Решение № 2304 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2499/2015 г.

Решение № 2304 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2499/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Станислав Евгениев Марчев против решение № 2107 от 29.12.2014 г., постановено по адм. д. № 765/2014 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие" гр. Благоевград, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград е отхвърлил жалбата на Станислав Евгениев Марчев против заповед № РД-12-37/10.10.2014 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Благоевград, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа всички задължителни реквизити по чл. 108, ал. 1 ЗДСл. и подробно са описани фактическите и правни основания за издаването й. Законосъобразен е и изводът на съда, че административния акт е издаден в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че със заповед от 21.03.2014 г., на основание чл. 81, ал. 1 и 2 ЗДСл. жалбоподателят е преназначен от длъжност "старши експерт" в Общинска служба по земеделие - Сандански на длъжност "началник" на Общинска служба по земеделие - Сандански, като със заявление от 21.03.2014 г. същият е изразил изричното си съгласие за участие в конкурентен подбор за длъжността. Установено е, че оценката за изпълнението на длъжността, заемана от Станислав Марчев е - изпълнението напълно отговаря на изискванията. Съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията за заемане на длъжността началник на Общинска служба по земеделие се изисква образователна степен бакалавър, ранг III младши и 4 години професионален опит, като жалбоподателя не притежава изискуемите се ранг и професионален опит, както към момента на назначаването му на длъжността, така и към момента на прекратяване на служебното му правоотношение. Съгласно изискването на 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл. за държавен служител може да бъде назначено лице, което отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. Правилото на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл. регламентира, че органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Следователно по отношение на Станислав Марчев е осъществен фактическия състав на цитираната норма, поради което изводът на съда, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, е законосъобразен. Доводът на касатора, че заповедта за преназначаването на служителя от длъжност "старши експерт" на длъжност "началник" е незаконосъобразна, което води и до незаконосъобразност на оспорената заповед, е неоснователен. От една страна заповедта за преназначаване не е предмет на настоящото производство и косвен съдебен контрол върху нея е недопустим, от друга страна Марчев е дал изричното си съгласие за участие в конкурентен подбор за назначаването на длъжността "началник" на Общинска служба по земеделие, независимо, че не е отговарял на изискванията на чл. 82, ал. 2, вр. ал. 4 ЗДСл. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията на закона. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Станислав Евгениев Марчев да заплати на Областна дирекция "Земеделие" гр. Благоевград сумата 420 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,