Решение № 468 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10055/2019 г.

Решение № 468 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10055/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане (наименовано Възражение с включено процесуално искане) на Б. Иванов, понастоящем изтърпяващ наказание в затвора в [населено място]. Искането е за отмяна на влязло в сила определение № 9738 от 25.06.2019 г., постановено по адм. д. № 6729/2019 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила определение № 2490/29.03.2019 г. по адм. д. № 596/2019 г. на Административен съд София - град. В искането за отмяна на съдебния акт, се сочат основания по чл. 239, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 АПК. Лицето не излага конкретни доводи в подкрепа на законовите предпоставки, а твърди, че не е осъществено съдебно следствие пред административния съд, за да се установят отработените от лицето дни, както и оспорва действията на началника на затвора и съдържанието на изготвените от него служебни справки за отработени от Б. Иванов дни и удостоверяване на срока на изтърпяното наказание "лишаване от свобода". Ответникът – началникът на затвора – гр. София, чрез процесуален представител, юриск. Маринова, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на направеното искане за отмяна. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. С определение № 9738 от 25.06.2019 г., постановено по адм. д. № 6729/2019 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, е оставено в сила определение № 2490/29.03.2019 г. по адм. д. № 596/2019 г. на Административен съд София- град, с което на основание чл. 159, ал. 1, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата на Б. Иванов срещу служебна справка по ч. н. д. № 3748/2018 г. по описа на Софийски градски съд – 22 състав, с която се удостоверява срока на изтърпяното наказние "лишаване от свобода" и неговия остатък с мотиви, че посочената справка не съдържа белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради което не подлежи на обжалване. За да се произнесе, тричленният състав на ВАС е съобразил същността на оспорената от лицето служебна справка и нейното съдържание и е споделил изводите на административния съд за правния характер на документа. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че подаденото искане, съдържащо молба за отмяна, е неоснователно. В него формално е изписано като основание чл. 239, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 АПК във вр. с чл. 238, ал. 1 АПК, но в жалбата и уточненията впоследствие не са посочени конкретни основания за отмяна от визираните в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК. В по-голяма част от изложението в отправеното искане се оспорват верността и точността на вписаните в служебната бележка данни, сочат се математически изчисления на изработени дни и редът за приспадането им от размера на изтърпяваното наказание, твърдят се престъпни действия на началника на затвора в тази насока, както и се излагат доводи и съображения за неправилност на постановеното определение от административния съд, респективно на ВАС и по същество на спора, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. От съдържанието на искането е видно, че не се твърди наличието на нито една от посочените в закона хипотези, обосноваващи отмяна на влезлия в сила съдебен акт, нито се излагат доводи в този смисъл. Няма конкретни данни за нови обстоятелства, нито конкретни престъпни деяния свързани с дейността на съдията докладчик във връзка с решаване на това дело. Не се сочат и конкретни факти, че лицето, като страна по делото вследствие на нарушаване на съответните правила е било лишено от възможността да участва в делото, не е било надлежно представлявано или не е могло да се яви лично или чрез повереник по причина или препятствие, което не е могло да отстрани. Наведените доводи по същество са неотносими към искането за отмяна, поради което не следва да бъдат обсъждани. Ето защо не би могло да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 239 от АПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове по чл. 237 и сл. АПК е извънреден способ за контрол на неправилни актове, но само на лимитативно посочените в разпоредбата на чл. 239 основания. В случая, като не се сочи нито едно такова основание, молбата за отмяна е неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия