Решение № 13823 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12433/2014 г.
ВАСПетчленен състав18.11.2014 г.докладчик Мира Райчева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание чл. 246, ал. 1 АПК на "Карбо-ЕК" ЕООД, гр. Русе, за отмяна на влязло в сила решение № 9162 от 01.07.2014 г., постановено от Върховния административен съд, първо отделение по адм. д. № 14895/2013 г., с което е оставено в сила решение № 2204 от 23.08.2013 г. на Варненския административен съд по адм. д. № 1835/2012 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13823 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12433/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 245 -249 АПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № 9162 от 01.07.2014 г., постановено от Върховния административен съд, първо отделение по адм. д. № 14895/2013 г., с което е оставено в сила решение № 2204 от 23.08.2013 г. на Варненския административен съд по адм. д. № 1835/2012 г. Молителят "Карбо-ЕК" ЕООД, гр. Русе, представлявано от Марияна Атанасова Христова - управител, чрез пълномощника си адвокат Йорданка Тодорова, твърди, че вследствие на извършено прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15, ал. 3 от Търговския закон на 20.11.2008 г., е носител на всички права, задължения и фактически отношения, възникнали от търговската дейност на прехвърлителя ЕТ "Кирил Христов Карбо". Счита, че ЕТ, чието предприятие е прехвърлено на "Карбо- ЕК" ЕООД, няма качеството на самостоятелен субект на правото след извършеното прехвърляне на предприятието на едноличния търговец и не може да участва самостоятелно в съдебни процеси като отделна страна без знанието и участието на неговия собственик- "Карбо-ЕК" ЕООД. Твърди, че в случая съдът е следвало да конституира като страна по спора или само собственика на предприятието на едноличния търговец, а именно "Карбо-ЕК" ЕООД, или да конституира едноличното дружество като необходим другар в съдебния спор. Отправя се искане до петчленния състав на Върховния административен съд да отмени атакуваните решения и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първата съдебна инстанция. Представя като доказателства справки от търговския регистър при агенцията по вписванията. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, не взима становище. Като прецени доводите на молителя и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд - I колегия, намира молбата за процесуално допустима, като предявена в срока, визиран в чл. 247 във връзка с чл. 240 АПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения: С атакуваното решение № 9162 от 01.07.2014 г., постановено от Върховния административен съд, първо отделение по адм. д. № 14895/2013 г., е оставено в сила решение № 2204 от 23.08.2013 г. на Варненския административен съд по адм. д. № 1835/2012 г. Предмет на разглеждане по така посочените дела е била законосъобразността на ревизионен акт № 180900291/01.07.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 483/04.09.2009 г. на директора на дирекция ОУИ гр. Варна относно установените на Кирил Георгиев Христов задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ. Настоящият съдебен състав счита, че нормата на чл. 239, т. 5 АПК в случая е неприложима, тъй като е относима само към страна в процеса, а молителят няма качество на "страна" в проведените съдебни производства. Оттук следва изводът, че молителят претендира отмяна на влезли в сила решения по реда на чл. 246, ал. 1 АПК. Относно искането за отмяна на влязлото в сила решение № 9162 от 01.07.2014 г., постановено от Върховния административен съд, първо отделение, по съображения, че "Карбо-ЕК" ЕООД е следвало да бъде конституирано като необходим другар в съдебния спор, то настоящият съдебен състав счита, че същото е неоснователно. Тезата на молителя не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като съдебният процес е проведен съобразно изискванията на чл. 159, ал. 2 ДОПК, които регламентират участие само на данъчния орган и на жалбоподателя, като законодателят не е предвидил възможност за участие на заинтересована страна или необходим другар. От съществено значение е и разпоредбата на чл. 15, ал. 1, изречение второ от ТЗ, според която отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. В конкретния случай молителят не се позовава на надлежно уведомяване на данъчния орган и не сочи никакви доказателства в този смисъл. Следва да се има предвид и текста на чл. 15, ал. 3, изречение второ от ТЗ, който регламентира задължение на кредиторите на търсими задължения да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието, тоест към ЕТ "Кирил Христов Карбо". По изложените съображения не са налице предпоставките за отмяна, поради което молбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед на изхода на спора искането за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Водим от горното настоящият петчленен състав на Върховният административен съд- първа колегия