Решение № 4027 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1329/2018 г.

Решение № 4027 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1329/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. против решение № 2230/12.12.2017 г., постановено по адм. д. № 27/2017 г. по описа на Административен съд- В., в частта в която е отменен РА № Р-03-001816001688/27.09.2016 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-В., потвърден с решение № 440 от 20.12.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - В.. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение. О. К. К. Станоева оспорва касационната жалба чрез пълномощника си адв. И.. Претендира за оставяне без уважение на касационната жалба и оставяне в сила на решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. По същество е неоснователна. С решението, в обжалваната му част първоинстанционният съд е отменил РА № Р- 03-001816001688/27.09.2016 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-В., потвърден с решение № 440 от 20.12.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В., с който са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. в размера над 125,00 лева и лихви над 69,11 лева. Първоинстанционният съд подробно и обстоятелствено е описал извършените от ревизиращите органи в хода на ревизионното производство процесуални действия, събраните доказателства и възприетото в РА. Установено е по делото, че ревизираното лице К. С. е съдружник в "И. С." ООД, и на 25.01.2010 г. на основание чл. 129 от ТЗ е сключила с В. В. Е. договор за продажба на 2 500 дружествени дяла, от общо притежаваните 3 500 дяла, за сумата в размер на 2 500 лв. К. С. е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като в Приложение 5 - доходи от прехвърляне на права или имущество, таблица 5, код 06 - доходи от продажба на дялове е декларирала сделката с В. Е. с продажна цена 2 500 лв., цена на придобиване - 125 000 лв., резултат от сделката - загуба, в размер на 122 500,00 лв. Органите по приходите са приели, че К. С. и В. Е. са свързани лица, както и че сделката е сключена с цел отклонение от данъчно облагане, поради което са приложими разпоредбите на чл. 77 от ЗДДФЛ, вр. чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО и продажбата е следвало да бъде извършена по пазарни цени. За целта в хода на ревизионното производство е приобщено заключение по експертиза, възложена на основание чл. 60 и сл. от ДОПК в ПУФО, което е определило справедлива пазарна стойност на дружествените дялове, предмет на процесната продажба. В хода на съдебното производство е прието основно и допълнително заключение по съдебно оценителна експертиза. За да отмени РА в обжалваната част съдът е възприел извода на приходните органи, че К. К. и В. Е. са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, буква "м", вр. § 1, т. 4, буква "д" от ДР на ДОПК. В случая средствата за учредителния капитал на "И. С." ООД са предоставени от В. Е.. В този смисъл са уговорката в тристранното споразумение от 01.03.2004 г., както и писмените обяснения на В. Е., в които е посочил, че средствата за учредяване на дружеството са предоставени от него. К. С. към момента на продажбата на дяловете е съдружник и управител на "И. С." ООД, участва пряко в неговото управление. Прието е, че твърдението на органите по приходите, че е налице отклонение от облагане е недоказано, тъй като липсва аналог, който да послужи за съпоставка, както и че в ревизионното и в съдебното производство не са установени пазарни цени по никой от допустимите от ДОПК методи за оценка. Решението е правилно. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда относно липсата на предпоставките за прилагане на на чл. 15 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО и относно разпределението на доказателствената тежест в производството. При ревизията е приобщено заключение по експертиза, възложена на основание чл. 60 и сл. от ДОПК в ПУФО, извършена на "И. С." ООД. Приходните органи са обосновали отклонението от данъчно облагане с установената в хода на ревизията "справедлива пазарна стойност" на прехвърлените дялове, която обаче не е определена по методите, регламентирани в Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени. В процесното ревизионно производство по облагане по общия ред, в тежест на органите по приходите е да установят обстоятелството, че страните по договора са свързани лица и че сделката е сключена с цел отклонение от данъчно облагане. В тежест на данъчните органи е било да установят каква е пазарната цена на дружествените дялове по посочената сделка, при сравнение с обичайни сделки от същия вид и с цел постигане на същия икономически резултат. Установяването на пазарна цена се извършва по ред, способи и методика, които са нормативно установени. Приложими са правилата на § 1, т. 10 ДР ДОПК. "Пазарна цена" според легалното определение е сумата, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са свързани. Посочени са основно пет метода за определяне на пазарните цени като приложението им е уредено в Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. В случая, с оглед специфичния предмет на договора за продажба - дружествени дялове - тези методи са неприложими и по това обстоятелство, тъй като е установено че пазарни аналози на сделки с дружествени дялове като процесните няма. В тежест на ревизионните органи е било да установят пазарната цена на дружествените дялове към момента на продажбата им, и то по реда и начина на наредбата, като използват един или няколко от посочените в нея методи. Не е спорно по делото, че пазарна цена на дружествените дялове не е установена по никакъв начин към момента на продажбата им, вкл. и в съдебното производство. С оглед гореизложеното правилно е приел административния съд, че след като органите по приходите не са доказали "пазарни цени" по смисъла на § 1, т. 8, вр. т. 10 от ДР на ДОПК, изводът в РА, че е налице отклонение от облагане по чл. 15 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО е необоснован. За да са налице хипотезите в тези разпоредби, органите по приходите следва да установят какви са условията при обичайни сделки от същия вид /и между несвързани лица/, каква би била пазарната цена за да се извърши съпоставка с уговорената цена и на тази база да се приеме, че е налице отклонение от облагане. В случая след като липсва аналог, който да послужи за съпоставка и след като в ревизионното и в съдебното производство не са установени пазарни цени по никой от допустимите от ДОПК методи за оценка, твърдението на органите по приходите, че е налице отклонение от облагане правилно е прието за недоказано. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски в размер 1000 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,