № 6614/13 ноември 2018 г., постановено по адм. д. № 8006/2018 г. по описа на Административен съд София град, в отхвърлителната му част и по частна жалба на "Хотелски комплекс Монтесито" ЕАД, ЕИК 202747309, гр. София, против решение № 6614/13 ноември 2018 г., постановено по адм. д. № 8006/2018 г. по описа на Административен съд София град, в прекратителната му част, имаща характер на определение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната и частната жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, съответно оставяне на решението в сила и за недопустимост на частната жалба като просрочена. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за просрочена. Жалбата е срещу частта от съдебното решение, което има характер на определение и подлежи на обжалване в седем дневен срок от съобщението, обстоятелство изрично отразено в диспозитива на обжалвания съдебен акт. Доколкото съобщението е връчено на 14 ноември 2018 г., срокът за надлежно упражняване на правото на частна жалба е изтекъл на 21 ноември 2018 г. (работен ден). Частната жалба е депозирана чрез пощенска служба М енд БМ експрес на 22 ноември 2018 г. Налага се правният извод, че частната жалба не може да инициира съдебен контрол над определението за оставяне на жалбата срещу заповед № РА-50-183/7.03.2018 г. без разглеждане и производството по делото в съответната част следва да бъде оставено без разглеждане. Този съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Хотелски комплекс Монтесито" ЕАД против заповед № РА50-183 от 7 март 2018 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за: 1. изменение на ПР на УПИ І- 206, УПИ ІІ-387 и УПИ ІІІ "за топлоцентрала и трафопост", за създаване на нови УПИ І-2373 "за общ. обслужване и жс", УПИ ІІ-2373, 2625, 2626 "за общ. обслужване и жс" и УПИ ІІІ "за топлоцентрала и трафопост", кв. 9 а, м. "ж. к. "Дружба-2", район "Искър", по зелените и кафява линии, цифри, текст и зачертавания, с корекциите във виолетов цвят, съгласно приложения проект; 2. Изменение на ПЗ с предвиждане на ново застрояване за нови УПИ І-2373 "за общ. обслужване и жс" и УПИ ІІ-2373, 2625, 2626 "за общ. обслужване и жс", кв. 9 а, м. "ж. к. Дружба-2", район "Искър", съгласно приложения проект и 3. РУП за УПИ ІІ-2373, 2625, 2626 "за общ. обслужване и жс" и УПИ ІІІ "за топлоцентрала и трафопост", съгласно приложения проект, с допускане на намалено разстояние между съществуващата сграда в УПИ ІІІ и новопредвидената сграда в УПИ ІІ. Съдът е оставил без разглеждане жалбата против заповедта, в частта, с която е одобрен проект за изменение на ПР на УПИ І- 206, за създаване на нов УПИ І-2373 "за общ. обслужване и жс" и за изменение на ПЗ с предвиждане на ново застрояване за нов УПИ І-2373 "за общ. обслужване и жс" като е отхвърлил жалбата на акционерното дружество в останалата й част като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, но оспорена СТЕ е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. Посоченото в оспорения административен акт правно основание за издаването му е чл. 136, ал. 1 вр. чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 и ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ, т. е. прието е от административния орган, че са настъпили съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия, тъй като е одобрено изменение на КК за процесните имоти и имотните им граници не съвпадат с регулационните както и е налице (т. 6) съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Касаторът твърди, а и по делото не са налични каквито и да било доказателства за обратното, че условието на т. 6 - съгласието на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, не е изпълнено. Дори и само това представлява самостоятелно, при това съществено, основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Видно от приетото заключение на СТЕ (стр. 280) е, че вещото лице е констатирало също, че няма данни за съгласие на собствениците на ПИ № 1106 (УПИ ІІІ). Излага се, че по действащия ПУП от 1986 г. в УПИ ІІІ "за топлоцентрала и трафопост" влиза част от ПИ № 387 (сега 2626) и част от ПИ № 1106 и че предмет на плана е преместване на регулационната граница на мястото на имотната граница между двата имота, както и че при липса на съгласие на собствениците на двата имота - спорната част остава в съсобственост и няма да се изпълнят основанията за изменение на ПУП по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. За пълнота на изложението този съд маркира следните съображения относно проектираните разстояния между сградите, както и разстоянията до страничната регулационна линия. Посочено е в оспорения административен акт основание - чл. 31, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ. Височината на сградата, стъпаловидно проектирана, поражда спорен въпрос за предвидените по РУП 3 метра до страничната регулационна линия, върху които е разположена рампа (граничеща с регулационната линия), функционално свързана и обслужваща сградата, още повече че самата граница между двата УПИ е спорна. В чл. 36, ал. 1 ЗУТ се предвижда намаляване най-много с една трета на разстоянието между линии на застрояване и заварена сграда, при условие, че има реална такава, тя е годна и има трайност поне още 25 години. В процесния казус безспорно установено е от вещото лице, че в УПИ ІІІ няма сграда, имало е такава, но е разрушена и теренът е заравнен, като това обстоятелство не е отразено в КК и КР. Факт е, че разпоредбата на чл. 115, ал. 1 и 2 ЗУТ изисква устройствените планове да се изработват по данни от одобрена кадастрална карта, както и че, съгл. чл. 21, ал. 5 ЗКИР, данните от картата са доказателства за отразените обстоятелства до доказване на противното. В същото време прави впечатление, че органът се е съобразил с вече несъществуваща, но отразена в кадастъра сграда, а не е взел предвид данни за евентуален спор за материално право относно границата между два имота, в която връзка е липсата на съгласие на собствениците им. Воден от гореизложеното тази съд счита, че постановеният административен акт е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната заповед - отменена като незаконосъобразна. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски. Представен е списък за разноски, доказани по размер - 2820 лв. Направено е възражение за редуциране на претендирания размер. Този съд намира, с оглед фактическата и правна сложност на делото, характера на казуса и извършената юридическа работа, че исканият размер е адекватен, но следва да бъде намален с оглед на уважената част на претенцията на 1820 лв. С оглед неокончателния характер на решението, имащо характер на определение - разноски не се присъждат. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав