Решение № 10111 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13882/2019 г.

Решение № 10111 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13882/2019 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началник сектор "Пътна полиция" в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР), гр. Д., срещу Решение № 371 от 11.10.2019 г., на Административен съд Д., по административно дело № 440/2019 г. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № 851 з-52 от 10.06.2019 г., на началника на сектор "Пътна полиция" в ОД на МВР-Д., с която е отказана пререгистрация на товарен автомобил марка "Фиат", модел 290 "Дукато", рег. [рег. номер на МПС] и рама № ZFA29000000041085 по документи и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил закона, като сочи се съгласно чл. 143, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) "пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство". В случая, такъв номер не е установен при проверката, като са ирелевантни причините за това и обстоятелството, че заличаването се дължи на естествените причини на корозия не могат да променят изводът, че номерът не може да бъде разчетен. Обосновава извод, че при тези факти законосъобразно е постановил отказ за регистрация на превозното средство. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се потвърди оспорената заповед началник сектор "Пътна полиция" в ОД на МВР-Д.. Ответникът по касационната жалба – Ш. Кърнак, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски, за които е представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 02.05.2019 г. Ш. Кърнак подава заявление за промяна на регистрацията на превозно средство в сектор "Пътна полиция" в ОД на МВР - Д., към заявлението прилага: договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 04.04.2019 г., с който е придобил собствеността на товарен автомобил марка "Фиат", модел "290 Дукато", рег. [рег. номер на МПС] и рама № ZFA29000000041085, свидетелство за регистрация част 1 на същия автомобил. На 08.05.2019 г., комисия в ОД на МВР - Д. извършва проверка на товарния автомобил и установява, че поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство не се разчита, поради силна корозия на мястото. Установява още, че над преден десен фар има табела, поставена от производителя с идентификационния номер и той съответства на този записан в документите, както и че номерът на двигателя е установен автентичен и съответстващ на отразения в свидетелството за регистрация, поради което превозното средство следва да премине процедура по възстановявана на номера на рамата. Данните от проверка отразени в протокол № 23/08.05.2019 г. въз основа на експертна справка № 26 от същата дата. На 10.06.2019 г. старши инспектор представя на началник сектор "Пътна полиция" в ОД на МВР-Д. докладна записка с предложение за издаване на отказ за регистрация. На 10.06.2019 г. началник сектор "Пътна полиция" в ОД на МВР - Д. издава Заповед № 851 з-52, с която на основание чл. 143, ал. 1 ЗДвП и чл. 7, ал. 1 от Наредба № I – 45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата), е отказал да извърши промяна на регистрацията на товарен автомобил марка "Фиат", модел "290 Дукато", рег. [рег. номер на МПС] и рама № ZFA29000000041085, собственост на Ш. Кърнак от [населено място]. В съдебното производството е допусната съдебно-автотехническа експертиза. Заключението на същата е прието от страните без възражения и дава отговор, че 17 цифрено-буквен идентификационен номер, поставен от производителя чрез щамповане (набиване) е напълно заличен от корозия; заводската идентификационна табела (метална пластина) е поставена фабрично и липсват следи, от каквито и да е механични интервенции по местата за идентификация, като 17 цифрено-буквен идентификационен номер на рамата съответства на този по документите за регистрация. Съдът е изискал и справка от оторизиран представител на производителя, дали според базата им данни е произвеждан товарен автомобил марка "Фиат", модел "290 Дукато" и рама № ZFA29000000041085 и с какви други производствени данни за него разполагат. Полученото е уведомление, изх. № 897/27.08.2019 г., което установява, че такъв автомобил е произведен на 14.11.1990 и номерът на двигателят му е 1329018, като съответства на този посочен в документите за регистрация на процесия автомобил. При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити, но органът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и не е приложил правилно материалния закон. Първоинстанционният съд в анализа си на предпоставките за отказ за регистрация на превозно средство и при съобразяване целта на ЗДвП и Наредба № I – 45/24.03.2000 г. е стигнал до извод, че отказ се постановява, когато е установена външна умишлена интервенция на идентификационния номер, като целта е да не се допускат за движение по пътищата пътни превозни средства, които не носят поставен от производителя идентификационен номер, като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с фабричните стандарти. Заключил е, че е безспорно установено от фактическа страна, че идентификационния номер не може да бъде разчетен поради силна корозия, но няма следи от механична умишлена интервенция, както и че номерът е установим, посредством поставената от завода производител метална пластина, съдържаща 17 цифрено-буквен идентификационен номер на рамата, който съответства на посочения в документите за регистрация, както и че е установен автентичния номер на двигателя, поради което изводът на административния орган, че номерът не може да бъде установен несъответства на доказателствата по делото и отказът за регистрация на товарния автомобил се явява такъв постановен при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с доказателствата. Въз основа на горното първоинстанционният съд е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и е отменил същия. Изводът на съда е правилен. С разпоредбите на чл. 143 ЗДвП и Наредба № I-45, законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Не се спори по делото, а от представените по делото доказателства се установява, че идентификационният номер на процесния автомобил не може да бъде разчетен вследствие на корозия. Съгласно чл. 143, ал. 3 ЗДвП, пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. В съответствие с чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45, превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират. Въпросът, който възниква при съобразяване на нормативната уредба, е може ли да се установи автентичното съдържание на идентификационния номер на пътното превозно средство или не, като само при втората хипотеза при условията на обвързана компетентност – административният орган следва да откаже регистрация. Безспорно е между страните, че номерът на рамата е заличен вследствие на корозивни процеси върху метала. Спорът се свежда до това дали може да бъде установено автентичното съдържание на идентификационен номер на товарния автомобил. Ако бъде установено това автентичното съдържание на идентификационен номер, то може да се пристъпи към последващата процедура по възстановяване на идентификационния номер по реда на чл. 143, ал. 4 ЗДвП и Наредба № 8121 з-1 от 2.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на пътно превозно средство, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, и реда за възстановяване на идентификационен номер на пътно превозно средство. Превозното средство се представя за идентификация в случаите на промяна в данните на превозното средство (чл. 14, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45), какъвто е и настоящият случай. Разпоредбата на § 2, т. 8 от Наредба № I-45 предвижда, че "идентификация" е съвкупност от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в АИС ИД - НШИС; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация); проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани МПС; проверка в международните масиви за регистрирани МПС; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход; проверка на ПС за изменение в конструкцията. В случая, административният орган е извършил непълен анализ на обстоятелствата, като не е преценил в съвкупност представените по делото доказателства, въз основа на които може да се направи извод за установяване автентичното съдържание на идентификационния номер, а именно: първоначалната регистрация на процесния товарен автомобил с оглед проверката в масива за регистрирани превозни средства, липсата на каквито и да е данни за издирване на същия, както и наличието на метална пластина, поставена фабрично, съдържаща уникалния 17 цифрено-буквен идентификационен номер на рамата, съответстваща на документите. Обстоятелството, че не може да се установи по категоричен начин дали този пластина е поставена от завода – производител не е равнозначно на извод, че тя не е поставен от него, като в случая следва да се съобрази и заключението на приета по делото съдебно-автотехническа експертиза, според която металната пластина е поставена от завода и съдържанието и е автентично. Съдът правилно е посочил, че касаторът е следвало да извърши допълнителна проверка в ОД на МВР-Я., където е била извършена предходната регистрация на процесния товарен автомобил, и да съобрази всички тези данни преди да направи заключението си, че идентификационният номер на рамата не може да бъде установен, поради което постановеният отказ е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че забраната за регистрация се отнася само до случаите, когато не може да се установи, поставения от производителя идентификационен номер, но това не са всички случаи, при които той не може да бъде разчетен на мястото, на което е щампован. Неслучайно производителят е задължен да поставя и на други места този номер (в случая на метална пластина, поставена фабрично на напречната греда над преден десен фар на автомобила) и да се отрече автентичността на данните в тях без признаци за механична и/или друга умишлена интервенция на номера на рамата не съответства на целта на закона – да се регистрират пътни превозни средства с установен идентификационен номер. В случаят липсват данни товарния автомобил да е обявен за издирване, данните по документите за регистрация съвпадат с установените при физическата проверка на автомобила (с изключение на щампования номер, заличен от корозия). Потвърдено е с официална справка от производителя чрез оторизиран дилър (л. 61 от делото), че товарен автомобил марка "Фиат", модел "290 Дукато", с рама № ZFA29000000041085, е произведен, като са посочени данни за идентификация: дата и година па производство, параметри на двигателя, включително идентификационен номер, брой места и категория. При съпоставка се установява, че посочения в тази справка на производителя номер на двигателя съвпада с установения от комисията и отразен в протокол № 23/08.05.2019 г. Всичко посочено води до извод, че идентификацията на превозното средство е установима. При тези фактически данни изводът на касатора, че "е констатирана невъзможност да бъде установен поставения от производителя автентичен идентификационен номер" не е съответен на доказателствата и поради това е неправилен. С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените в производството разноски по представен списък е основателно и следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва бъдат присъдени 500 лв. за възнаграждение за адвокат, съгласно отбелязване, че са платени в брой при подписване на договор за правна защита и съдействие от 26.05.2020 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение